Как са изглеждали земите на българската държава преди век и половина? А преди два века? Какво е представлявала Турската империя през 1570 година? Кои и какви територии са заемали държавите по бреговете на най-голямата река в Западна Европа? 
За всичко това разказват копията на старите географски карти, които са подредени във фоайето на Доходното здание. Те са част от извънредно богатата сбирка на Националния музей на картите и старите книги в Букурещ и благодарение на асоциация „Еврорегион Данубиус“ гостуват в Русе. Експозицията, която преминава под патронажа на областния управител Венцислав Калчев, ще остане пред погледите на любознателните русенци до 7 март.
Прелюбопитни факти могат да се видят на 43-те цветни фотокопия в Доходното. От тях русенци със сигурност ще научат повече за политическата конфигурация на Балканския полуостров и на Европа като цяло в различни отминали години, но със сигурност зрителите ще си дадат сметка и за огромното старание и целенасоченост, широтата на познанията и добросъвестността на съставителите на старите карти.
Тези географски свидетелства са важен източник на информация за названията на географските обекти, но не само. Те са били използвани от търговци и пътешественици като ориентири при пътуванията им, понякога като
илюстрации към географски описания
а често и като специфични самостоятелни „кратки справочници“ - нещо като актуалните днес гидове, без които не може да мине нито един турист или пътешественик. Разглеждайки старите карти, днес можем да върнем времето назад и да научим под какви имена са разпознавали страните, градовете, реките и планините минаващите през тях търговци, дипломати, мисионери и пътешественици. 
Имената на авторите, чиито трудове са представени в Русе, са известни на историците и изследователите. Сред тях е фламандският картограф Абрахам Ортелиус, който у нас е познат най-вече с публикуваните през 1585 година карти „Изображение на древна Тракия“ и през 1590 г. „Черно море“ с обозначение на топонимите, хидронимите и оронимите /названия на планини, върхове и низини/, с античните им наименования. В Русе обаче сега Ортелиус е представен с друга своя карта: „Турската империя“ от 1570 година. На нея са показани Арабският полуостров, Анадола и териториите, които империята е заемала на Балканския полуостров - България, Трансилвания, Валахия, Албания, Унгария, без Славония и Австрия.
Русенци ще видят и географски изображения на друг изследовател, популярен със заснемането и описването на територии по нашите земи - роденият през 1643 г. в град Модена Джакомо Кантели да Виньола, типичен представител на италианската картографска школа. Той изготвя карти на Македония /отпечатана през 1689 г. в Рим/,“България и Романия с част от Македония“, „Карта на течението на Дунав от Белград до края му“ /1684 г./. Копие именно на
тази карта - цветна и невероятно красива
показва в Русе музеят от Букурещ. По нея днешните любители на пътешествията могат да извървят мислено пътищата, свързвали някога Zorza Giorgio /днешно Гюргево/ до Russi /има ли нужда от уточняване?!/, да поемат към Tatracain /Тутракан/ или пък на запад към Nicopoli, а могат да свърнат на югоизток към Hrazgrad или да потеглят на юг към Ternovo...
Само по себе си разглеждането и разчитането на древните карти е увлекателно приключение. Още повече, че при липсата на художествен текст, както е в историческите романи, картите оставят пространство за въображението. А картографите отпреди пет века не са спирали единствено до обозначенията и схематичните маркировки на пътища, реки и кръгчета-градове. По старинните карти значимите селища са изобразени с картинки на крепости, нарисувани са
крепостни стени, хълмове, гори, манастири
Няколко от представените копия показват разположението на военните сили по време на Руско-турската война от началото на 19 век - Carte du theatre de la guerre, например. Нейният автор Допт, който я издава през 1837 г. в Париж, е поставил също така и портрети на пълководците на воюващите сили - руския император Николай Първи и княз Меншиков, от една страна, и султан Абдул Меджид и Омер паша, от друга, както и рисунки на войници и офицери от двете армии. На карта от 1771 г., на Йохан Михаелис Пробст, пък е показан бойният театър на друга руско-турска война.
Най-старите карти, копия на които могат да се видят във фоайето на Доходното здание, са от средата на 16 век и са изработени от немския картограф Себастиан Мюнстер. Това са „Дакия“ от 1545 г., „Трансилвания“ от 1550 г. и „Унгария и Трансилвания“ от 1550 г., и трите издадени в Базел. Изключителен интерес представляват работите на фламандеца Петрус Бертиус, публикувал през 1630 г. в Амстердам „Дунав и регионът“, на французина Никола Сансон, издал в Париж през 1640 г. „Ориенталски Илирик, Мизия и Тракия“. Друг фламандец - Фредерик де Вит, издава през 1690 г. в Амстердам своята „Европа“ - на нея
Испания заема целия Пиренейски полуостров
а Франция е обозначена като Gallia. На картата на Йохан Хоман от 1743 г. Португалия вече я има. Пак Хоман е автор на карта на Дунав и прилежащия регион, издадена през 1766 г. в Нюрнберг. На нея в детайли са изобразени България и Романия /южната част на днешната ни държава/, Валахия, Албания, Тесалия, Ливадия. Със сигурност заслужава внимание фактът, че картите показват и доказват, че дори и столетия след падането на България под турско робство западните картографи продължават да изписват името на страната - независимо от това, че тя се намира в границите на Турската империя.
Изложбата на старинните карти, която пристигна в Русе с посвещението на 135-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Румъния и бе открита от посланика на Румъния в София Антон Пъкурецу, е истински подарък за русенските интелектуалци и родолюбци. Тук показваме най-представителните карти, които притежава в колекцията си музеят, каза при откриването директорът на културния институт Овидиу Думитру. Според него изображенията са важни както за българите, така и за румънците, убеден е Думитру. И по повод историческите връзки между България и Румъния сподели: „Аз съм наследник на Йоан Григоре, който във войната през 1877-78 година пръв е пленил знаме на турските войски“.