Японското правителство с нов план за подпомагане на отслабената от срива на йената и поскъпването на енергията икономика
Този план трябва да бъде представен в края на октомври, за да може да бъде приет от парламента преди края на годината, заяви на редовна пресконференция говорителят на правителството Хироказу Мацуно.
Засега не е обявена конкретна сума, но тя може да е значителна с оглед на диапазона, който трябва да обхване.
По-конкретно се планират мерки за смекчаване на влиянието на увеличението на цените и стимулиране на повишението на заплатите, както и такива, целящи да укрепят икономиката в отделните райони, помагайки им да използват по най-добрия начин предимствата от обезценяването на йената, каза Мацуно.
Сривът на йената, която тази година се понижи до най-ниските си равнища от 24 години спрямо долара, подсилва конкурентността на японския износ и може да направи Япония по привлекателна за чуждестранните туристи, за които страната възнамерява да се отвори напълно от 11 октомври след две години и половина на ограничения на границата заради пандемията.
Рязкото обезценяване на японската валута оскъпява вноса на страната, който и без това "се взриви" под влияние на повишението на цените на електроенергията и хранителните стоки в световен план след началото на войната в Украйна.
Това принуди Токио да се намеси едностранно миналата седмица на валутния пазар, за да подкрепи йената.
Премиерът на Япония Фумио Кишида обеща вчера, че правителството му ще вземе "твърди" мерки за противодействие на отрицателните последици от инфлацията и срива на националната валута в момент, в който "стремителният растеж на цените на електроенергията и хранителните стоки удря пряко домакинствата".
Инфлацията в Япония се ускорява макар и относително умерено (2,8 на сто през август на годишна основа) в сравнение с отчетените равнища в САЩ и Европа. Увеличението на цените обаче се отразява тежко на покупателната способност на японците, тъй като заплатите в страната се повишават доста по-бавно.
Японското правителство умножи мащабните планове за възстановяване на икономиката след пандемията от КОВИД-19, увеличавайки допълнително огромния държавен дълг на страната, който е над 260 на сто от брутния вътрешен продукт, според данните на Международния валутен фонд.