Не отписвайте регионалната журналистика – тя има бъдеще, защото е истинска, каза в интервю за БТА главният редактор на вестник „Екип 7“ в Разград Митко Ханчев. 
Разградският областен вестник „Екип 7“ навърши 30 години от създаването си. На 5 октомври 1992 г. излиза първият брой на регионалното издание. По този повод разговаряме за вестника - за местната преса днес и в годините на прехода, с главния редактор на изданието. 
Според него тридесет години са постижение за един регионален вестник в България, при това в трудните години на прехода. "Фактите – свещени, коментарите - свободни“ - ето това простичко и ясно нещо обещах в кратката вестникарска програма в първия брой, обобщавайки идеите на основателите на модерната и свободна европейска журналистика от началото на миналия век“, посочи Ханчев. Той добави, че вестникът е част от града със своите автори и читатели, които на страниците говорят, спорят, обменят идеи, съобщават какво е свършено и какво не, търсят съмишленици за някакви дела и виновници за разни провали; превръщат се от жители и обитатели в граждани – в политическия смисъл на думата. Пожеланието на главния редактор на вестника за следващите 30 години е много работа, почтена, честна и последователна журналистическа работа. „Както се казва, сега я почваме – досега само се учихме. Продължаваме напред заедно с нашите читатели и приятели, които ни помагаха през всичките тия години“, допълни Митко Ханчев.
 
 
Следва пълният текст на интервюто:
Г-н Ханчев, как ще обобщите накратко 30-годишния път на „Екип 7“, как се прави вестник толкова дълго време в България? 
    -  Тридесет години са постижение за един регионален вестник в България, при това в трудните години на прехода. Никога не ни е било лесно, но сме устояли, защото за нас това е не просто занаят и препитание, а мисия. Когато през 1992 година създадохме „Екип 7“, ние бяхме съвсем млади хора, мечтаещи за свободна, независима, почтена и честна журналистика. Днес някои вече не са между нас  - светла им памет, други не сме толкова млади, но целите ни са същите. Намерихме добра формула още в началото – издател на вестника е Кооперация „Екип 7“, а нейни членове са самите журналисти. Това дава сигурност и независимост на авторите. Е, пълна и абсолютна независимост няма, разбира се, най-малкото защото всеки човек е зависим от своите собствени възможности, разбиране, способности, но пък като издание не сме обслужвали вредни за гражданите и обществото частни, корпоративни, политически или някакви други нечистоплътни интереси. Не сме обслужвали медийно никого – всичко това го постигнахме и затова издаваме вестника толкова дълго време. 
 
