Как прохождат шампионите?
Как попадат в тренировъчната зала?
Какви са първите им стъпки към майсторството, победите и славата?
Каква е ролята на шанса, на обстоятелствата и на волята?
Започваме с един разказ от първо лице на един от главните герои в започващата днес в Русе Европейска клубна купа 2022 за мъже и жени в дисциплината рекърв. Турнирът е организиран от Българската федерация по стрелба с лък съвместно с Община Русе, с Европейската федерация и с русенския клуб „Джамбо-2006“. 24 от най-добрите клубове в Европа ще премерят сили на градския стадион до 18 септември.

„Беше слънчев есенен ден, двадесет и девети септември, 2012 година. Седяхме си с мама в една русенска сладкарница, когато при нас дойде позната жена. От приказка на приказка стана дума за това дали тренирам нещо. Тогава бях на десет години. Споделих, че тренирам гимнастика. Жената постоя малко и си тръгна. А ние останахме да чакаме баба Йола, майката на тати. Спомням си, че точно тогава беше започнала нова работа. Още с идването си баба каза, че имала познат, който бил треньор по стрелба с лък. И ме попита дали искам да пробвам. Нали съм малко притеснителен, отначало се дръпнах. 
Не исках да тренирам този вид спорт, но започнах
Ей така, само от любопитство. Не мога да кажа, че тръгнах запален от тази идея. Обаче с течение на тренировките и на времето огънят на стрелбата се разгоря у мене. Не си спомням точно кога беше това. Но категорично заявявам, че заслугата е на моя личен треньор Йордан Джамбазов, който е и национален селекционер. Първото ми състезание беше през същата 2012 година, на 16 декември в София. Бях десетгодишен и според регламента трябваше да се състезавам в категория до 11 години. Обаче стрелях в категория до 14 години. Класирах се на шесто място, а отборно бяхме първи. Ако бях стрелял в моята си категория, безспорно щях да съм победител с този резултат, който постигнах в категорията на батковците...
В самото начало, в първите години на този нов за мене спорт, не усещах, че стрелбата с лък ми принадлежи. Имаше я тръпката, но не беше завладяваща. По-късно, след четири-пет години, 
когато започнах да задобрявам много и да навлизам в професионалния спорт, тогава дойде истинското ми запалване
Именно тогава усетих необходимост да тренирам, да стрелям и да побеждавам. Този спорт е спокоен. При него няма динамично натоварване. Просто - субективен спорт. Не е като при футбола и гимнастиката. Това, което направиш, си е твое. Журито съм аз.
Покрай Короната нямаше как да има много състезания. Открихме сезона през декември миналата година /2021/. Имахме три състезания в България, където с моя клуб „Джамбо-2006“ Русе спечелихме три първи места. Бях само на 2 точки от подобряване на рекорд, но не успях. Не съжалявам. Времето е пред мен. Очаквам да го пронижа с още по-точна стрелба. В Анталия участвахме в кръг за Световната купа. Класирахме се в златната среда. Просто нямахме нормални условия за тренировки, а и капризите на времето не бяха с нас. Докато в зала стреляме от дистанция 18 метра, на открито тя е 70 метра. Просто нямаше как да си настроим лъковете при лошото време, за да дадем максимума от себе си. И тогава най-много ми тежи, когато отивам да си прибера стрелите... Тези кръгове са пет за годината, четири кръга следващата година и световен шампионат. На него участват класиралите се първите осем от всички турнири.
При мен нещата са много смесени. Става въпрос за възрастовата граница. 
Винаги се налага да стрелям в други, по-горни категории, а не в моята
На 13 години се състезавах в един турнир при мъжете, където се класирах девети или десети. А отборно бяхме трети. Като си спомня самото начало, комай ми е било много трудно. Но го виждам това едва сега. От първи до пети клас тренирах спортна гимнастика в СК „Локомотив“-Русе с треньор Ростислав Стоянов. А в четвърти клас започнах и тренировките на стрелбата с лък. Година и половина, даже две години, тренирах двете дисциплини. Отначало гимнастиката си беше приоритет. Четири дни от седмицата тренирах гимнастика, а три дни стрелба с лък. Няма почивен ден. След около година, когато започнах да задобрявам стрелбата, стана обратно. Три дни гимнастика, четири дни стрелба. Обаче постепенно стрелбата започна да взема превес и пет дни бяха за нея, а само два за гимнастиката, с която участвах дори на републикански турнири. И понеже бях тогава малко момче, мама и тати от петък до неделя ме зачисляваха на баба Еми и дядо Цвятко в Русе, които ме водеха на тренировки. Иначе 
пътувах от родното ми село Щръклево всеки ден до града, даже по няколко пъти на ден
Там пък на помощ идваха баба Йола и дядо Иван. По равно се грижиха за мене, просто не мога да ги деля. Всеки е допринесъл с нещо различно, без което нямаше да съм това, което съм. Така, че благодарността ми към тях е поравно.“
Това разказва Иван Банчев - един от най-добрите стрелци с лък в България и Европа.
