В последните години в България се произвеждат между 10 000 и 15 000 тона рози и между 2,5 и 4,5 тона розово масло, като за 2020 година страната ни е изнесла близо тон и половина розово масло, според данни на Националния статистически институт. 
Основните дестинации за износ извън Европейски съюз са САЩ, Япония, Южна Корея.
След тежката криза през 2021 г., когато цената на розовия цвят беше под себестойността за производството му и много хора изоставиха своя поминък, тази година вдъхва нова надежда. Ставката за килограм розов цвят се вдигна почти двойно спрямо 2021 г. и хората се върнаха на полето.
За съжаление, неглижирането на сектора с години от страна на държавата, липсата на целенасочена политика, която да защити българския производител и българския преработвател, са довели до редица проблеми. Или както ги определи Владимир Стоянов, председател на Сдружение "Българска розова долина", в интервю за БТА - "симптоми".
За да намерят тяхното решение, водещите браншови организации в сектор "Розопроизводство и етерично-маслени култури" у нас се обединиха около обща цел - завършване, приемане и прилагане на Стратегия за развитие на българското розопроизводство и розопреработка. Миналата седмица предложението беше представено пред Министерството на земеделието, където поеха ангажимент да инициират промяна в Закона за маслодайната роза, с която Стратегията да влезе в самия закон и по този начин да получи разпоредителен характер, а не пожелателен.
Сред акцентите на стратегията, предложена от браншовиците, са: въвеждане на обвързано финансиране за земеделските стопани, включване на сектора в специализирани програми за наемане на работна ръка; обвързване на държавните стимули и регулация с научни изследвания за запазване качеството на розата и розовото масло, както и внедряване на иновации; възстановяване и разширяване на позициите на България на външните пазари на продукти от маслодайна роза и утвърждаване на розата като символ на България, укрепване на връзката с туризма.
 
Следва пълният текст на интервюто:
 
- Вече две години тече работата по Стратегията за розата. Дали най-сетне предстои да я видим завършена и в действие?
- Уверени сме, че това лято отбелязахме сериозен напредък по Стратегията за розата, който ще направи нейното завършване, приемане и прилагане възможно и то в кратки срокове. Една от важните стъпки, която направихме, се случи още през май, когато на една маса седнахме представители на водещите браншови организации в сектора. Съгласихме се, че единственият път напред е да загърбим частните си интереси и да намерим начин да постигнем съгласие по основните теми, които касаят нашия бранш. В резултат от това, днес имаме готово предложение, което представихме в Министерство на земеделието – представихме го заедно, обединени в решенията, които предлагаме. Бяхме посрещнати с воля от страна на зам.-министър Джиков и директора на дирекция "Растениевъдство" Петър Кировски.
В резултат от срещата те поеха ангажимент да инициират промяна в Закона за маслодайната роза, с която Стратегията да влезе в самия закон и по този начин да получи разпоредителен характер, а не пожелателен. Това е втората важна стъпка, която ни дава увереност, че работата по Стратегията ще продължи и тя не само ще бъде приета, но и приложена. Това ще даде устойчивост на бранша в следващите години, както и перспективите, които този вековен поминък на българите заслужава.
- Кои са основните проблеми в българското розопроизводство и какви действия трябва да предприеме държавата, за да бъдат разрешени те?
- За да отговоря на този въпрос, първо искам да направя едно разграничение между проблеми и симптоми. Недостигът на работна ръка, влошаването на качеството на розовото масло, измамите при усвояване на държавните средства – всичко това, за което целият бранш говори, това са симптоми. Големият проблем е неглижирането на сектора с години от страна на държавата, липсата на целенасочена политика, която да защити българския производител и българския преработвател. Държавата позволи, под атрактивния флаг на "чужди инвестиции", да даде възможност на трети за Европейския съюз държави да отворят фабрики тук и от клиенти да се превърнат в наши конкуренти.
В последните години бяхме свидетели на чудовищна злоупотреба с националния ни интерес, когато от страната се изнесе безценно ноу-хау, както и уникален за страната ни посадъчен материал, за да може един или друг преходен политик да си направи евтин пиар. Финансиране имаше, но беше направено така, че допълнително изкриви икономиката, като позволи на "схемаджии" да си напълнят джобовете, вместо парите да стигнат до отрудените земеделци, на които розопроизводството е вековен семеен поминък. Липсата на визия за управление на земеделието – това е големият проблем.
