„Съвременната православна живопис изважда вярата от клишетата. А това е много важно, защото тогава вярата се съживява и възкресява. Човек забравя, когато слуша клишета“. Това каза пред БТА Юлия Станкова. Тя е художник-богослов, а последната й изложба „Жените в Библията“ може да бъде разгледана в галерия „Париж“.
По думите на авторката, тази съвременна православна живопис не е развита в България. Станкова се определя като единственият представител на този вид изкуство у нас и изразява надежда, че произведенията й могат да вдъхновят други артисти да започнат да представят по оригинален начин библейските събития.
В „Жените в Библията“ художничката представя 13 картини. Пет от тях интерпретират Стария завет, а осем – Новия. Сред „героините“ в картините са сестрите на Лазар - Марта и Мария, самарянката, Мария - Магдалина, Йезавел, жената на Товит – Сара и др. Въпреки темата на експозицията, Станкова коментира, че няма феминизъм в произведенията й. „Феминистичната гледна точка е крайност. Аз не искам това. Искам да проследя нещата такива, каквито са и да извлека информацията от Библията такава, каквато тя е дадена там“, казва тя.

Г-жо Станкова, кои са основните заключения, до които достигнахте по време на изследването си на темата за жените в Библията?
- Аз се занимавам от повече от 30 години с това да създавам образи, свързани с библейски събития. Не съм имала за цел да обръщам внимание специално на жените в Библията, но след като се натрупаха достатъчно много картини и композиции, то просто се случи. Видях, че в голяма част от библейските събития участват и жени. И то участието им никак не е за пренебрегване. В някои случаи те повлияват върху хода на събитията. Така че аз реших, че мога да извадя от нещата, които съм направила досега, онези, които са свързани с участието на жени и да ги покажа като отделна изложба. Разбира се, може да има още такива изложби, защото аз имам още много идеи. Някои съм ги разработила, по други тепърва ще работя. 
Как избрахте кои сцени и жени от Библията да представите в тази изложба?
- Има сцени и от Стария, и от Новия завет. Малко случайно стана, но исках да покажа все пак, че има известна разлика между жените в Стария завет и жените в Новия завет. Мисля, че тази тиха еволюция би трябвало да се забележи в изложбата.
Ако се съди по това, което е написано в Библията, жената от Стария завет е много красива. Нейната душевност е бурна, леко хаотична, леко авторитарна и първична. Тази красавица е по-различна от жената в Новия завет, която е около Христос. Нейната външност не е вече толкова важна и значима. По-скоро избликва нейната красива душевност. И то – благодарение на присъствието на Христос, който помага на жените около себе си – тези, с които беседва или тези, които изцелява. Той им помага да достигнат до себе си и да покажат най-доброто от своята душевност.
Защо е важно уточнението, че в изложбата няма феминизъм?
- Това е много важно, според мен, защото не е хубаво да се залита в такива крайности. Феминистичната гледна точка е крайност. Аз не искам това. Искам да проследя нещата такива, каквито са и да извлека информацията от Библията такава, каквато тя е дадена там. За нас, за жените има информация там. Има истини за нас. И мисля, че те са актуални днес. Нищо не се е променило кой знае колко в нашата душевност оттогава насам. Затова ми се струва, че това е един начин да се опознаем ние самите по-добре. И тази лека агресия, която може би се усеща в понятието феминизъм, искам да няма нищо общо с моите картини.

В по-общ план какво е отношението на широката публика към православната живопис?
- Зависи какво се има предвид под православна живопис. Има съвременно изкуство, което не е развито в България. Аз съм единственият представител, който прави нещо в тази посока. Но в другите страни на Балканите, в съседните държави се правят такива стъпки. Има художници, които сътворяват една нова иконопис. Интересна е, защото тя изважда вярата от клишетата. А това е много важно, защото тогава вярата се съживява и възкресява. Човек забравя, когато слуша клишета. Той вече дори не ги чува и те не достигат до неговата душа. Те са като черупка без вътрешност.
Защо в България не е развита тази съвременна православна живопис?
- Не съм се замисляла за това, защото аз гледам какво правя аз. Правя това, което мога, защото ние не сме вечни. Нямаме кой знае колко време, а и аз късно започнах да се занимавам с това. Все пак, на 35 години е доста късно в живота вече. Сега си мисля само, че се надявам да ми се даде време, за да завърша и да изпълня по-голямата част от идеите, които вече имам.
Не знам защо не е развита в България. Може пък и някой да се запали, ако види тази изложба. Да се осмели да тръгне и той по някакъв по-оригинален път на представяне на библейските събития. Трудно е и изисква много да се чете и мисли, но който иска, може да го направи.
Какво Ви провокира през 1989 г. да се обърнете към изкуството след повече от десетилетие работа като инженер?
- Аз можех да бъда инженер, защото баща ми беше инженер, но не ми беше там мястото. Всъщност, това беше една аномалия за мен, защото аз исках отначало да бъда художник. Но някак си, когато минах през този период на друго занимание, в мен изкристализираха нещата по-добре и аз разбрах къде трябва да търся себе си. Разбрах, че трябва да се търся тук, в Библията. Това беше, може би, ролята на това, че не ме приеха в Художествената академия и аз преминах през съвсем други занимания, за да намеря себе си по-добре по този начин. Иначе може би щях да залитна в нещо съвсем друго и не знам какво щях да правя. Тези картини нямаше да се появят на бял свят, ако ме бяха приели в Художествената академия. 
Така или иначе нещата се развиха добре за мен, въпреки че дълго време трябваше да се работи и дълбае. Струва си, защото има плодове и когато получиш обратната връзка от публиката, изживяването става пълно и разбираш, че не си сбъркал и че вървиш в правилна посока. Колективът на публиката е най-важен за мен и затова всяка изложба е важна - защото получавам тази обратна връзка от хората.
Пишете в своя статия от 2008 г., че има пропаст между православната църква и съвременните творци. Смалява ли се тя през годините?
- Богословието не е спирало да се развива. Тоест, през цялата история на църквата до ден-днешен богословието се развива. Имаме богослови, които пишат книги, размишляват и дават своя дял във вярата чрез своите трудове. Докато въпросът с изобразяването не стои така. А образният език също е вид език. Защо той е замрял, защо е заглъхнал направо? Това ми беше въпросът тогава. Защо не се развива и този език предвид, че и той е вид богословие? Още повече, че той не се нуждае от превод и може много по-лесно да достигне до хората…
Не знам отговорът на този въпрос. Дали хората от църквата се боят, че така може да се сбърка? Не знам. Но мисля, че трябва да се поеме този риск, защото вярата го изисква. Вярата трябва да бъде жива. Ние сме живи сега. Сега мислим, сега чувстваме, сега можем да говорим. Като умрем, няма да можем да говорим. Затова нека всеки от нас, ако може да направи нещо, просто да го направи.
Юлия Станкова е художник-богослов. Родена е през 1954 г. Магистър е по минно инженерство (Минно-геоложки университет), както и по теология (Софийски университет "Св. Климент Охридски“). Автор е на над 40 самостоятелни изложби у нас и по света. Пише есета, поезия и статии за изкуството.