Д-р Станислав Павлов завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2004 г. През 2017 г. придобива специалност „Кардиология“ в Медицинския университет във Варна, а през 2019 г.-Свидетелство за професионална квалификация по ехокардиография. От 2011 г. е част от екипа на СБАЛК „Медика Кор“, а от 2014 г. работи в Отделението по кардиология на УМБАЛ „Медика Русе“. Проявява интерес в областта на ехокардиографията. Към момента е част от екипа от специалисти и към ДКЦ-2 в Русе където провежда амбулаторни прегледи.

- Д-р Павлов, следващата седмица, на 29 септември, отбелязваме Световния ден на сърцето. Защо този ден се отбелязва в началото на есента и има ли сезонност при сърдечно-съдовите заболявания?
- Определено при смяната на сезоните се наблюдава обостряне на хроничните заболявания на сърцето и кръвоносната система, а, както е известно, сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Проблемът е особено актуален за нашата страна, като данните сочат, че
в България на всеки 3 човека 2 умират от сърдечно-съдови заболявания
(Миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност). Водещо е значението на атеросклерозата като основна причина за тяхната поява, развитие и настъпващи усложнения. Метеорологичните условия безспорно имат влияние както върху физическото, така и върху психическото състояние при човека и този феномен е установен още по времето на Хипократ. На сезонните промени реагират хора, които са по-податливи на изменения в показателите за атмосферно налягане, степен на влажност и температура на въздуха. Здравият човек е способен достатъчно бързо да се адаптира към промените в тези показатели. Известно е, че устойчива адаптация към нов климат настъпва след около 7-14 денонощия. В град Русе климатът е умерено континентален, със средногодишна температура 12-13 градуса по Целзий.
Резките промени във времето и смяната на сезоните влияят на метеорологично чувствителните хора
и в частност в най-голям процент на болните със сърдечно-съдови заболявания.
- Как промяната на атмосферното налягане и температурите влияе на сърцето и необходимо ли е да посетим лекар в началото на студените месеци?
- Човекът е част от природата. На всеки се налага да се приспособява в различна степен към промените на околната среда, на което организмът реагира с промяна в честотата на сърдечните съкращения, тонуса на кръвоносните съдове, скоростта на кръвотока и дълбочината на дишането. Метеорологичният фактор, който най-силно влияе върху работата на сърцето, благосъстоянието и здравето на човек, е атмосферното налягане или по скоро неговата норма. Не на последно място влияние върху функционирането на сърдечно-съдовата система оказват и факторите температура и влажност на въздуха. Доказано е, че редица сърдечно-съдови заболявания се обострят през есенно-зимния сезон, но известен риск крие и началото на пролетта.
Добре е да се избягват тежките физически натоварвания, особено при пациенти с вече известен сърдечен проблем
Големите температурни разлики, както и излагането на много ниски или високи температури, имат негативно влияние върху сърдечно-съдовата система. Считам, че  болните с доказано сърдечно-съдово заболяване трябва редовно да проследяват здравето си и да посещават кардиолог, особено при смяна на сезоните във връзка с повишената им метеорологична чувствителност.
- Кои симптоми могат да ни подскажат, че развиваме сърдечно-съдово заболяване?
- Атеросклерозата и артериалната хипертония са основни причини за миокардния инфаркт, мозъчния инсулт и сърдечната недостатъчност.
Болката в гърдите е алармиращ симптом, при който трябва незабавно да се потърси лекарска помощ
Не всяка гръдна болка обаче е със сърдечен произход. Сърдечната болка е разположена на широка площ, пациентите показват мястото й с длан, а не с пръст. Тя е пристягаща, усеща се като тежест. Притеснително е, когато болката продължи повече от няколко минути и не се облекчи от приема на нитроглицерин. При внезапно настъпила на широка площ болка в гърдите с разпространение към лявото рамо, лявата или двете ръце, гърба, врата или долната челюст, съпроводена от недостиг на въздух и изпотяване, с продължителност над 15 мин пациентите трябва незабавно да потърсят Спешна помощ на тел. 112, тъй като това могат да бъдат симптоми на остро настъпващ миокарден инфаркт, дисекация на аортата или масивно БТЕ /белодробен тромбемболизъм/ - животозастрашаващи състояния, които налагат болнично лечение по спешност.
