Ако има нещо трайно в народопсихологията на българина, това категорично е доверието към институцията училище. Това доверие може да се позагуби към Народно събрание, към другите институции, към държавата като цяло, но към училището никога не се е губило, то е неизменно в дългите години съществуващо училище в България. Това коментира за БТА психологът от МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Бургас Тони Филипова преди началото на новата учебна година на 15 септември. 
„Нашето училище успява да е адекватно - учебната ни система успява да се приспособява и родителите имат увереност, че каквото и да се случи, училището ще намери начин да се грижи за възпитанието и обучението на българските деца“, каза Филипова.
По думите на психолога децата имат нужда от нашата положителна настройка към училището. „Държавата е тялото на народа, духовността е душата на народа, а училището е техният обединител. То е посредникът между семейството и всичко, което се случва около нас и в държавата“, заяви Тони Филипова. 
Думичката преди първия учебен ден – „вълнение“
Според нея думичката, която характеризира случващото се в душите на родителите и на децата преди първия учебен ден, е „вълнение“. Вълнение, свързано с неизвестното, а неизвестното е свързано с това, че последните две-три години нещата стоят по-различно спрямо това, на което бяхме свикнали предишните години, когато имаше една устойчива, постоянна сигурност, нещата бяха ясни –  училището започва на 15 септември, децата са в една постоянна училищна среда, докато сега не е ясно за колко време ще са в училище след първия учебен ден, дали тази икономическа нестабилност, в комбинация с неизвестността, свързана с COVID-19, с войната в една недалечна от нас страна, няма да се отрази на учебния процес. Всичко това усилва нивото на тревожност и несигурност, посочи тя. 
Но въпреки всичко Филипова смята, че основно остава вълнението, свързано с това родител да изпита емоцията да заведе детето си в училище, а децата да се почувстват по-големи, минавайки в следващ клас. 
„Аз имам две момченца близнаци, на които сега им предстои да бъдат в четвърти клас и са изключително нетърпеливи да започнат училище. Подготвят си учебниците, вчера отидоха да ги подвържат в книжарница. Вълнуват се за тетрадки. Те са вече на почти 10 години и могат да направят сравнението с преди и сега като цени, прави им впечатление, че е по-скъпо, правят избора дали да купят по-скъпия химикал или тетрадка, или по-евтиния. Такъв е животът и те са в тази действителност“, каза Филипова. 
Тя отстоява позицията, че нашите български деца са много интуитивни , умни, те с нетърпение, вълнение очакват този пръв учебен ден, защото с него порастват.
Дали доверието е неизменно към училището попитахме и Валерия Симеонова, детски психолог и психолог за тийнейджъри и младежи. 
„Не бих го потвърдила това на 100 процента от моя професионален опит при работата с деца, тийнейджъри, родители. Изключително зависи от всеки случай, но, най-общо казано, има притеснение у родителите, особено когато децата тепърва влизат в училище, в първи клас“, каза Симеонова.
По думите ѝ една част от родителите са успели да разберат повече за училището, за класните ръководители, но при други такъв избор не е имало. Със сигурност има определени притеснения. Пред гимназистите предстоят още няколко години в училище, после важни избори и решения. Една част от тях невинаги виждат смисъл в част от предметите в образованието си, допълни Валерия Симеонова. 
Учителят, който може да начертае пътеките в живота, или този, който никога няма да стигне до децата 
Според психолога Валерия Симеонова отношението към училището много зависи от учителя и от това как той поднася учебното съдържание. „Тук има голямо разнообразие, има учители, които изключително много вдъхновяват учениците си и буквално оформят техните личности, пътеките им в живота. Има и учители, с които по-трудно децата успяват да намерят комуникация. Така че по-скоро бих казала, че нещата не са еднозначни и много зависи от двете страни  - от учителите как те поставят нещата, от директорите как  развиват училището, каква е визията им за тяхното училище, какво искат да постигнат в комуникацията си с родителите. Има директори, които са изключително отворени към родителите, там наистина говорим за една общност, има училища, в които не е точно така“, коментира още експертът. 
Попитана дали съвременните деца изискват по-различно отношение от тези преди 10-15 години, Симеонова каза, че преди 10-15 години изискванията може би са били същите, но заявката от страна на ученици е била по-малка, по-малко деца, родители и учители са осъзнавали, че имат нужда от нови подходи.
Според нея със сигурност лекционната форма на образование, която все още се случва в някои класни стаи, не е нещо, което да води до добри резултати в контекста на средата, в която израстват децата, изпълнена с много стимули отвън – интернет, социални мрежи. Децата са свикнали постоянно да се случва нещо ново и за да може тяхното внимание да бъде задържано, е важно класната стая да е наситена с преживявания, каза Валерия Симеонова.
Ученето чрез преживяване води до много по-ефективно усвояване на учебното съдържание
Ученето чрез преживяване води до много по-ефективно усвояване на учебното съдържание и много по-голяма дълбочина на развиване на уменията.  То не акцентира върху наизустяването, върху знание, което би могло да бъде проверено, сверено в интернет. Лекционната форма на обучение не трябва да е фокус на класната стая. „Преди 10-15 години отново е имало такава нужда, но сега се виждат и огромни усилия от страна на някои директори и учители, които искат да преобразят класните стаи, да ги направят по-разчупени, да преобразят начина, по който протичат уроците. Има страхотни примери, има и много програми, които работят в тази посока да подпомогнат учителите в адаптирането на уроците към тези изисквания на съвременните деца“, допълни психологът. 
Попитана как родителите трябва да подготвят децата за училище, Валерия Симеонова каза, че важно е да не замаскират нещата – да не казват, че всичко ще бъде само перфектно, надали децата биха повярвали на това. По-важно е да ги подготвим, че те могат да се справят, независимо какво се случи. Те имат знанията, уменията - социални, житейски, да се справят с предизвикателствата, които ще има пред тях, посочи психологът.
Според нея трябва да уверим децата, че ако имат сериозни затруднения, ние ще бъдем до тях и ще ги подпомогнем. Но това не означава, че ние трябва да отиваме и да разрешаваме проблемите на нашите деца, а че трябва да ги подпомогнем те сами да го направят - чрез насока, разговор, чрез въпроси, които им задаваме, за да разберат ситуацията, съветва специалистът. 
Важно е те сами да се справят с проблемите, които изникват пред тях, а не ние да сме хората да разрешават проблемите като ходим в училище и се разправяме с деца, родители и учители. Най-важното е да усещат нашата подкрепа и увереност, че могат да се справят, заяви Симеонова
Различни са очакванията на различните родители и ученици от различните етапи на образованието
Първокласниците са много развълнувани, техните родители - също като очаквания и притеснения какво предстои в училище. Има много деца, които, влизайки в първи клас, са по-тревожни, притесняват се дали учителят ще е добър към тях, дали ще им се кара, дали ще се справят добре. Обикновено са деца, които много държат да бъдат перфектни във всичко и това се изразява в тревога, посочи Валерия Симеонова. 
Родителите на седмокласниците също са леко притеснени за това какво предстои, тъй като годината е много важна с националното външно оценяване, кандидатстването след седми клас, допълни специалистът. Те се надяват децата им да отидат в добри училища, да продължат качествено образованието си, съответно това носи определено натоварване и за децата, които се притесняват от тези очаквания, коментира тя. Всички са тревожни от предстоящото, особено предвид това, че последните години най-често обучението преминаваше в онлайн среда и при някои деца има пропуски, които трябва да бъдат преодолени в тази важна година, която е седми клас в училище, каза Симеонова.