Изложба на български килими от всички региони на страната е подредена в художествената галерия “Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч. Тя е посветена на Европейските дни на наследството. От днес, 20 септември, част от килимите в колекцията на нидерландеца Якоб ван Бейлен ще украсяват и чардаците на пет етнографски къщи, както и в детската градина в стария квартал „Вароша“.
Специален маршрут ще свързва отделните локации от изложбата, а посетителите ще могат да научат повече за развитието на дизайна на българските килими през 250-годишната им история, както и за използваните багрила, орнаменти и техники. Много от килимите не са били показвани досега.
Специалното в колекцията е, че наред с килими от добре познати центрове на килимарството като Чипровци и Котел, има рядко срещани експонати от Лудогорието/Делиорман, Тетевен, Карлово/Калофер, молитвени килими от селата на север от Айтос.
Най-старият експонат, част от личната колекция на най-големия колекционер на български тъкани Якоб ван Бейлен, е от края на 18-и век.
Той разказа за БТА, че в България е от 11 години. В Котел е живял в стара дървена къща, построена през 1848 година, в съседство с музея на котленските килими и на сто метра от ТПК „Котленски край“. „Какво по-красиво от това на всички дървени подове в осемте стаи на къщата да има котленските килими. Купих килими от местните хора. Предложиха много и в един момент във всички стаи и коридори слагах три-четири един върху друг. По този начин започнах да колекционирам“, каза Якоб ван Бейлен.
Закупил и чипровски килими. „Те са много по-различни от котленските – техниката е друга, шарките също. Чипровци не тъкат за техните къщи, а за пазара, в Котел – само за собствено ползване“, споделя колекционерът, който притежава над 750 килими.
Преди четири години е решил да тръгне по килимарския път – от Велико Търново, където живее сега, през Анадола, Турция, Грузия, Армения, Азербайджан. „В Турция беше пълно с пиротски и чипровски килими, които в България не могат да се намерят. Много трудно се откриват български килими отпреди Освобождението. Търговци от Турция са ходили от детски градини до ритуални зали, джамии, хотели и са правили бартер – стар български килим за нов персийски“, каза Бейлен. Затова през последните четири години над сто български килими е докарал от чужбина, част от тях на повече от 200 години. „Вие трябва да се гордеете с вашата култура и наследство“, казва нидерландецът.
В Ловеч той показва 130 килими, като това е втората толкова мащабна изложба, която прави, след тази във Велико Търново.
За пръв път са изложени и оригинални ръчно рисувани и боядисани модели за чипровски килими, направени през седемдесетте години за Българската академия на науките.
Експозицията е придружена с богата литература за българската килимарска традиция.
В Ловеч изложбата “Магията на българския килим“ ще остане до 10 ноември.