Да потушаваш болката на хората, да възкресяваш надеждите им, да спасяваш живот, без да си Бог - това е дадено само на лекарите. И всеки заслужава огромно уважение, но както във всяка професия и сред тях има хора, които вървят пред другите, чертаят пътя напред и записват името си в историята. Това с пълна сила важи за доц. Михаил Михайлов - един от най-добрите русенски хирурзи, работил в тогавашната Окръжна болница от 1950 до 1989 година и четвърт век оглавявал хирургичното отделение и Клиниката по хирургични заболявания. На 24 септември се навършиха 100 години от рождението му.
Ето какво можете да прочетете за него в Уикипедия.
Роден е на 24 септември 1922 година в Търговище (тогава Ески Джумая), в семейство на учители. Баща му Кирил Михайлов Апостолов, учител по музика, завършил консерватория в Букурещ, е от Русе, майка му Стефка Радева Михайлова, начална учителка, е от Търговище. Двамата стават семейство през 1918 година, а през 1924-а се местят в Русе.
Малкият Михаил учи в ОУ „Любен Каравелов“, а гимназиално образование завършва с успех 5.98 през 1941 година в днешното училище „Хр. Ботев“. Същата година се записва в Медицинския факултет към Софийския университет, който завършва през 1946 г. Заедно със следването си отбива и военната си служба в НШЗО-София.
В периода 1946-1947 година е стажант-лекар в Русенската болница, след това до 1950 година е участъков лекар в село Юпер, Кубратско. През същата година по негово желание е назначен за ординатор в Хирургичното отделение на Окръжната болница в Русе. През 1956 г. придобива специалност по хирургия.
През периода 1959-1962 година д-р Михаил Михайлов е задочен аспирант към Хирургичната клиника към ИСУЛ и през 1962 г. успешно защитава дисертация за научна степен „Кандидат на медицинските науки“, взема втора специалност „Детска хирургия“ и от 1962 до 1964 година завежда новооткритото отделение по детска хирургия при русенската болница. От 1964 година завежда Обща хирургия и е Окръжен хирург.
През 1975 година Висшата атестационна комисия присъжда на д-р Михаил Михайлов научно звание „доцент“ към ИБНМП „Пирогов“-София. Доц. Михаил Михайлов е
поканен да оглави клиника по хирургия в „Пирогов“, но избира да остане да работи в Русе
На 4 март същата година по негово желание и с разрешението на Министерството на народното здраве към Русенската окръжна болница се разкрива Клиника по хирургични заболявания.
От 1977 до 1983 година доц. Михайлов е хоноруван преподавател по хирургия във Висшия медицински институт в Плевен. През 1983 година е удостоен с почетното звание „Заслужил лекар“. Дълги години преподава хирургия в Медицинския колеж в Русе, както и на студентите по кинезитерапия в Русенския университет. Пенсионира се в края на 1988 година след 39-годишна хирургична и 42-годишна лекарска практика. Почива на 74-годишна възраст на 10 февруари 1997 година след кратко боледуване. Посмъртно е удостоен със званието Почетен гражданин на Русе.
Това е описанието на една богата професионална кариера, събрана телеграфно в петдесетина реда в интернет. 
Но истинската история е много по-богата и цветна
И я узнаваме благодарение на записките на доц. Михаил Михайлов, издадени посмъртно от потомците му д-р Емил Михайлов - също хирург в УМБАЛ „Канев“ - и Искра Койнова.
Заглавието на книгата е стегнато и точно, без излишна експресия - нещо като диагноза: „История на един живот“.
Но между кориците й животът кипи!
Михаил Михайлов - не лекарят, а внимателният наблюдател на живота и хората, проникновеният психолог, забележителният майстор на детайла и добросъвестният хроникьор с чувство за история - е нарисувал с въображение и талант цяла една епоха. При това в личен дневник, който никога не е мислил да публикува и със сигурност не е предполагал, че един ден ще стане публично достояние. Именно това добавя стойност към записките на доц. Михайлов и го показва не само като хуманен лекар, а и като истински хуманитарист. И поет. Да, поет, чиито стихове също като есеистичните му записки са писани не за публика, а заради потребност. Едно отклонение - пишещите лекари са истински съкровища за четящите хора. Без да правим директно сравнение, само напомняме, че авторът на разказите „Дамата с кученцето“, „Палата N6“, пиесите „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“, „Вишнева градина“ и много други произведения всъщност е лекар - д-р Антон Павлович Чехов. Но няма нужда да ходим толкова далеч. Достатъчно е да обърнем поглед към автора на „Лука Блажени“, „Светлина и спокойствие“ и други незабравими книги -  великолепния русенски писател д-р Руденко Йорданов.
Връзката на доц. Михайлов със словото няма как да е случайна. Като ученик медикът свири на флейта (инструмента на баща му) и е част от симфоничния оркестър на Русе, издава школски стенвестник и през 1940-41 година работи в редакцията на русенския всекидневник „Народна борба“, където редакторът е приятел на баща му. 
