Фотографията е изкуство с много жанрове, което, освен „око”, изисква да имате и много технически познания. И да познавате добре апарата си. Това каза в интервю за БТА разградският фотограф Минка Христова. Наскоро тя откри изложба на тема „Хубава земя – хубави хора” в Областната администрация в Разград. Това е нейната трета самостоятелна експозиция.
Снимките обхващат период от последните осем години. На тях са запечатани предимно пейзажи от региона, но и красиви места от други краища на страната. Обективът е уловил и образите на хората в тяхното пъстро и разнолико ежедневие. Експозицията може да бъде видяна от посетителите в Областна администрация до края на октомври, след което ще бъде показана и на други места в града и региона.
Христова разказа, че интересът й към фотографията е възникнал още в детските й години. „Баща ми снимаше любителски, основно семейни събития – екскурзии, почивки, събирания по празници. Първоначално носеше лентите за проявяване в дома на Стефан Краев (бащата на разградския фотограф Румен Краев), той му отпечатваше и снимките. После татко се обзаведе със собствена домашна фотолаборатория и вече бях близо до магията на „тъмната стаичка”, но само като наблюдател“, обяснява тя. Истински по фотографията се запалила обаче, когато е започнала да учи в Математическата гимназия в Разград, в есента на далечната 1972 година. "Я, май имам „хоби-юбилей“", казва на шега Минка Христова.
Във фотокръжока в гимназията вече не гледала, както в татковата лаборатория, а се научила на всичко, следващо заснемането – проявяване на ленти, приготвяне на разтвори – за проявяване и фиксиране на снимките, сушене, подрязване. „Почти всички си имахме собствени апаратчета, на 100 процента съветските "Смена 8-М", но в кръжока имаше няколко апарата „Практика“, които си бяха за ония години, а и за нас, 14-годишните хлапета, „тежка артилерия”“, обяснява фотографът. 
По образование Минкова е математик, по професия – счетоводител, а фотографията й е хоби
„За мен фотографията си остана хоби, което ме разтоварва и ми радва душата. Завърших първо специалност „Математика“, поработих като учителка, като програмист, по-късно завърших счетоводство, което все още работя“, разказа Минка Христова. По думите й фотографията е нейното бягство от света на числата, но не само. „Случва се в по-напрегнати дни да заключа офиса, да взема апарата и да потегля с колата нанякъде, обикновено сред природата“, обяснява разградският фотограф. Тя добавя, че най-приятно за нея е снимането на природни красоти, то е за нея и най-зареждащо. По думите й много вълнуващо е и снимането на места, където стъпва за пръв път. „Обичам да пътешествам из България и поне един или два пъти годишно в чужбина. Различно, но също емоционално, понякога трудно, е снимането на хора. Налага се да предразположиш модела, да влизаш в роли при децата. Тогава се изморявам като след тежък физически труд“, казва Христова.  
Тя признава, че не обича да „дебне“ дълго, за да улови мига с мерника на обектива си. 
„Все пак фотографията ми е любов, а не професия. Случвало се е, но много рядко, да стана по тъмно, за да чакам изгрев. По-лесно е дебненето на залези… не е свързано с аларми и насилствено събуждане“, казва Минка Христова. Тя споделя, как едно лято с група фотографи чакали в специални укрития в района на Маджарово (Източни Родопи) повече от четири часа с надеждата да снимат египетски лешояди. „Беше им хвърлено цяло теле на едни скали, ние седим в тясното помещение, сложили обективите в едни амбразури (разбирай дупки в едни бодливи одеала), не бива да вдигаме никакъв шум и следим кога ще се появят пернатите. Всичко е настроено, фокус, бленда, … След много дълго висене накрая се появи един лешояд, озърна се няколко пъти и тъкмо да забие клюн в месото, започна канонада от щракане на затворите на 5-6 фотоапарата. И лешоядът литна. Бях успяла да направя 3-4 кадъра. Реших повече да не си причинявам подобни преживявания“, посочва с усмивка разградският фотограф. 
Минка Христова и до днес пази първия си фотоапарат "Смена 8-М" 
Минка Христова и до днес пази първия си фотоапарат - "Смена 8-М", с който снима в ученическите си години. „Следващият беше тежък и в буквалния смисъл, защото тежи килограм и половина, огледално-рефлексен фотоапарат - "Зенит ЕМ", с който снимах дълго време“, разказва фотографът. От 2005 година снима с цифрови фотоапарати, а от 2007 година марката е една - "Сони". Последният й апарат е "Сони Алфа А99". „Ще ми се да се „обзаведа” и с една „безогледалка” от същата марка, но не й е дошло още времето“, допълва Христова.  
Тя споделя, че не се е замисляла досега откъде черпи енергия и вдъхновение. „Любознателна съм, научавам за интересни места от прочетена книга, понякога от снимки в нета, или от приятели, които са били там. А се случва и по време на разговори с приятели по хоби да вземем решение за конкретна дестинация“, казва Христова. По думите й вдъхновението рядко я напуска, то е следствие и на начина и на живот. „Харесвам работата си, децата и внуците ми са тук, много ги обичам и общуването с тях ме зарежда, а имам и други хобита освен фотографията“, добавя Минка Христова.  
Тя обяснява, че няма конкретна снимка, с която се гордее най-много, но по думите й има няколко, които много обича. Като например жената, която вари ракия в селския казан, усмихнатата бабка от гроздобера в Ушинци, целувката на влюбената двойка от Болоня, а пред тях - два гълъба, докосващи човчиците си… „Снимки с човешко присъствие, с история и настроение“, казва фотографът.
Според нея ако трябва да направи снимка на себе си – отстрани, най-вероятно би акцентирала върху очите си, защото смята, че са хубави, големи и проницателни. „Правила съм си автопортрети, като акцентът винаги е бил погледът“, добавя разградчанката. Въпреки, че е любител фотограф, Минка Христова е убедена, че би споделила всичко, което е научила през годините с хората, които сега правят първите си стъпки в това вълнуващо приключение – фотографията.