Главните герои вчера бяха първокласниците. Но те тепърва ще трупат знания, ще променят желанията си, ще избират своите посоки. Разказаха ни какви искат да станат, когато пораснат. Но първо попитахме техните каки и батковци от 10-и клас, на които им предстои скоро да завършат средното си образование, какви са искали да станат, когато са учили буквите и са сричали първите си думички. И как са се променили, в какво са се превърнали мечтите им за 10 години.
„Когато бях първи клас, исках да се занимавам с дизайн. Може би звучи странно, но не съм имала като други първокласници мечти да бъда пожарникар или полицай. Мисля, че на сегашните първокласници ще им бъде много забавно и ще открият себе си със сигурност. Аз вече открих себе си и искам да бъда журналистка“, каза десетокласничката Доротея Михайлова от гимназия „Христо Ботев“ в Русе.
Момичето обяснява и причината за нейния избор на професия - обича да е сред хора, да комуникира
„Искам да разбера как мислят и разсъждават хората. Искам да видя всеки човек, защото всички сме различни. Познавайки повече хора, си разширявам кръгозора и мога да си подобря комуникацията“, обяснява Доротея.
Съученичката й Михаела Павлова споделя, че в първи клас е мечтаела, като порасне, да бъде астронавт.
„Сега нямам много ясна цел“, казва с усмивка момичето.
Десетокласникът Васил Сиромахов също обяснява, че са се променили малко мечтите му за 10 години.
„В първи клас исках да бъдат стоматолог, когато порасна. Сега се колебая между стоматология и програмиране“, казва момчето.
Желанията в първи клас и сега са различни и за десетокласничката Рая.
„Когато бях в първи клас, исках да бъда моден дизайнер, а сега искам да уча медицина. Но медицината няма да ми пречи по никакъв начин да се занимавам и с дизайн“, споделя момичето.
Единайсетокласникът Виктор Димитров обяснява, че още следва мечтата си отпреди 11 години.
„Като първокласник исках да се занимавам с геодезия - както баща ми. И сега все още искам. Ако не се получи, ще пробвам да бъда адвокат като майка ми“, казва младежът.
А на въпроса „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“, първокласниците от гимназия „Христо Ботев“ отговарят категорично - доктор, полицай, пожарникар, фотограф, маникюрист, фризьор, футболист, а също и... „не знам“.
Малкият Роби казва, че иска да бъде футболист, такъв е и сега.
„Играя като нападател, защото съм слаб защитник. Вкарвам малко голове. Един път отбелязах повече“, усмихва се първокласникът.
Негова съученичка е решила да бъде пожарникар като баща си. Сияна пък иска да бъде маникюристка, а Ваяна - зъболекарка. Аймира ще е доктор, за да „лекува бебетата“, а друго момиченце казва, че ще бъде фотограф, защото иска да снима бебета.
Ангел не знае какъв ще стане, когато порасне. Алекс също се чуди, но е сигурен в едно: „Искам да съм отличник. Искам да бъда много добър и в училище да имам шестици“.
Пред класната стая на първолаците е 44-годишният Димитър Петров.
„Вълнувам се, защото съм дядо на първокласник. Много е важно децата да учат“, казва мъжът.
„Вълнението винаги е голямо. В моя клас са 24 деца. Всички се вълнуваме - и деца, и учители, и родители. С усмивка, със старание и с любов всичко се постига“, споделя Невена Ангелова, учителка на първи клас.
Тя е изучила вече седем випуска с ученици.
„Вълнението, желанието и старанието са същите през годините. Децата сега са малко по-различни - по-емоционални и по-буйни, но се справяме“, казва Ангелова.
Нейната колежка Людмила Попова - учител от 24 години в СУ „Христо Ботев“, обяснява, че учителите не са врагове на родителите.
„Всички работим заедно за децата. Колкото по-рано децата разберат своята стойност с помощта на родителите и учителите, то можем да очакваме, че ще станат личности. Работя с огромно желание за децата. Всички имаме проблеми, но трябва да бъдем добри“, каза Попова.