С какво смятате, че вестникът успя да спечели своите читатели през тези години?
-„Фактите – свещени, коментарите - свободни“ - ето това простичко и ясно нещо обещах в кратката вестникарска програма в първия брой, обобщавайки идеите на основателите на модерната и свободна европейска журналистика от началото на миналия век. За нас това обещание бе със силата на договор, работихме много и се надявахме, че и читателят ще повярва на дадената дума и ще оцени усилията ни. Да, много е важно това – точни факти и свободни мнения, които да стигат до читателя без козметика и сверки с тоя или оня. Няма как да не се оцени това...
Как се вписва вестник „Екип 7“ във вестникарската традиция на Разград, датираща още в годините след Освобождението?
 -Това е най-дълго излизалият вестник в района. Двадесет и пет са вестниците и списанията, издавани Разград само в годините на прехода, поне още толкова има преди това. Оцеляхме само ние и това не ни радва особено, по-скоро ни натоварва с отговорност. 
Течението на вестника буквално предоставя натрупване на информация, знание и памет за града и неговия регион. Вестникът е част от града със своите автори и читатели, които на страниците говорят, спорят, обменят идеи, съобщават какво е свършено и какво не, търсят съмишленици за някакви дела и виновници за разни провали; превръщат се от жители и обитатели в граждани – в политическия смисъл на думата. 
Аз поне така си представям нашето дело – днес публикуваме новини и коментари, утре идва новият брой и те уж остаряват (затова някои казват, че нямало нищо по-ненужно от прочетен вестник), но всъщност работим за вечността на Разград и Лудогорието. Може да звучи малко високопарно, но това е същността на нашата работа – да се борим за истината, да пазим българското слово, да съхраняваме историята, културата, традициите на региона. През годините при нас направиха своя прощъпалник много известни днес у нас литературни творци, историци, журналисти и аз се гордея, че с нещо сме помогнали. Това са правили вестникарите на Разград преди нас, ние пазим и продължаваме традициите.
30 години по-късно „Екип 7“ продължава да се радва на завиден читателски интерес. Как постигате това?
- Просто е - с цел и последователност... Ние винаги, всеки според възможностите и куража си, но с желание и усилие сме се старали да представяме вярно и точно случващото се в Разград и областта. Често е бивало вестникът ни да е единственият източник на информация за факти от обществен интерес, които институции и отделни личности се опитват да крият. И до ден-днешен „Екипът“ си остава нещо като последна инстанция за отчаяния, смачкан и объркан малък човек, комуто никой не обръща внимание. Много пъти сме успявали да помогнем с нашите средства и възможности, някой път – не, но никога не сме оставали равнодушни. Никога не сме коленичели пред неправдите и лошотията само защото те са по-силни. Да, силни са, но когато мълчиш и се свиваш, а ние не искаме да снишаваме гласа си и да навеждаме глави.
Благодарен съм на нашите читатели, които оценяват усилията ни през всичките тези тридесет години. Това, че не ги подведохме и работихме почтено за тях, даде резултат. Отдавна в нашия край, като чуеш някой да казва „четох еди-що си във вестника“, се подразбира, че вестникът е „Екип 7“. Вече тридесет години най-много ни радва – даже повече от високия тираж, когато в редакцията с добра дума влезе читател, когато чуем някой из града да каже: „а пък в „Екипа“ писали...“, или пък като хванем реплика на недоволен от нещо си човечец: „ще отида аз в „Екипа“ да ги опишат тия, че да се видят“. Това значи, че сме си свършили работата, какво повече да иска един вестникар?
 
Кои са най-големите трудности пред един главен редактор? А най-голямото удовлетворение?
 -Поне за мене трудностите сега са повече технически и финансови. През последните години в много от малките градове бе съсипано разпространението заради монопола на една фирма, която буквално разпердушини конкуренцията, а после и тя самата фалира. Войната в Украйна също ни удари – и заради общата инфлацията, която засяга всички сектори, и специално заради поскъпналата хартия, което пък вдигна цената на печата. Отделно трябва да отчетем регионалните диспропорции и обезлюдяването на много селища в провинцията. Мъчнотии колкото щеш и винаги ги е имало, важното е да не се губи посоката, тогава всичко е преодолимо...
 
Електронните издания набират все повече скорост, докато печатните губят пазар. Заплаха ли е интернет за вестникарството, ще изчезне ли то?
    
-Аз изобщо не съм съгласен, че печатните издания губят пазар заради интернет, електронните медии, сайтовете и пр. Много вестникари още преди години почнаха да се оправдават с това, да търсят удобна причина и лесно обяснение за неуспехите си. Изобщо не е така: ти, негоднико, казвам му аз, си продал душата си и от журналист си се превърнал в медийна слугиня и алчен петолевкаджия, какво са ти виновни интернет, сайтовете и технологиите? Ти си си виновен, защото смяташ, че читателят е глупак, че можеш да го излъжеш и да спечелиш, ама това няма как да стане, нали? Сума ти колеги ми се сърдят за тия мои приказки, но това е истината. Освен това ние, вестникарите, не сме някакви мухлясали изкопаеми от времето на дядо Гутенберг, ние също сме част от съвременния свят, ползваме се от модерните достижения, паралелно с хартиените издания поддържаме сайтове, фейсбук-профили... С други думи, пак стигаме дотам, че съдържанието е най-важно, останалото е форма и средства, техника и т.н.
Смятам, че добро бъдеще имат регионалните медии въобще, а в регионалните вестници има още много хляб. Нали казваме, че сме част от модерния свят? Ами в този свят в момента са страхотните вестници в английските графства, традиционно силните регионални издания в Швейцария, Франция, в скандинавските страни и къде ли не... Пак ще кажа – идеите, мисълта и словото са важни, другото е технология. 
Какво си пожелавате за следващите 30 години?
- Същото - много работа, почтена, честна и последователна журналистическа работа. Дето се казва, сега я почваме – досега само се учихме. Продължаваме напред заедно с нашите читатели и приятели, които ни помагаха през всичките тези години.