Представители на румънските общности в Украйна, Сърбия и България поискаха подкрепата на румънската държава за запазване на националната им идентичност, като изтъкнаха липсата на интерес от страна на властите в Букурещ към проблемите, пред които са изправени, съобщава агенция Аджерпрес. Темата е била обсъдена в рамките на Летния университет в Извору Мурешулуй (окръг Харгита, Централна Румъния).
Представителят на румънците в България Иво Георгиев говори за факта, че българската държава, член на Европейския съюз, не предоставя права на румънското малцинство и за това, че властите в Букурещ не подкрепят тази общност да запази своята национална идентичност, съобщава Аджерпрес.
Като представители на румънски общности в дискусията са участвали още председателят на Асоциация „Бесарабия“ на румънците от Одеса (Украйна) Анатол Попеску, председателят на Асоциацията за култура на румънците/власите „Ариадне Филум“ от Тимок (Източна Сърбия) Завиша Юр и председателят на Националния съвет на румънските национални малцинства от Вършац (Войводина, Сърбия) Стеван Михайлов. 
Клаудиу Тързиу, председател на комисията за румънците в чужбина към румънския Сенат, също участва в Летния университет в Извору Мурешулуй и подчерта значението на разработването на стратегия за румънците в чужбина. Тързиу каза, че заключенията от дискусията с представителите на румънските общности трябва да бъдат приети от румънската държава и „да се създаде политика за румънците в чужбина и особено за румънците около Румъния, които са подложени на все по-агресивен процес на асимилация и денационализация, чиито права не се зачитат в България, Сърбия, Гърция и Украйна".
Председателят на асоциация „Бесарабия“ на румънците в Одеса Анатол Попеску говори за трудната ситуация с преподаването на румънски език. Той говори за практики от съветско време за разделяне на румънците в южна Бесарабия на румънци и молдовци, което по думите му е довело до изчезване на училища с преподаване на румънски език в района. Анатол Попеску подчерта, че румънците в Украйна, в голямото си мнозинство, са достойни хора, хиляди от тях са се записали в украинската армия и изпълняват дълга си като граждани на украинската държава, а десетки са загубили живота си във войната с Русия.
Завиша Юр, председател на асоциация на румънците от района на Тимок в Сърбия, заяви, че 300-те хиляди румънци в зоната водят постоянна битка за запазване на идентичността си, като се има предвид, че не разполагат с обучение на майчин език, културни институции или масмедии на румънски. Юр каза, че сръбската държава води политика на денационализация на румънците в зоната и подчерта, че румънската общност в Сърбия не получава никаква помощ от властите в Букурещ, а само от Румънската православна църква.
Председателят на Националния съвет на румънските национални малцинства във Вършац (Войводина) Стеван Михайлов каза, че няма проблеми с правата на румънците там, но има такива със запазването на обучението на майчин език. Михайлов също се оплака от липсата на подкрепа от страна на румънската държава. Той даде пример с начина, по който Унгария подкрепя своите общности в Чехия, Словакия и Сърбия например.
В дебатите по темата участваха, наред с други, заместник-председателят на комисията за румънските общности в чужбина към Камарата на депутатите Борис Волосатъй, председателят на Гражданския форум на румънците от Ковасна, Харгита и Муреш Драгош Бургелия и председателят на Националната фондация за румънците в чужбина Еуджен Попеску. 
Деветнайсетото издание на Летния университет в Извору Мурешулуй се провежда в Националния спортен комплекс "Извору Мурешулуй" и се организира от Гражданския форум на румънците от Ковасна, Харгита и Муреш в партньорство с Националната фондация за румънците в чужбина, Европейския учебен център Ковасна-Харгита в Сфънту Георге и Асоциацията "Румънски изток" в Кишинев. 
На конференцията, която ще приключи на 18 септември, ще бъдат разгледани въпроси, свързани с проблемите на румънците, живеещи около границите на Румъния, и на Балканите, както и теми, свързани с войната в съседство на Румъния, обединението на Бесарабия (историко-географска област в днешна Украйна и Молдова) с Румъния и положението на румънците в окръзите Ковасна, Харгита и Муреш, отбелязва Аджерпрес.