Едва ли малкият тогава Иван, при натоварените в началото тренировки и учебни дни, е усещал още по-голямата натовареност на своите родители. Особено на татко си, който е локомотивен машинист. За тази екстремна професия няма ден и нощ, нито делник и празник. Защото влаковете си имат свое измерение. Свой свят. Защото някой пътува за някъде. И заедно с радост и сълзи по пероните на близки и далечни гари, таткото на малкия Робин Худ живее и с мисълта за момчето си. Може би още тогава, в началото, Димитър е повярвал във възможностите на сина си и не го е спрял от неговите мечти. 
И може би точно тази вяра е нещото, което окриля
Иван Банчев и помага за неговите успехи. Напълно естествено е, че и мама Мариета е зад тях. С нейното разбиране и също с нейните вяра и  дълбоко доверие. Та нали именно това е най-ценното богатство на едно семейство. Да застане зад децата си още в ранна възраст. Да ги възпитава така, че те да усетят топлата светлина на дългото утре. Иван вече е разбрал това послание, но не от стълбичката на победителите, а от бистрия поглед на своите двайсет години. Естествено, че го радват успехите. Но той не се гордее с тях. Просто това не му е в кръвта. И наградите, които са чакали своя победител, не закъсняват. Първата си награда Иван Банчев печели на второто за него състезание - международния турнир „Дунавски стрели“, който се провежда в Русе. Второ място. А неговият отбор „Джамбо-2006“ е на първо място. После треньорът Йордан Джамбазов води своите момчета на турнир в Стара Загора, където стрелят най-добре и отново са победители. И набират скорост успехите на Иван. Стрелите му все по-точно пронизват целта. Следват шест трети места на републикански турнири и две трети места от европейски първенства. Две втори места на вътрешни турнири в България. Иван Банчев е два пъти европейски вицешампион. И отборът е два пъти на второ място на европейски първенства.
Закърмен с възпитанието на мама и тати и с това на училище „Христо Ботев“ от родното си село Щръклево, Иван Банчев 
не е безучастен към работата, която трябва да се върши в една селска къща
С по-малкия си брат Емо те се включват в отливане на бетон, ремонти по къщата, в голямата градина. Оранжерия, дръвчета, лозе, конструкция на асмалък. Село ли е, то иска работа. Може би точната стрелба му помага и точно да разпредели времето си. Което, всъщност, вече се случва доста трудно. След като завършва Професионалната гимназия по транспорт в Русе, сега Иван Банчев е студент в Русенския университет „Ангел Кънчев“, специалност „Транспортна техника и технологии“. През това лято в град Асен, Нидерландия, се проведе европейско първенство за автомобили с алтернативни горива. Сред участниците в отбора на Русенския университет в категория „Прототипи, задвижвани с водородна клетка“ е и Иван Банчев. Класирането е повече от добро - седмо място от 35 автомобила. Но за тях не е. Те искат да са сред първите три отбора, за да се класират за световното първенство. На него не се следи за максимална енергийна ефективност, както на европейското. Състезанието вече е за скорост. Разходът на гориво въобще не е от значение. Въпросът е колко бързо може да се движи автомобилът на дадено разстояние, за да е първи...
През това лято в Германия се проведе европейски шампионат по стрелба с лък за жени и мъже. От сто и двадесет мъже Иван Банчев се класира на 57 място, а от смесените отбори нашите национали заемат осмо място от стартирали 28 отбора. Следва държавното първенство за жени и мъже в България, в Кюстендил, където Ванко
печели първото място при мъжете с национален рекорд 
- 663 точки от възможните 720. Радостта е за целия русенски отбор. Само след две седмици в столицата на Румъния се провежда първенство за европейската младежка купа. От Русе участниците са двама. Иван Банчев се класира девети, а Тервел Чорбаджийски седемнайсти. От двадесет и осем участници...
Фурорът на Иван Банчев беше това лято на Европейския младежки шампионат във Великобритания, където след баражи не му достигнаха само около сантиметър и половина, за да спечели златото. Много трудно е в подобни моменти среброто да ти подейства успокоително. Спортното щастие не беше с него тогава. Но идва и следващото състезание за европейската клубна купа за жени и мъже, което се провежда от днес до 18 септември в родния Русе. После, през 2023 година, в Берлин предстои състезание, на което трябва да се определят квотите за Олимпиадата в Полша през лятото на 2024 година. Нека да пожелаем безветрие и успех на младия ни стрелец. Европа вече знае кой е Иван Банчев. Нека и светът узнае какви големи неща ражда едно малко русенско селце.

Красимир МАНЕВ