Концепцията за кръгова икономика включва удължаване на жизнения цикъл на продуктите
По думите на Александров нарастващото търсене на суровини и енергийни ресурси води, особено при ограниченото предлагане, до активното взаимодействие на бизнеса и научните среди за внедряване на иновативни решения в промишлеността.
По-разумното използване на суровините е мярка срещу промените в климата, изтъкна Александров.
Използването на материали в България е в размер на 141 млн. тона или 2,4 процента от общия обем средно за Европейския съюз (ЕС), посочи главният експерт. Над 60 000 души са заети в секторите на кръговата икономика или 1,7 на сто от общия брой на заетите в ЕС. Александров добави, че в България през 2020 г. са отчетени на вход 171 млн. тона ресурси. Ако се извади директният експорт, който е в размер на 27 млн. тона, материалният поток е в размер на 106 млн. тона. Според него прави впечатление малкият процент на акумулирани и произведени материали от този поток - около 8 процента или 9 млн. тона. Над 90 на сто от материалния поток се управлява като отпадък - на 90 процента бива депониран на депа и едва 2,7 млн. тона са рециклирани.
По отношение на политиките и законодателството в сферата на кръговата икономика, провеждани и инициирани в МОСВ, е ключов приетият през миналата година Национален план за управление на отпадъци 2021-2028. Новите цели за 2035 г., които са заложени в Закона за управление на отпадъците са достигане на нива до 65 процента рециклиране на битови отпадъци и ограничаване на до 10 на сто на депонирането. Александров изтъкна и разработената и приета през миналата година Наредба за намаляване на въздействието на еднократните пластмасови продукти, която въвежда конкретни изисквания за забрана за пускане на пазара на определени продукти, за които има устойчиви заместители за многократна употреба.