Значими археологически обекти в страната се унищожават заради липсата на добро стопанисване, смята проф. Диана Гергова
Като конкретен пример проф.Гергова даде националния резерват „Сборяново“. По думите й комплексът има огромен потенциал за развитие, защото разполага с 20 паметника сред красива природа. Това предполага, че там посетителите биха могли не просто да преминават, а да се задържат с дни, само че в момента всичко се разпада, допълни Гергова. Тя смята, че е добре съхранена само Свещарската гробница, но посочи, че за съжаление, въпреки направения проект, министерството не отпуска пари за нейното експониране като световен паметник.
Лошото е, че на само в „Сборяново“, а и на други места в страната, уникално наследство просто изчезва, обхванато от горите, каза още Гергова. По думите й значими археологически обекти са без добро управление, макар че са абсолютна държавна собственост. „Поради тази причина един малък екип от специалисти направихме модел, в който да се опитаме да наложим самостоятелно, отделно управление на тези резервати, тъй като в момента те са абсолютно безстопанствени. Не се знае кой ги управлява, кой носи отговорност, кой получава пари, кой прави проекти“, допълни Гергова. Тя уточни, че разработеният модел предвижда създаването на самостоятелни структури, които да управляват отделните големи резервати и да носят отговорност за тяхното състояние.
В настоящото законодателство се посочва, че кметове управляват и са отговорни за наследството, министърът на културата подписва всички разрешителни, всички проекти, само че този модел не работи, допълни Гергова. Според нея с управлението на археологическите обекти би трябвало да се занимават специалисти, а не чиновници. Ако компетентни хора поемат стопанисването на забележителностите, те биха могли да печелят, като средствата задължително се реинвестират в развитието им, обясни още експертът.
Тревожно е, че нашето наследство безвъзвратно се унищожава, държавата има някакви средства за паметниците и финансира проекти примерно за консервация и реставрация на отделен обект, но не прави нищо специално за големите археологически резервати, които изискват специално опазване, допълни Гергова. Тя посочи, че резерватите в страната са около 20, но нито един няма план за опазване и управление, каквото е изискването на ЮНЕСКО.