Ако болката в гърдите идва и си отива или пациентът е получил еднократно гръдна болка, която е преминала
е необходим преглед при кардиолог с провеждане на ЕКГ и ехокардиография. След него кардиологът ще установи произхода на болката и необходимостта от болнично лечение. Затрудненото дишане, кашлицата и появата на отоци по подбедриците могат да са признаци за сърдечна недостатъчност. В тези случаи задухът и кашлицата се появяват предимно през нощта и пациентите се будят от мъчителен недостиг на въздух, който се облекчава, когато заемат полуседнало положение в леглото. Когато изкачването до втория етаж представлява трудност и води до задъхване, сърцебиене и виене на свят, а нормалната физическа активност създава затруднения, е възможно причината да е в заболяване на сърдечно-съдовата система. Ако сърцето не работи адекватно, то не може да изтласква необходимото количество кръв, за да осигури работата на белите дробове, мозъка и мускулите и това затруднява физическата активност. Разбира се, лесната уморяемост може да бъде симптом и на други заболявания - белодробни, болести на кръвта и др. Световъртежът е едно неспецифично оплакване, което може да е резултат от редица заболявания. В случай, че се появи в съчетание с по-горе изброените симптоми, то може да бъде и следствие от сърдечно-съдово заболяване.
Усещането за внезапно настъпило сърцебиене с ускорен и неравномерен пулс
причерняването пред очите или краткотрайната загуба на съзнание са също алармиращи симптоми, насочващи към нарушение на сърдечния ритъм и проводната система на сърцето. Главоболието като общ симптом на много заболявания, както и честите пристъпи на мигрена също могат да бъдат симптом на сърдечносъдово заболяване.
- Кое е най-често разпространеното заболяване на сърцето, което се обостря през есента?
- Острият инфаркт на миокарда. Всяка година на 29 септември Световната кардиологична асоциация отбелязва Световния ден на сърцето. На този ден кардиолозите информират обществото за опасността от сърдечни болести, високата смъртност, до която водят, и начините на превенция. В България статистиката е стряскаща. По данни на Дружеството на българските кардиолози,
у нас всяка година се регистрират между 13 000-15 000 инфаркта, а около 6000 души умират от остър миокарден инфаркт
Всеки 2 от 3 смъртни случая в днешния ден са заради сърдечно-съдово заболяване - миокарден инфаркт, исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност. От тези болести годишно умират около 70 000 души. 80% от тази преждевременна смъртност е можело да бъде предотвратена със здравословна диета, редовни физически упражнения, отказ от цигарите, контрол на кръвното налягане, кръвната захар и холестерола. За съжаление, през последните 2 години у нас коронавирусната инфекция се съчета с изключително висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания, тъй като Ковид е многолико съдово заболяване и предизвиква усложнения както в други органи, така и върху съречно-съдовата система.
- Какво може да направим, за да осигурим добро здраве на сърцето? 
- През деня артериалното ни налягане може да се вдига или да пада в зависимост от нашата активност, което е нормално. Но когато то не е в умерени граници, за продължителен период от време - състояние, което се нарича артериална хипертония, могат да възникнат здравословни проблеми, включително и увреждане на самото сърце.
Тъй като хипертонията протича без видими симптоми, много хора живеят с нея и дори не подозират за това
Нейното съществуване най-често се установява при измерване на кръвното налягане, при което горната, систолна граница е с по-високи от 130 mmHg стойности и/ или долната, диастолна граница е с по-високи от 80 mmHg стойности. За щастие, когато хипертонията е лекувана правилно, шансовете за преждевременна смърт могат да бъдат силно ограничени. Затова е препоръчително хората над 20-годишна възраст периодично да следят кръвното си налягане с цел установяване на възникнал проблем в ранен стадии. Важен е също начинът на хранене и промяна в диетата - тя трябва да бъде нискокалорична, особено при хора с наднормена телесна маса, трябва да е с намален внос на животински мазнини, сол и прости захари, с умерена консумация на алкохол и преобладаващ прием на пресни плодове и зеленчуци, зърнени храни, риба и морски дарове, отказване от тютюнопушене -
всеки пушач трябва да бъде насърчаван и подкрепян за спиране на тютюнопушенето под каквато и да било форма за цял живот
поддържане на добър контрол върху нивото на кръвната захар при хора, страдащи от захарен диабет, намаляване на психоемоционалния стрес - това се постига чрез изграждане на положително отношение към живота, избягване на конфликтите и неприятностите както на работното място, така и в дома, използване на алтернативи за освобождаване на напрежението - спортуване, хоби, музика, почивка сред природата и не на последно място - поддържане на нормално телесно тегло чрез промяна в диетата и повишаване на физическата активност - редовни физически упражнения, които укрепват здравето и повишават самочувствието.
Така че, съветът ми към всички е: ходете на профилактични прегледи, бъдете щастливи и пазете сърцето си!

Мартин ГЕОРГИЕВ