Рада Трайкович: ако наистина се инвестираха 820 милиона евро годишно в сръбската общност в Косово, това би било цяло богатство
Представяйки доклада за Косово пред членовете на сръбския парламент по-рано този месец, сръбският президент Александър Вучич каза, че Сърбия инвестира от 750 до 800 милиона евро годишно в Косово.
Трайкович посочи пред косовската телевизия RTV, че "никой сериозен човек не знае къде отиват толкова пари".
"Никой не е виждал крайната сметка, за да покаже къде отиват тези пари. Ако толкова много пари се инвестират в сръбската общност, в инфраструктурата, където живеят сърбите, това би било истинско богатство. Опасявам се, че тези средства официално влизат и неофициално излизат от Косово и структурите, създадени от Сръбската листа и Вучич, са виновни за това", каза Трайкович.
Бившият държавен секретар в сръбското министерство на икономиката Бранимир Стоянович коментира, че няма пълна отчетност на това как се харчат парите.
"По-голямата част от тези средства вероятно отиват за заплати, а част отиват за капиталови инвестиции. Това, което много тревожи хората тук и защо са недоволни е, че повечето от тези капиталови инвестиции отиват в северната част на Косово, а малка част завършва (в сръбските анклави) на юг от река Ибър. Със сигурност значителна част от парите отиват за Сръбската православна църква. Това, което не е добре, са големите проекти, като например жилищното строителство. Тази година бяха построени 19 жилищни сгради в северната част на Косово и нито една на юг от Ибър", каза Стоянович.
В една от предишните си речи в сръбския парламент президентът на Сърбия каза, че са отпуснати шест милиона евро за изграждането на болница в Грачаница, припомня косовската телевизия. Въпреки че през последните години многократно се обявяваше началото на изграждането на болницата, в която ще се лекуват над 60 000 граждани, то още не е започнало.
"Тези приказки ги слушаме наистина отдавна. Конкретно нямаме реализация на това, което се говори. Всичко, което се реализира, става предимно със средства от европейския бюджет и с европейска подкрепа, която идва през институциите в Прищина, а след това се представя като инвестиция от държавата", каза Рада Трайкович.
Бранимир Стоянович смята, че има политически причини проектите, за които са дадени парите, да не се реализират. Той посочва, че освен болницата, парите за още три проекта са в сметката на Община Прищина.
"Ръководството на (близката до Белград партия) Сръбска листа, което е съставено от хора в Северно Косово, контролира абсолютно всичко. Всяка структура от организации и влияние на хората на юг от Ибър беше премахната не само в Грачаница, но и във всички области. В Сръбската листа вече няма никой, който да се бунтува или да каже нещо срещу каквото и да било, срещу безпорядъка и корупцията. Просто всички, хората, които се занимават с политика тук в Сръбската листа, са разделени на три или четири клана, те се тревожат само как да оцелеят на позициите си и как да запазят местата си", каза Стоянович.
От години се говори за предполагаемото връщане обратно (в Белград) на парите, които Сърбия инвестира в Косово. Реални доказателства засега няма, но има твърдения, отбелязва косовската телевизия.
"Част от парите определено се връщат. Тези, които получават добри заплати тук, обикновено спестяват тези заплати, за да си купят недвижим имот на територията на Сърбия. Много рядко тези пари се използват за създаване на нова стойност, за нов потенциал в Косово. Намираме корена на този проблем в странно зададената политика. Когато създадеш структура, в каквато се превърна Сръбската листа, за която никой няма право да каже нищо лошо, да посочи проблем, да се бунтува срещу този проблем, а гледа само как да оцелее. В резултат на това всички гледат как да реализират възможно най-много приходи, да съберат възможно най-много пари и да си тръгнат оттук", каза Стоянович.
Бившият министър в правителството на Косово Ненад Рашич твърди, че инвестираните пари се връщат от Косово в Белград.
"Някой, който трябва да инвестира пари в определен проект, в голяма степен ги връща там, откъдето са дошли парите. Обикновено това става на принципа, че 95 процента се връщат, а пет процента покриват разходите на бедния човек, който трябва да бъде жертва, за да изпере парите", каза Рашич.


Следете новините ни и в GoogleNews