Цената на таланта е чувството за отговорност и за мисия в човека, на когото е даден – да не го зароби, да не го прахоса, а да го развие. Когато имаш талант, си много отговорен за него. Това каза в интервю за БТА режисьорът Василена Радева. Тя постави на сцената на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" най-новата пиеса на Захари Карабашлиев – "Талант". Премиерното представление бе снощи. В ролите са актьорите Александър Алексиев, Стоян Дойчев, Ива Николова и Георги Енчев.
За работата си в плевенския театър Радева сподели, че тук се чувства прекрасно и подчерта, че в трупата има изключителен професионализъм. 
Следва текстът на цялото интервю:
Откъде дойде поканата да режисирате спектакъл в плевенския театър?
- В плевенския театър аз съм идвала още като дете, защото в Плевен имам братовчеди, които са играли като деца в студиата на Орхи. Всъщност покрай тях съм гледала и студийни, и професионални спектакли и съм запазила това очарование от красивия салон и театъра още като детско възхищение. 
Поканата да режисирам дойде при предишния директор - Васил Василев, но се разминавахме с датите, дойде и КОВИД-19. Всъщност, когато се разбрахме, че сега е моментът – с текста на Захари Карабашлиев, който е премиерен не само за България, но и за света, малко след това Васил Василев бе избран за директор на Народния театър "Иван Вазов". Уговорката си остана и при новия директор Димитър Кабаков, който прегърна идеята "Талант" да бъде първата премиера в новия сезон.
Как се чувствате в плевенския театър?
- Няма да преувелича, ако кажа, че се чувствам прекрасно. Тук има изключителен професионализъм, желание за работа. 
Ситуацията е малко по-специфична, тъй като пиесата е писана за актьорите Алек Алексиев и Стоян Дойчев, които не са част от плевенската трупа. Тъй като историята е много наситена в отношенията между двама братя, със Захари търсехме как да вплетем ролите на Ива Николова и Георги Енчев, за да се запази наситеността на тези взаимоотношения, но и да се даде голяма добавена стойност с тяхното присъствие, което е един загадъчен втори пласт на пиесата.  
Вие ли избрахте пиесата или ви беше предложена да работите по нея?
- Захари Карабашлиев ми предложи да я прочета. От първия прочит още знаех, че искам да я поставя. Тъй като вече актьорският екип, за който тя е писана, беше ясен, изцяло се доверих на автора. След това сформирахме екипа от художника Симеон Стоилов, от композитора Милен Апостолов – от плевенския театър, от хореографката Анна Кабакова, която допринесе за втория пласт в пиесата.
Какво ви грабна в сюжета?
- Грабна ме първо естествеността, с която върви диалогът. Този съвременен усет за подводните течения под един на пръв поглед пинг - понг диалог, който се изговаря леко. Заплетеността на сюжета, в който има и криминална нишка, държи вниманието и напрежението до финала, има изненада и обрат. Пиесата е написана по доста кинематографичен начин, въпреки че е много камерно, интимно вглеждане в среща в една нощ между двама братя, които не са се виждали отдавна и обговаряне на травма в семейството, за която се е мълчало с години.
След финала на представлението, зрителите ще си отговорят ли на въпроси, свързани дори и с техните семейства, или ще си зададат нови такива?
- Вярвам, че мисията на изкуството и всъщност това, което на мен ми е интересно, когато гледам театър, кино или картини, е по-скоро да си задам въпроси, защото отговорите са нещо индивидуално и въпрос на личен опит. Въпросите, които задава изкуството, са общочовешки. Това, което много се надявам да преживеят зрителите, гледайки представлението е катарзис, колкото и класически да звучи. До голяма степен именно в това е смисълът да отидеш на театър - да се докоснеш до нещо дълбоко и истинско, което да преживееш през теб.
Куклата в спектакъла е един от интересните образи. Чия беше идеята за нея?
- Куклата е оставена на въображението на зрителя като символ. Художникът й е Рада Петрова - Андонова, изключително талантлив куклен сценограф, идеята беше изцяло нейна. Куклата се трансформира по един интересен начин, нейното участие носи промени и изненади. За първи път в мой спектакъл има елемент на куклен театър и това без таланта на Стоян Дойчев, Ива Николова и Георги Енчев, нямаше как да се случи.
Каква е цената на таланта?
- Според мен цената на таланта е чувството за отговорност и за мисия в човека, на когото е даден – да не го зароби, да не го прахоса, а да го развие. Когато имаш талант, си много отговорен за него.
Следващият проект накъде Ви води?
- Независим театър с компанията, от която съм част - "Паник бутон театър", ще има премиера в новото пространство за независим театър в София – "Топлоцентрала". Тя се нарича "Електра – тук и сега" и  е по пиесата на Маргарит Йорсенар "Електра или свалянето на маските". Премиерното представление ще е на 9 и 10 ноември.