Д-р Георги Костадинов завършва Медицинска академия - София през 1983 г., където през 1992 г. придобива  специалност „Обща хирургия“. Той е специалист хирург в Русе с дългогодишен опит и професионални интереси във всички остри и хронични хирургични заболявания в корема и общата хирургия. Притежава допълнителни квалификации в сферата на: Лапароскопска хирургия, Диабетна гангрена; Абдоминална ехография; Гнойно-септична хирургия. Притежава Сертификат за козметични филъри. 
Професионалната кариера на д-р Костадинов започва по разпределение в с. Полско Косово, след това в болницата в Търговище, в Здравната служба в Сливо поле, в бившата Окръжна болница в Русе, след което става директор на фармацевтичен склад „Калиман РТ“ - Русе. От 2013 г. е част от екипа на Отделението по хирургия на УМБАЛ „Медика Русе“ и ДКЦ-2. Владее свободно английски и руски език, писмено и говоримо. Д-р Костадинов е член на БЛС и взема участие в множество конгреси и симпозиуми на хирургична тематика.

- Д-р Костадинов, от 10 години насам на 13 септември по инициатива на Глобалния алианс за сепсис  отбелязваме Световния ден за борба със сепсиса. Какво точно се крие за това понятие?
- О, тук може да се говори и са написани много неща, но ще се постарая да бъда кратък на достъпен език:
Има много схващания, но за мен е правилно да се говори за етапност в това смъртоносно заболяване.
Септицемия е тежка инфекция на кръвта (обща гнойна инфекция без метастази) или „отравяне на кръвта“. Възниква, когато бактериална инфекция в част на тялото, например бели дробове и други органи, включително кожата, навлезе в кръвта. Така бактериите и техните токсини могат да се разпространят чрез кръвния поток в цялото тяло.
Септицемията може да доведе до животозастрашаващо състояние
затова трябва да се лекува в болнични условия, защото ако бъде лекувана погрешно, прогресира до Сепсис-синдром на системен възпалителен отговор (SIRS).
Сепсисът представлява още по-тежка инфекция, която може да доведе до образуването на тромби и да блокира доставянето на кислород до всички жизненоважни органи и оттам до полиорганна недостатъчност. Когато това се развие в съчетание със срив на кръвното налягане, се стига до:
септичен шок, който е фатален в много случаи
Причините са много, като: инфекции на пикочните пътища и бъбреците, белодробни инфекции, инфекции на органите в коремната кухина, открити рани и големи изгаряния и други.
- Среща ли се често?
- Да, за съжаление. Няма абсолютно точна статистика (различна в различни райони на света), но средно е при 10 от 1000 хоспитализирани пациенти, като смъртността варира от 20% до 80%. Например в Обединеното кралство годишно умират повече от 40 000 души годишно от сепсис.
- Какви са симптомите и правилната реакция?
- Всяка инфекция - бактериална, вирусна, гъбична, паразити в организма, може да причини сепсис. Може и при инциденти - тежки травми, големи изгаряния и т.н. Най-чести обаче са патогените, причиняващи пневмонии, чревни, бъбречни, кръвни, мозъчни, кожни инфекции. Развива се само на финала на значително нарушение на реактивността на организма. Морфологичните изменения са неспецифични.
В органите се развиват различни дистрофични промени
в слезката - флебит на трабекуларните вени; бъбреците - гломерулонефрит и остра тубуларна некроза; в черния дроб - некрози и септичен хепатит; в червата - ентероколит и др. На фона на клиничната картина, характерна за сепсиса, се проявява и клиничната картина на гнойното огнище в зависимост от неговата локализация. Най-чести локализации на гнойните метастази са: белите дробове - 60-70%; бъбреци - 10-40%; черен дроб - 4-12 %; мозък, мускули, кости и стави - останалите проценти.
Възможно е сепсисът при протичането си да преминава от една форма в друга
Според динамиката се дели на: светкавичен, остър, подостър, хроничен и хроничен рецидивиращ. Характерна е септичната триада: системно възпаление, коагулация и нарушена фибринолиза. Много актуална сега е инфекцията с коронавирус, като много от заболелите умират от сепсис. Реално това не е точно „отравяне на кръвта“, а свръхреакция на имунната система. т.е. отбранителната реакция е толкова силна, че организмът започва да атакува и унищожава собствените си тъкани и органи. Изисква се незабавна хоспитализация при всяка по-тежка инфекция (това предполага качествен, отговорен преден фронт с навременно насочване към специализирани здравни заведения).
Основните симптоми са:
температура по-висока от 38.5 градуса или по-ниска от 36, учестено и затруднено дишане
силно изпотяване, вялост, слабост, замайване, загуба на апетит.
Във втората фаза се добавят: объркани мисли и фрази, срив на кръвно налягане, отказ на някои органи, диария, гадене, повръщане, намаляване на отделената урина - олигурия, мускулни болки, загуба на съзнание. В тази фаза е почти невъзможно пациентът да бъде излекуван.
- Лекува ли се сепсисът и как?
- Спасяването на човек със сепсис иска максимална бързина!
