Босна може бъде приета в НАТО, но няма да бъде приета в ЕС, тъй като евросъюзът има двойни стандарти и не желае страни с преобладаващо мюсюлманско население. Такова мнение в навечерието на общите избори в Босна изрази пред БТА политическият анализатор и бивш министър на енергетиката на Босна Реуф Байрович. 
Статуквото е най-реалната ситуация що се отнася до ЕС, а що се отнася до интеграцията в НАТО има шансове Босна до 2026 година да влезе, защото е в програмата на НАТО "План за действие за членство", каза Байрович в отговор на въпрос за напредъка на страната по пътя към членство в двете организации.
Инициативата на НАТО "План за действие за членство" (Membership Action Plan) предвижда НАТО  да дава съвети,  да оказва помощ и практическа подкрепа, съобразена с индивидуалните нужди на страните, желаещи да се присъединят към Алианса. В момента тази програма включва Босна и Херцеговина.
Според Байрович ЕС “не иска Босна, не иска Албания, не иска Турция, не иска Косово”. 
Страни с преобладаващо мюсюлманско население никога няма да влязат в ЕС. И това не зависи от тях, това е решение на ЕС, казва Байрович, който е заместник-председател на Американско-европейския алианс.
След междуетническата война в Босна 1992-95 година, съгласно условията на договореното с посредничеството на САЩ Дейтънско мирно споразумение, страната е разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби (31 процента от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента). 
Байрович е на мнение, че евросъюзът има двойни стандарти за прием, давайки за пример Унгария, която според него вече не е демокрация.
Общо 77,4 на сто от жителите на Босна подкрепят членството на страната им в ЕС, сочи неотдавнашна анкета на Дирекцията за европейска интеграция. Като мотиви за подкрепа анкетираните посочват най-често гарантирането на постоянен мир и политическа стабилност - 34,4 на сто, свобода на движение на хора, стоки и капитали 32 процента и спазване на законите и разпоредбите 22,8 процента.
Коментирайки предстоящите на 2 октомври общи избори, Байрович смята, че ще бъдат по-честни, тъй като промените  в избирателния закон са  направили изборния процес по-честен.
Босненците ще определят в неделя кой босненски сърбин, хърватин и мюсюлманин ще ги представлява в колективното тричленното Председателство (президентство), което се оглавява на ротационен принцип от един от представителите на трите общности. Освен това ще избират свои представители в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска ще избират също така президент и вицепрезиденти. 
Анализаторът не очаква изборите  да донесат някаква съществена промяна в страната. Прогнозира оспорвана надпревара за представител на босненските мюсюлмани и на босненските хървати в тричленното Председателство на Босна, докато за представителя на босненските сърби най-вероятният победител е настоящата президентка на Република Сръбска Желка Цвиянович.
За представител на босненските мюсюлмани се кандидатира Бакир Изетбегович, лидер на Партия на демократичното действие (ПДД), негов конкурент е Денис Бечирович от Обединени за свободна Босна и Херцеговина. За представител на хърватите в тричленното председателство се борят Боряна Крищо от Хърватската демократична общност и досегашният представител Желко Комшич от Демократичен фронт. 
Като цяло Байрович не очаква промени при водещите партии в парламента на Босна, в който най-много места досега имаше Партия на демократичното действие на Изетбегович. Той допуска, че досегашният сръбски член на босненското тричленно председателство Милорад Додик, който е кандидат за президент на Република Сръбска, може да изпадне в трудна политическа ситуация.
Коментирайки икономическите перспективи на Босна след изборите, Реуф Байрович отбелязва, че ключови са инвестициите.
Босна може да инвестира повече в инфраструктура, по-агресивно да се разправи с корупцията, която е много важен проблем за икономическия растеж, казва Байрович в отговор на въпрос какво може да направи страната за подобряване на икономиката си.  
Той смята, че трябва да се даде възможност на местните компании да се кредитират по-лесно, тъй като банковият сектор на Босна е с прекалено твърди правила. Очакванията му са свързани преди всичко в мести инвестиции.
За второто тримесечие босненската икономика е нараснала с 5,3 процента спрямо същото тримесечие миналата година според първата оценка на статистическия институт на Босна.