Един от дните, в който България се гордее със силата, волята, духа, непримиримостта, себеотрицанието, смелостта и триумфа на своята армия. Това е 6 септември. Наред със Съединението, върнало в българските граници поне малка част от разкъсаните ни родина, днес отбелязваме още една славна победа - капитулацията на смятаната за непревземаема Тутраканска крепост и връщането на града в български ръце. Така Тутракан застава във военната ни история до един друг знаков град - Одрин, чиято крепост също е била непревземаема, но три години по-рано нe устоява на българските атаки.
Но да се върнем към Тутраканската епопея и нейната предистория.    
В ход е Първата световна война. Първата масова лудост, довела до огромни жертви и неописуеми разрушения. 
След дълго колебание и хитруване на 17 август 1916 г. Румъния сключва договор със Съглашението за включване във войната и на 27 август обявява мобилизация и война само на Австро-Унгария с надеждата, че така ще избегне нападение от Германия и България, за да може да насочи основните си войски към Трансилвания. Но 
този избор на Букурещ ни превръща в противници
На 28 август 1916 г. румънски кораби нападат австрийските кораби близо до Русе.
Австрийското командване, без да съгласува действията си с нашето командване, нарежда австрийските кораби да обстрелват Гюргево. В отговор румънската брегова артилерия бомбардира Русе, при което са убити и ранени 10 души.
За разлика от 1913 г., България е готова за война с коварната Румъния, като в Добруджа е съсредоточена Трета армия на ген. Стефан Тошев с обща численост около 70 000 души и 220 оръдия. Срещу нашите войски, по разузнавателни данни, стоят Трета румънска армия от 160 000 души, командвана от ген. Михай Аслан, като по-голямата част от тях са концентрирани в Тутракан, Добрич и Силистра.
В помощ на Румъния Русия изпраща в Добруджа 40-хилядна пехота и кавалерия, плюс една 20-хилядна сръбска доброволческа дивизия
на полк. Стефан Хаджич. Така противникът ни превъзхожда два пъти по численост, но ген. Тошев не зае това.
Понеже австрийците са изненадани от румънците, австрийският фелдмаршал Хьотцендорф настоява нашите войски незабавно да минат Дунава и да ударят румънците в гръб. Германският фелдмаршал Макензен също поставя като главна цел превземането на Букурещ.
Нашето командване и главно ген. Колев се противопоставят и настояват армията ни незабавно да атакува Тутраканската крепост, да изгони румънците от Добрич и Кюстенджа /днес Костанца/ и да осигури фланга и тила на съюзните войски на север от Дунав.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и на 2 септември нашите войски навлизат в Добруджа по заповяданите направления. 
Главната цел е  Тутракан, чието овладяване е възложено на ген. Киселов
и неговата Четвърта Преславска дивизия заедно с една бригада от Първа Софийска дивизия. 
От запад, покрай Дунава, към Тутракан трябва да настъпят германските части на майор Курт фон Хамерщайн.
На изток овладяването на Добрич е възложено на Варненския укрепен пункт, командван от ген. Кантарджиев.
Първа конна армия, командвана от ген. Иван Колев - бесарабски българин от с. Бановско, от състава на Трета армия, навлиза първа на територията на заграбената от Румъния Добруджа, като на 2 септември 1916 г. овладява пограничните села и гр. Куртбунар /днес Тервел/ и се заема с разузнаване на противника.
Румънското командване изпраща базираната в Добрич 19-а румънска дивизия да си възвърне Куртбунар и да удари в тил нашите войски, обсаждащи Тутракан.
Четирихилядният противник е посрещнат от кавалеристите на ген. Колев
и до вечерта на 3 септември, в сражението, известно като „Боят при Кочмар-Карапелит“, е разбит. Румънците дават 650 убити и 730 пленници.
На 4 септември 1916 г. войските на Варненския укрепен пункт, заедно с една бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, влизат в напуснатия от румънците Добрич.
В същото време войските на ген. Киселов обсаждат Тутраканската крепост.
Румъния, с френска помощ, е превърнала Тутракан в страховито укрепление, оборудвано по последната думата на фортификационното изкуство. И неслучайно ген. Михай Аслан самодоволно казва, че това е „румънският Вердюн“ - френският град, застанал като кост в гърлото на германската армия. Крепостта е полукръг с основа 14 км по брега на Дунав, с две отбранителни линии, разположени на 4 и 8 км от града, с 15 форта и множество укрепени отбранителни позиции, със здрави телени заграждения и коварни вълчи ями, със 151 оръдия и 50 тежки картечници. 
Гарнизонът на крепостта е от 45 000 души
командвани от ген. Теодореску.
Атаката на Тутракан е планирана за 4 септември 1916 година, но поради падналия дъжд и дълбоката кал артилерията закъснява и артилерийският обстрел на крепостта започва в 6 часа на 5 септември. В 8.20 часа пехотата тръгва в атака и до вечерта първата отбранителна линия на Тутраканската крепост пада в наши ръце.
На 6 септември сутринта с артилерийска подготовка започва атаката на втората отбранителна линия на крепостта. В 12.30 часа нашите войски превземат и нея и към 15 часа достигат покрайнините на града.
Виждайки безизходното положение, командващият крепостта ген. Теодореску заповядва прехвърлянето на румънските войски на левия бряг на Дунав, оставя за свой заместник полк. Мърашеску и бяга през Дунава още с първия шлеп.
Безредието в румънския гарнизон е пълно. Всички бягат към Дунава. Нашата артилерия се нарежда на високия тутракански бряг и с право мерене
обстрелва всички кораби и шлепове, с които румънските войници се опитват да избягат
на северния бряг. Реката се покрива с отломки и трупове.
Полк. Мърашеску решава да предаде крепостта и в 16.30 часа изпраща парламентьори. В 18 часа на 6 септември 1916 година командващият ударната група ген. Киселов влиза тържествено в първия освободен град на Златна Добруджа.
За по-малко от два дни е унищожена 45-хилядната румънска армия, защитаваща Тутракан. Пленени са две румънски бойни знамена, 450 офицери и 23 830 войници и всичките 151 оръдия, включително и нашите две батерии, плячкосани от румънците през 1913 година при гр. Фердинанд /днес Монтана/. Румънската войска дава 7500 убити и ранени, мнозина се давят при паническото си бягство през Дунава. 
Тутраканската епопея е кръвопролитна и за нашите войски. 
Тук загиват 1473 българи, ранени са 6472 офицери и войници, а 511 изчезват безследно
От германския отряд загиват 7 души и са ранени 28.
С превземането на Тутракан е осигурен левият фланг на нашите войски, настъпващи в Добруджа.
По-късно фелдмаршал Макензен признава прозорливостта и таланта на ген. Ст. Тошев.
Още през 1916 година на мястото на форт номер 6 от Тутраканската крепост, край с. Шуменци, започва изграждането на Военна гробница, завършена през 1982 година. Това е мемориалът, където всяка първа неделя на месец септември се извършва възпоменание в памет на героите, загинали за Тутракан, Добруджа и обединението на Отечеството.

Иван МИКОВ