Но тази „връзка“ само му отваря вратата, след това младежът сам изкачва стълбата нагоре
Първоначално Михаил е назначен да замества стенографа на вестника, но скоро получава журналистическа карта и започва да пише дописки и коментари. А това не става с връзки, само с можене.
Освен това д-р Михайлов рисува, пише и превежда стихове на български и френски език, пише и кратки разкази, увлича се по историята на Русе, колекционира пощенски печати от града и региона, с които участва в изложби и дори подготвя научна разработка на тема „Историята на пощенските печати в Русе и окръга“.
Няма как да се преразкажат многобройните интересни и важни сюжети, описани в „История на един живот“. От този за болния с опериран корем, избягал от болницата, върнал се по-късно със събраните си в каскет черва и оцелял (истинско медицинско чудо), през „незаконната дъщеря“ на хирурга - спасено от него бебе в безнадеждно състояние, до скъсания студент - син на партийно величие в Плевен, който не успял, както обикновено, да получи висока оценка заради властта на баща си и „изпитан“ на поправката от друг преподавател...
Макар че е библиографска рядкост, книгата може да се намери и си струва да се прочете.
Тук ще цитираме в автентичния им вид някои важни откъси от Дневника на хирургичното отделение, воден без прекъсване от 1 юни 1942 година до 31 декември 1988 година, който разказва за важни моменти от живота не само на хирургията и на болницата, а и на целия град Русе.
Бомбардировката на русенската болница
11 юний 1943 година
Между 10.30-11 часа над града се явиха чужди самолети. Предварително бе дадена тревога. Започна обстрелването им от зенитни оръдия. Два петролни резервоара край Гюргево бяха подпалени. Гъсти облаци от чер дим покриха пространството на североизток от насрещния град. В Русе, само в района на болницата, паднаха пет бомби. Една от тях проби тавана на рентгенологичното отделение и се заби в циментения под, без да експлодира или повреди апаратурата. Друга падна пред салона на I-во мъжко отделение. Всички прозорци там са изпочупени, подът е покрит с буци пръст, отломки от стъкла и листа от съседните дървета. Мазилката от тавана и някои стени в операционната и другите салони е нападала.
След идването ми паниката сред болните бе голяма. Веднага изписахме леко болните (повечето от тях бяха избягали даже с болничните дрехи!), тежко болните преместихме в долния етаж на Девическата гимназия.
В моргата донесоха пет трупа (на жени и деца), избити в един окоп край града. Шест тежко ранени настанихме на легло, от които двама починаха впоследствие. Превързахме амбулаторно десетина ранени.
Всички лекари и останалият персонал при отделението бяха на поста си.
Новият ред
1 март 1946 година
Тази година заведохме ред, в съботен ден от 8 до 8.30 часа да си устройваме „хирургически колегиум“, на който присъствуват всички болногледачи, милосърдни сестри и лекари. Отчита се службата, посочват се сторените грешки за усъвършенстването й, слагат се на дневен ред редица въпроси и мероприятия от административен и клиничен характер. Тази практика се оказа извънредно полезна за службата и ще бъде продължена.
Голямото земетресение във Вранча
4 март 1977 година
Днес, в 21.23 часа, Русе беше разтърсен от силно земетресение (7.4 бала по Рихтер) с епицентър в планината Вранча, Румъния. В града настъпи голяма паника. Много къщи и сгради са повредени, много комини - съборени. Има само една жертва - ударена по главата от падащи тухли жена, починала на място.
По същото време колегите от хирургичното отделение празнувахме 8-ми март в ресторант „Левента“. Веднага след земетресението, което продължи около 20 секунди, пристигнах в болницата и взех участие, заедно с дежурния персонал и допълнително извиканите лекари и сестри, в даване на първа помощ на около 50-60 пострадали (предимно с наранявания и счупвания вследствие на настъпилата паника и последвалото скачане от балкони и прозорци). Болничната сграда почти не пострада. Много от по-леко болните напуснаха болницата. Някои от тях прекараха нощта на двора. На другия ден животът се нормализира.
Първата копка на днешната УМБАЛ „Канев“
7 април 1983 година
Днес на тържество, на което присъстваха много ръководители на партията и правителството и много здравни работници, се направи първата копка на нов хирургичен блок, който започва да се строи в двора на болницата. Хирургичният блок ще бъде на 13 етажа с 600 легла и ще бъде построен за 6 години.

За първи път в Русе

По време на работата си като хирург доц. Михаил Михайлов въвежда за първи път в Русенската болница много оперативни методи и техники:
* широката торакотомия;
* първата успешна тотална гастректомия;
* първата сегментна резекция на белия дроб;
* отстраняване на ехинококова киста заедно с фиброзната капсула;
* декортикация на плеврата при хроничен емпием;
* операция на Свенсон при мегаколон;
* резекция на черен дроб /ляв дял/;
* интраоперативна холангиография;
* папилектомия;
* операции при диафрагмални хернии;
* операция на Танер;
* резекция на стомах по Билрот І;
* едноетажен шев при анастомози;
* артерио-венозна фистула;
* операция на Makki;
* нов метод за ликвидиране на остатъчната кухина след ехинококектомия;
* пластика с дура матер при евентрации.