Преди два дни футболистът на „Дунав“ Диян Димов навърши 37 години. По този повод и преди утрешния домакински мач от първенството на Втора лига срещу „Витоша“ /Бистрица/ „Утро“ разговоря с капитана на тима.

- Дияне, честит рожден ден на патерица! Как се чувстваш? 
- Благодаря! Да чукна на дърво, като здраве съм много добре. И на тази възраст поддържам състезателното си тегло от времето, когато бях юноша и правех първите си стъпки при мъжете. Не съм качил и грам, спазвам строг режим на хранене и почивка, стремя се да поддържам форма.
- Надяваме се да не сърдиш, но всеки би попитал футболист на 37 години докога мисли ди играе футбол.
- /Смее се/. И други ме питат. Първоначалната ми идея преди старта на първенството беше да помагам като резерва, тогава, когато отборът има нужда от мен. Така се случи обаче, че играя като титуляр във всеки мач. Не се оплаквам, напротив - радвам се, че още мога да бъда полезен. Иначе е ясно - краят на кариерата ми се вижда. Може би това ще е последното ми първенство. 
- Не е ли озадачаващо, че ти и Мирослав Будинов, който е на 36 години, изглеждате най-добре физически?
- Не чувам това мнение за първи път. От една страна е хубаво, но от друга си казвам, че ако е така, този факт не говори добре за младите. Най-малкото трябва да се позамислят как работят, а и професионализмът се изгражда отрано. В Англия например има момчета по на 17, 18, 19 години с водеща роля в отбори от Висшата лига. Само по себе си обстоятелството, че си млад, не ти дава някакво предимство, ако не се усъвършенстваш всеки ден. При някои от нашите младоци забелязвам и странна посока в мисленото. Те едва ли не разсъждават по модела „Аз съм русенец, затова заслужавам да съм титуляр в „Дунав“. Няма такъв момент. Всеки трябва да защити претенциите си. Сега в нашия клуб например има много хубави условия за подготовка - като терени, хранене, микроклимат, възстановяване. Който иска да успее, трябва да влага и в тренировките, и в мачовете. Младите ни футболисти имат шанс да се докажат, просто трябва да се потрудят и да грабнат възможността да станат големи. Никой друг няма да свърши тяхната работа. В крайна сметка нали целта е да растат и да играят на още по-високо ниво.
- Как според теб върви „Дунав“ в първенството дотук?
- Тръгнахме добре, после зациклихме, напоследък като че ли пак намираме формата си. Нашият проблем е в лъкътушенето, а добрият отбор върви напред с постоянство. Надявам се, че ще го постигнем.
- Не се ли иска прекалено много от толкова млад отбор?
- Не съм съгласен, че имаме извинение с младостта в тима. Та ние разполагаме с няколко опитни играчи - аз, Миро Будинов, Стоян Предев, Никола Колев, Дани Димитров, Мартин Костадинов. Не мисля, че това е чак толкова млад тим.
- Като стана дума за Костадинов, какво е неговото състояние?
- Слава богу, след направените му най-различни изследвания не се потвърдиха първоначалните подозрения за фрактура в глезена. Става дума за скъсани връзки при нелепо стечение на обстоятелствата на мача срещу „Саяна“ в Хасково. Доколкото знам, сега един месец ще е с „ботуш“, после ще почне рехабилитация, но откъдето и да го погледнеш, ще отнеме месец. Така за него есенният сезон приключи. Жалко за Мартин, защото бе влязъл в чудесна форма. Доказа го например в мача срещу „Ботев 2“, когато игра с много настроение и желание. Може би направихме грешка с него. След като се излекува от предишната травма, не биваше да го вкарваме толкова бързо в игра. Аз му съчувствам. Мартин е много добър футболист най-важното - добър човек.
- Утре от 16 часа „Дунав“ ще бъде домакин на „Витоша“ /Бистрица/. Какво да очакваме от този мач?
- Мисля, че сме отборът в по-добра форма. Победата е задължителна, за да събираме точки и да вървим нагоре в класирането. Не казвам, че трябва да подценим отбора на гостите, който разполага даже с двама още по-опитни от мене и Будинов футболисти - Гъргоров и Христов /Емил Гъргоров е на 41, а Деян Христов на 39 години - б.р./.
- Кото си наясно с актуалната конкуренция във Втора лига, къде виждаш „Дунав“ в таблицата за класиране?
- Струва се, че имаме потенциал на отбор за Топ 5.
- А малко по-нагоре до зоната на промоции в елита?
- Да не бързаме, да сме спокойни, събрани, мобилизирани и да играем без излишно напрежение мач за мач, пък каквото дойде.