САЩ разгневиха Китай с плановете си да продадат на Тайван оръжия за 1,1 млрд. долара
Продажбата включва ракети "Сайдуиндър“, които могат да се използват за мисии "въздух-въздух" и "земя-въздух", на стойност около 85,6 млн. долара, противокорабни ракети "Харпун“ на приблизителна стойност 355 млн. долара и поддръжка на тайванската радарна програма на приблизителна стойност 665,4 млн. долара, съобщи Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на Пентагона.
Американското военно ведомство обяви пакета във връзка с военните учения на Китай около Тайван след посещението на острова миналия месец на председателката на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси - най-високопоставеният американски представител, пътувал до Тайпе от години. Коментатори отбелязват, че визитата на Пелоси не е "бяла лястовица“ – в Тайван имаше поне две други посещения на членове на Конгреса от двете партии, както и на губернатори на американски щати.
Дали те бяха осъдени от Китай? Да. В същото време Вашингтон продължава да повтаря рефрена си, че нито визитите, нито продажбата на оръжия ще променят военния баланс в региона и не демонстрират промяна в политиката на САЩ, посочва Ройтерс. Което мнозина, не само в Китай, не приемат за истина.
Визитата на Пелоси отключи „новото нормално“ в Тайванския проток – масирано, почти непрекъснато китайско военно присъствие, участващите в което бойни кораби преминават отвъд линията, която разделя териториалните води. Според "Политико“ действията на Пекин предполагат репетиция за обезглавяване на Тайван. Освен това увеличаващите се набези на китайски самолети пренаписват статуквото в Тайванския проток - и оставят на САЩ малко възможности за избор.
Китай сигнализира, че няма намерение да намали все по-агресивната си военна дейност в Тайванския проток, която започна в отговор на спорното посещение на Пелоси в Тайпе миналия месец.
Поредицата от неотдавнашни навлизания във въздушното пространство на острова, които нарушават десетилетно негласно споразумение между Тайван и Китай, целящо да намали риска от конфликт между двете страни, са най-новата ескалация на военното сплашване от страна на Пекин срещу Тайван.
Станалото вече "нормално" военно присъствие е показателно за намерението на Пекин да промени критериите за приемлива военна дейност в протока. Анализаторите твърдят, че това не е просто провокация - това е генерална репетиция за нахлуване в Тайван, посочва "Политико". А администрацията на Байдън няма ясен план за възпиране на това сплашване.
"Линията, разделяща териториалните води на двете страни, е правна фикция, а не утвърдена с договор линия... Ние сме притиснати в ъгъла, защото това, което смятаме за статукво, всъщност беше китайското самоограничение, но сега това самоограничение е изчезнало и ние не можем да изпратим самолети, за да ги принудим да се върнат отвъд линията", казва Майкъл Ослин, изтъкнат изследовател на съвременна Азия в института "Хувър".
Пресичането от китайски бойни самолети, кораби и дронове на разделителната линия - известна още като линията Дейвис - отразяват двупосочна стратегия на Пекин. Китай иска вече да се възприема като нормално военното му присъствие все по-близо до Тайван като потвърждение на китайския суверенитет над територията. Освен това Пекин иска да намали капацитета за реагиране на тайванските въоръжени сили, като в същото време репетира маршрути за нападение, предназначени да парализират армията и правителството на острова.
"Китайците продължават да се опитват основно да наложат като новото нормално тук прелитането над разделителната линия, плаване отвъд тази линия и оставане от другата страна за по-дълги периоди от време", заяви говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби. "Те се опитват да повишат температурата... Публично заявихме, че няма да го приемем."
"От 4 август насам комунистическите сили не спират да нахлуват в районите около Тайванския проток", заяви тайванското министерство на отбраната в изявление в края на миналия месец.
От 6 август насам министерството е регистрирало най-малко 94 нарушения на разделителната линия от страна на китайската армия, макар че не предостави подробности за вида на участващите в това самолети и дали те са били въоръжени и способни да използват оръжие.
Тайпе даде ясно да се разбере, че тези навлизания бележат нова опасна фаза в дейността на китайската армия, насочена срещу острова, като предупреди, че китайските сили "симулират нападение срещу главния остров на Тайван".
Анализаторите предупреждават, че ако тези навлизания станат рутинни и включват траектории към Тайпе, те ще засилят военното предимство на Пекин при евентуална бъдеща атака на китайската армия.
Средната линия, останала от Договора за взаимна отбрана между САЩ и Тайван от 1954 г., е предназначена да държи военните самолети от двете страни на протока на безопасно разстояние, за да се предотвратят погрешни изчисления, които биха могли да доведат до потенциален конфликт между пролива.
В продължение на близо 70 години една въображаема линия, минаваща през Тайванския проток между Тайван и Китай, помагаше за поддържането на мира, но така наречената средна линия изглежда все по-безсмислена, докато модернизираният флот на Китай утвърждава своята сила, отбелязва Ройтерс.
Китай никога не е признавал официално линията, която американски генерал измисли през 1954 г. в разгара на враждебността между комунистически Китай и подкрепяния от САЩ Тайван през Студената война, въпреки че Народната освободителна армия до голяма степен я спазваше, допълва агенцията.
Разделителната линия няма определящи я характеристики. В продължение на години Китай мълчаливо я признаваше, но през 2020 г. говорител на външното министерство заяви, че тя "не съществува". Това беше повторено от министерството на отбраната и Съвета по въпросите на Тайван.
Според Кристофър Туми, преподавател Военноморското училище за следдипломна квалификация в Калифорния, американският флот гледа на линията като на "политически артефакт", а не като на правна постановка. Той посочи, че опасностите не трябва да се надценяват и признаването и използването на протока като международен воден път ще продължи. Той описа китайските дейности като "политически изявления".


Следете новините ни и в GoogleNews