Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Употребяваният в нашия език фразеологизъм вълк в овча кожа означава лош човек, който прикрива злината си; скрит, лицемерен враг. Използва се и лексикалният вариант вълк в агнешка кожа, образуван чрез замяна на компонента овча с компонента агнешка. Ето пример от стихотворението „Борба“ на Хр. Ботев: „Туй е казало / стадо от вълци във овчи кожи, / камък основен за да положи / на лъжи святи, а ум човешки / да скове навек в окови тежки!“
Изразът води началото си от Новия Завет, вж. “Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.” (Мат. 7: 15) С този стих специално са изобличени лъжепророците, от чиято пагубна дейност Господ Иисус Христос предпазва вярващите (срв. също така Мат. 24: 4 – 5 и Марк. 13: 5). А ето защо лъжепророците са облечени в овча кожа. В древното еврейско общество, бедните хора, пророците и каещите се грешници обличат животински кожи. Например св. пророк Илия се облича с власеница, направена от овча или козя вълна (4 Царств. 1: 8), а св. Иоан Кръстител носи “дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си” (Мат. 3: 4; Марк. 1: 6). Във власеница се обличат и лъжепророците (Зах. 13: 4). Дрехата от овча кожа символизира невинност, благочестие и религиозно покорство. Така лъжепророците, които в действителност са “вълци грабители” (Мат. 7: 15), лицемерно се представят за набожни и праведни хора. Ето как блаж. Теофилакт, архиепископ Охридски, тълкува Мат. 7: 15: “Еретиците обикновено са хитри и лицемерни; затова казва: пазете се. Те предлагат сладки думи и външно водят честен живот, а вътре или в сърцето им се скрива змия. Под овча кожа се разбира и онази кротост, с която се ползват някои лицемери затова, за да приласкаят и да измамят. Те се познават по своите плодове, т. е. по делата и по живота си. Макар и те (за другите) временно да се скриват, но за внимателните винаги биват явни.”
Фразеологизмът вълк в овча кожа се среща и в други езици, например в руски (волк в овечьей шкуре), в немски (Wolf im Schafspelz), в английски (a wolf in sheep’s clothing) и в румънски език (lup îmbrăcat în piele de oaie).
“ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА”
Фразеологизмът за паница леща (или за една паница леща) означава за съвсем ниско заплащане, срещу нищожна цена, срещу минимално възнаграждение. Той е свързан с библейския разказ за братята близнаци Исав и Иаков (те са синове на Исаак и внуци на Авраам), и по-точно – с начина, по който Исав продал първородството си на своя по-млад брат. Според библейското повествование (вж. Бт 25: 29 – 34) веднъж Исав се завърнал от полето уморен. Иаков бил сварил леща и Исав поискал да яде от нея. Иаков се съгласил, но при условие, че срещу получената гозба Исав ще му продаде първородството си. Исав приел направеното предложение и за тази нищожна цена продал на Иаков своето първородство.
В старозаветни времена първородният син имал редица предимства пред другите синове – той получавал по-големия дял от бащиното наследство, имал право на специалната бащина благословия, бил водач на семейството и заемал почетното място на трапезата. Съществувала обаче възможност първородството да се отнема при тежки прегрешения или да се продава.

Иво БРАТАНОВ