Предизвикателството да правиш театрални спектакли за деца е голямо и на мен ми харесва. Детската публика е много сложна. Ако възрастният, дори и да не му харесва, стои и гледа търпеливо, то децата стават шумни и овладяването им става почти невъзможно. Това каза в интервю за БТА Дориана Гълъбова, актриса и режисьор на детски спектакли в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" в Плевен. По думите й през годините детската публика се е променила много като днешните малки зрители са по-импулсивни и енергични.
Дориана Гълъбова е режисьор на най-новия детски спектакъл на плевенския театър "Мечешка приказка". Премиерата му се състоя снощи, а тази вечер ще има отново представление в Камерна зала. В спектакъла участват актьорите Ирена Ненчева, Мариела Богданова, Георги Енчев, Генадий Николов и самата Дориана Гълъбова.
Следва текстът на цялото интервю:
Г-жо, Гълъбова, защо избрахте "Мечешка приказка" по Ян Вилковски, кое ви хареса в текста – посланията, сюжетът?
- Всичко това, което казахте. Материалът е много богат. В него са смесени теми, които са интересни както за по-малките, така и за нас, възрастните, вече порасналите деца. Едва ли всички послания ще стигнат до децата, но се надявам някои от тях да бъдат разбрани от възрастните като например, че е хубаво да обръщаме повече внимание на децата си, въпреки забързаното ежедневие. Да научим детето на отговорности, да се грижи за някого, да помага. Може би нашата "Мечешка приказка" е повече за порасналите ни зрители.
Вие сте актриса и режисьор – как се създава един спектакъл за деца?
- Винаги тръгвам от материала – искам да има разнообразие, действие в него, защото смятам, че малкото дете може да разбере кой е добрият и кой е лошият, но не винаги до него ще достигнат посланията, за които говорихме например. Когато има действие, има какво да гледа, забавлява се и може би нещо ще влезе в неговата душичка. А ако излязат с поуките след представлението ще е още по-добре. Например от "Мечешката приказка" за това, че всяко същество има място на този свят, важното е да се бориш за него, да отстояваш позицията си. Ако стигнат до такива глобални изводи, е много хубаво, но ако не, то децата поне ще могат да гледат едни простички взаимоотношения – в случая мечешки, но те са олицетворение на човешките. 
Защо избрахте да правите театър за деца?
- Може би, защото аз самата все още не съм пораснала. Все още обичам да чета детски книжки, да играя куклен театър. Това ме забавлява.
Детската публика каква е и променя ли се през годините?
- Много сложна е детската публика. Ако възрастният, дори и да не му харесва, стои и гледа търпеливо, то децата стават шумни и овладяването им става почти невъзможно. Предизвикателството да правиш спектакли за деца е голямо и на мен ми харесва. Ако спектакълът е впечатлил децата, то те идват след края и те прегръщат с любов, казват невероятни неща на актьора, който е играл за тях. През годините детската публика се промени много. Днешните деца са доста по-енергични и импулсивни, по-трудно се задържа вниманието им.
Имате ли мечта за спектакъл, в който да участвате или да режисирате?
- Не, всеки един нов материал е предизвикателство. Един може да стане по-добре, друг да е по-скромен.
Вашето послание към децата – защо да ходят на театър?
- Хубаво е, забавно е, разнообразно е и ставаме приятели.