Длъжни сме да научим децата си, че виртуалната съпричастност не е истинска, каза днес във Варна д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, която бе лектор по време на дискусия, посветена на хуманизма и солидарността при кризи. Разговорът се проведе в рамките на Есенната академия на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, който се провежда в крайморския град. Форумът е под патронажа на вицепрезидента на България Илияна Йотова, а негови организатори са Българският червен кръст във Варна и Медицинският университет с подкрепата на общината.
Виртуалната реалност може да е напудрена и изпълнена с усмихнати емотикони и сърчица, но не е истинска и младите хора трябва да разберат, че всеки се нуждае от истинска човешка топлина и прегръдка, за да е щастлив, допълни Гълъбова. По думите й случващото се в района на Карлово е повод да се покаже на децата какво означава беда и как трябва да се действа хуманно и със съпричастност към болката на другия в реалността.
Всъщност, образованието и медицината са двата темела на националната сигурност, посочи пред участниците в дискусията Гълъбова. Тя изрази съжаление, че днешните учители са лишени от инструменти и не могат да направят нищо за ценностното възпитание на децата. Освен много различни от тях младежи, срещу преподавателите често стоят и изключително арогантни родители, обясни Гълъбова. 
Като сериозен проблем тя посочи още, че съвременните деца не правят разлика между знания и информираност. Знанията изграждат критично мислене и после можеш да ги предадеш, а младежите ни са в интернет и всъщност стъпват върху плаващи пясъци, бе позицията на Гълъбова. По думите й поради тази причина по-възрастните са длъжни да „издърпват“ децата там, където любовта, щастието, приятелството, дори омразата, са истински, реални, а не виртуални.
Интернет дехуманизира света, а социалните мрежи станаха мегдана на 21 век, допълни проф. Станимир Трифонов. По думите му в момента обществата страдат от чутовна емоционална неграмотност и това пречи на хората да проявяват съпричастност към страданието на другия. Неговата позиция също беше, че трябва да излезем от капана на емотиконите и лайковете и да останем в реалността. Живеем в уникално време, но все още има шанс справедливостта в света ни да бъде възстановена, бе позицията на Трифонов.