Временната изложба "Българска археология 2021" ще може да бъде разгледана до 18 септември. Това съобщават от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН).
Експозицията е сред най-богатите и разнообразни досега. Тя представя над 650 експоната от различни като вид и хронология обекти от Праисторията до Възраждането, разказват от НАИМ-БАН.  Изложбата включва артефакти от 21 музея в цялата страна, в нея са показани реално и в постерен вид над 70 обекта. По традиция тя представя най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа през предходната година.
Сред проучваните места са пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Провадия, Порой, Суворово и Козарева могилала, надгробни могили от средната бронзова епоха при Изворово, Хасковско и от ранната желязна епоха при Врабча, Пернишко, къснобронзовият некропол при Балей, елинистическата гробница в местността Таш баир при с. Новград, античният Одесос (Варна), римските градове Филипопол, Рациария, Августа Траяна, Алмус, късноантичната крепост при Якоруда; средновековните столици Плиска и Велико Търново, средновековният град Лютица и Кремиковският манастир. 
Представени са и обекти от спасителните археологически разкопки по трасето на международния път Е79 в участъка Видин - София и жп линията Пловдив - Бургас, както и проучванията по разширяването на газопреносната структура на Булгартрансгаз.
Сред най-впечатляващите находки са праисторически антропоморфни фигурки и съдове от Провадия и Чирпан, златни накити от средната бронзова епоха от Изворово, фибула във формата на гущер от Драгоман, златни накити от Трапезица.