Всички държави членки на Европейския съюз подкрепят европейската интеграция на Западните Балкани, включително на Босна и Херцеговина, но някои страни от ЕС настояват страната да покаже напредък, за да получи статут на кандидатка, а Чешката република, която председателства ЕС, също се застъпва за този критерий, съобщава агенция Хина.
В интервю за излизащия в Баня Лука вестник "Независне новине" в понеделник чешкият посланик в Босна и Херцеговина Ивана Хлавсова заяви, че е ясно, че някои членове на ЕС се застъпват за това Босна и Херцеговина да получи статут на кандидат за членство в ЕС незабавно и без допълнителни условия, но мнозинството от страните от ЕС са против такъв подход и искат Босна и Херцеговина да изпълни поне част от 14-те приоритетни реформи, определени от Европейската комисия през 2019 г.
"Мнозинството смята, че Босна и Херцеговина трябва да постигне известен напредък преди кандидатстването. Чешкото председателство и Делегацията на ЕС в Босна, която върши важна работа, ще продължат да напомнят на местните власти колко е важно да се изпълнят условията, които според нас са постижими. Казваме, че се нуждаем от добри новини, за да можем да водим ползотворна дискусия в рамките на ЕС. Трябва да имаме какво да представим, в противен случай ще бъде трудно да убедим ЕС, че Босна и Херцеговина трябва да получи статут на кандидатка", каза Хлавсова.
Посланичката не посочи кои държави се застъпват за безусловно предоставяне на статут на кандидат за членство на Босна, но хърватският президент Зоран Миланович беше сред твърдите привърженици на такъв подход, особено след като Украйна получи статут на кандидат за членство, припомня агенция Хина.
Според посланик Хлавсова 27 години след подписването на Дейтънското споразумение е дошло време да се обмислят сериозно промени в конституцията на страната, която е неразделна част от този документ. Чешкият посланик в Босна подчерта, че този документ е имал за цел да спре войната и не е бил замислен като дългосрочно споразумение за тази страна.
Посланик Хлавсова припомни, че Босна и Херцеговина все още не е изпълнила пет решения на Европейския съд по правата на човека, които потвърждават дискриминацията на гражданите в изборния процес въз основа на тяхната етническа принадлежност или местоживеене, а тези аномалии не могат да бъдат поправени без промяна на конституцията.
Хлавсова потвърди, че на 6 и 7 октомври в Прага ще се проведе среща на високо равнище на държавите членки на ЕС и Западните Балкани, на която ще бъде обсъдена инициативата на Франция, която иска да създаде Европейска политическа общност като платформа за диалог между настоящите членове на ЕС и страните, които искат да се присъединят към него.
На тази среща на върха са поканени Украйна, Молдова, Турция, Грузия, Армения и Азербайджан, както и страните от Западните Балкани. На първата среща на върха на Европейската политическа общност ще присъстват 17 държави извън ЕС. Източник от ЕС потвърди, че покана за срещата в Прага е изпратена до Албания, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Грузия, Исландия, Израел, Косово, Лихтенщайн, Молдова, Северна Македония, Норвегия, Сърбия, Швейцария, Турция, Украйна и Обединеното кралство.
Европейската политическа общност е ново политическо обединение, предложено от френския президент Еманюел Макрон, напомня Хина.