Режисьорът Йосиф Сърчаджиев представя тази вечер от 19:00 часа в Ловеч спектакъла „Слуга на двама господари“, в който преди половин век е изиграл първата си роля на професионална сцена. Това съобщи той в интервю за БТА. Това е шестата пиеса на Сърчаджиев, която представя заедно с трупата на ловешкия театър. В драматургията за пореден път му помага неговата съпруга Райна Томова - сценарист и режисьор.Както казва самата тя - двамата са едно цяло. 
„Тази пиеса беше много тежка, голяма, старомодна. От нейната ръка се появява по-съвременен вариант“, посочи Сърчаджиев.
Томова разказа за БТА, че пиесата на Карло Голдони е писана през 18 век, но сценичният вариант, който тя е направила, звучи по-актуално и по-лесно разбираемо за днешния зрител. „Тя е трудна пиеса, със странни ситуации, които са все по линията на любовта. Пътят към женитбата е труден за всички тях. Стига се до две смърти в тази безумна комедия дел арте“, посочи Райна Томова.
Слугите са основен образ в творчеството на италианския драматург. „Всичко това го няма другаде. Това е много интересно в този автор и ние го харесахме“. По думите на Йосиф Сърчаджиев слуга може да бъде цар и господар. Въпросът е да имаш дух, който отваря затворените врати. "Не трябва да се страхуваш, да се затваряш, да казваш да не ти пука. От нас зависи всичко“, категоричен е режисьорът.
Според Томова пиесата трябва да се играе с голяма лекота, в нея има много хора със страст, с достойнство, с почтеност – качества, които вече липсват на съвременния човек в голяма степен. Затова те имат голямо значение като послание. 
Посланието на пиесата е любов и вяра, че ще стане доброто
„Посланието на тази пиеса е любов и вяра, че ще стане доброто. Макар че има лъжа, истината изчезва понякога, но пак идва. И това е борба между доброто и злото и накрая да дойде любовта“, добави режисьорът.
Не за пръв път Йосиф Сърчаджиев се сблъсква с комедията на Голдони. На двадесет и четири годишна възраст като млад актьор влиза в образа на Труфалдино, когато „Слуга на двама господари“ е поставена в сливенския театър. Това е първата му роля на професионална сцена. 
На 24 години Сърчаджиев играе Труфалдино – първата му роля на професионална сцена
„Тази пиеса ме връща към младостта ми, към усещането колко хубаво е това да си млад. Актьорът, който играе моята роля днес, е младо момче с много хубави и точни рефлекси - Явор Костов“, сподели Сърчаджиев.
За днешната му роля на режисьор и за контакта му с актьорите съпругата му споделя: „Той дори не им говори много. С две думи, с една мимика, с един крясък той репетира на самата сцена око в око с актьорите. Той е близо до тях. Като маймуна е - показва им и те повтарят веднага след него това, което разбират, защото са много рефлективни“.Според нея с тази пиеса Сърчаджиев се свързва със своята младост, своя успех в Сливен. „Сега може би той си завършва пътя със същата пиеса, ако не прави и още други“.
Сърчаджиев пази в себе си списък с пиесите, които иска да режисира
Но ще прави - в джоба на ризата си той носи списък с пиеси, които иска да режисира в бъдеще с българските театри. Сред тях е на „Розмерсхолм“ и „Морска жена“ на Хенрик Ибсен, „Вражалец” на Стефан Костов и други.„Смятам, че тези пиеси са свързани с днешния свят и с моята душа. Искам да предложа моята представа за света, а не какво иска публиката. Има някои неща, които са мои, публиката не ги усеща, но по-късно ще ги разбере. Много е трудно да общуваш с публиката, защото моята представа е друга за културата, за света, за политиката“, сподели Сърчаджиев.
Възприемането, усещането на пиесата от днешната публиката е по-различно
Според него възприемането, усещането на пиесата от днешната публиката ще е по-различно отпреди 50 години. „Друг театър е това. Друг цвят има този свят. Тогава беше черно-бяло, а в нашия свят има много цветове и младите хора усещат друг аромат на света. Любопитно ми е дали мога да общувам с него“, добавя режисьорът.Според него в света има много добри неща, но и лоши, с които трябва да се борим.  „Дори това, което правим в театрите, голяма част е за доброто. Може би все пак то ще успее. Трябва да изгоним лъжата в политиката. Не трябва да си казваме: "Няма значение, нищо не зависи от мен". Не е вярно. Всеки от нас по някакъв начин носи доброто, както и злото“, категоричен е Йосиф Сърчаджиев. По думите му работата в театъра е радост за духа. Тази професия е дрога за добро, каза още режисьорът.