Първата стъпка е курс антибиотици след антибиограма - ако е хванат рано, това може да е достатъчно. Интензивни грижи - назначават се: съдоразширяващи средства, инсулин, кортикостероиди, болкоуспокояващи, адекватни венозни вливания, респирация, диализа, хирургично лечение. Подобно интензивно лечение излиза много скъпо. В САЩ например болниците харчат годишно по 24 млрд. долара за лечение на пациенти със сепсис.
За нещастие, септичният шок рядко се хваща навреме  и смъртността е голяма
Поради голямата устойчивост на микробите към антибиотици и нуждата от агресивно лечение се търсят  и други оръжия - например сп. „Интензивно лечение“ описва експериментална терапия с разтвор на витамини C и B1 и хидрокортизон, прилагана за период от 7 месеца. Смъртността при тази терапия е 8.5%, а при стандартна - 40.4 %. Ще мине обаче време, докато бъде одобрена, тъй като трябват много тестове с животни и хора.
- Кои са рисковите групи?
- Хора над 65 години и под 2 години. Също така хора с компрометирана имунна система, вследствие на ХИВ, левкемия, лечение с химиотерапия, кортикостероиди, тежки изгаряния и много други, а в последно време коварната Ковид инфекция.
- Как можем да се предпазим или справим с този глобален проблем?
- Проучванията показват, че това е често срещана болест в световен мащаб. Последните от тях предоставиха нови методи за лечение на клиницистите. Няколко стратегии като
балансирано използване на кортикостероиди, лечение с антидетоксин, вазоактивни агенти
като левосимендон, лечение с HBO (хипербарна терапия), фибрати и няколко антиоксиданти добавки са надеждни подходи за лечение на сепсиса. Има много проучвания, но са необходими по-нататъшни изследвания за разработване на нови методи на лечение.
На симпозиум в Лондон през 2019 г. е съобщено проучване от Brian Injury Group - Лондон относно идентифицирането и лечението на сепсис и катастрофалните и често фатални последици, които може да има при забавянето в диагностицирането на сепсис. В него се казва, че стъпките, които отговорните лекари трябва да предприемат за идентификация на сепсиса, трябва да са възможно най-рано и така лечението да доведе до по-добри резултати. Интересно е да се знае, че
самата инфекция не е проблем при пациенти със сепсис
(въпреки че източникът на инфекция трябва да бъде контролиран), а по-скоро реакцията на организма при такива инфекции. В най-тежките случаи реакцията на организма може да доведе до многоорганна недостатъчност, дори и смърт. Диагнозата на сепсиса в началото може да е изключително трудна. Много от симптомите са подобни на други често срещани състояния, като обикновена настинка например, особено в първите 4 до 6 часа. Често личните лекари са първите, които срещат пациентите и има редица стъпки, които да предприемат, за да се уверят, че не пропускат диагнозата сепсис. Те трябва да водят и записват наблюдения от своите пациенти.
Един от най-често срещаните симптоми е повишената дихателна честота
Записаните наблюдения дават възможност на личните лекари да забележат всяко влошаване на състоянието на пациента и да действат съответно. Статистично личния лекар ще наблюдава само един-двама пациенти със сепсис годишно. Предизвикателството е да го идентифицира. Създадени са инструменти, които да им помогнат да поставят или изключат диагнозата сепсис. Например „Trust Sepsis“ е разработил насоки за личните лекари. Има редица рискове и случаи, при които личните лекари няма да успеят да диагностицират сепсис:
- незаписване или реагиране на жизненоважни признаци като: кръвно налягане, пулс, дихателна честота, температура, насищане с кислород;
- диагностициране на диария и повръщане като гастроентерит - личните лекари трябва да могат да изключат сепсис като опция. Ако не са сигурни, по-добре е да насочат пациента към съответната болница.
- загуба на непрекъснатост на грижите - често пациентите ще се върнат, ако не се подобрят, но може да не бъдат наблюдавани от същия лекар.
- неслушане на пациента от лекаря (много важно).
Ако пациентът казва, че никога досега не е имал такова неразположение, това трябва да е червен флаг
и да се предприемат допълнителни мерки.
- Телефонен съвет е ненадежден. Трябва лично да се види пациента.
- Грешна диагноза. Личния лекар не трябва да поставя диагноза, ако не е сигурен. Важно е пациентът да бъде предупреден да се върне или да отиде в Спешно отделение, ако състоянието му се влоши.
Изводите са, че времето е решаващ фактор при сепсис, т.е. ако лечението започне по-рано, резултатите биха били по-добри за пациента и лекарите.
В днешната ситуация, когато има епидемия от коронавирус, е особено важно да има достатъчно легла за интензивно лечение.
При около половината от пациентите, излекувани от сепсис, могат да настъпят различни усложнения
включително нова инфекция, отказ на бъбреците, сърдечно-съдови смущения. Много пациенти развиват тежки и дълготрайни заболявания като частични парализи, депресии, страхова невроза.
Затова, повтарям, сепсисът трябва да бъде бързо диагностициран и предотвратен. Колкото по-рано бъде открит, толкова по-големи са шансовете на пациента да го надживее.