Резултатът от това е, че в момента българските розопроизводители и преработватели се борят в неравни условия с конкуренти, които внасят в страната ни розово масло от Турция например, мешат го с родното и представят своя продукт за българско розово масло. То е по-евтино и подбива българската цена, но по-лошото е, че и качествата му отстъпват на нашето масло и по този начин развалят репутацията му на най-доброто в света. А в момента това е единственото предимство, което имаме пред другите производители – вековната репутация на "течното злато на България". Това е само един от примерите как късогледите решения вкарват "троянски кон" в собствения ни двор и заплашват бъдещето на един от символите на страната ни – българската роза.
- Какъв е капацитетът на българското розопроизводство? От години се говори за свръхпроизводство. Какво се случва с нереализираните количества? Как може това да се промени?
- В последните години в България се произвеждат между 10 000 и 15 000 тона рози и между 2,5 и 4,5 тона розово масло. Данните са от Националния статистически институт. Ковид кризата удари сериозно бранша, тъй като реализацията на маслото и другите ароматични продукти от роза е основно в козметичната индустрия, където потреблението се сви рязко, когато хората спряха да пътуват и да излизат от домовете си. За щастие розовото масло е изключително траен продукт, който не губи качествата си, ако се съхранява добре. Това означава, че браншът би трябвало да може да се съвземе след отминаване на кризата, защото загубите не са безвъзвратни. До 2025 г. се очаква световната търговия с ароматични продукти, получени от растения, да надхвърли 9 милиарда долара. Бъдеще има и ние вярваме, че ключът към устойчивост не е в свиване на производството, а в развиване на нови пазари и нови приложения на продуктите.
- Движат ли се изкупните цени с темпото на повишаващите се разходи или изостават?
- Мисля, че тази година успяхме да постигнем цена, която удовлетворяваше всички страни. Ставката за килограм розов цвят се вдигна почти двойно спрямо миналата година. Това наложи вдигане и на цената на маслото, чиято себестойност се покачи допълнително и заради скока при горивата. Тепърва предстои да разберем дали покачената крайна цена ще отблъсне клиентите, но аз съм оптимист. Дори да има спад, това е съвсем нормално в ситуация на не една, а няколко глобални кризи едновременно. Въпросът е ние, като бранш, да не позволим всяко колебание в икономическата обстановка, да поставя сектора на колене.
- Каква е равносметката за настоящата стопанска година?
- Годината беше много по-добра от предходната. Много хора се върнаха на полето – хора, които бяха изоставили своя поминък след тежката криза през 2021 година. Тогава цената на розовия цвят беше под себестойността за производството му. Това ни принуди да стартираме дарителска кампания в подкрепа на малките розопроизводители от Стрелча, Клисура и Средногорието, които пострадаха най-тежко. "SOS Българска роза" събра и дари на стопаните разликата в цената, като по този начин помогнахме на хората да подсигурят грижата за розите през зимата. Тази година цената на розовия цвят се възстанови до размер, който удовлетворява както производителите, така и преработвателите. Част от причините за това е и механизмът на Българската банка за развитие, който отпуска финансиране на преработвателите при специални условия и при залог розово масло. Беше важно, че участвахме в изработването на кредитния продукт, така че той да отговаря на реалните нужди на бранша. 
- Как стои България на световния пазар на рози? Какви количества изнасяме и за къде? Има ли потенциал за разширение на износа?
- Официалните данни показват, че основните дестинации извън Европейски съюз са САЩ, Япония, Южна Корея, като за 2020 година България е изнесла близо тон и половина розово масло. Аз съм убеден, че този пазар има потенциал за разрастване и ние не трябва да стоим безучастно и да чакаме някой да ни потърси само заради историческата слава на българската роза. Българската държава трябва да възприеме за своя целенасочена политика промоцията на този продукт, който съвсем реално и обективно е уникален и вече десетилетия е символ на страната ни, защото се свърза с позитивната представа на света за България. Един от аспектите, върху който аз лично като преработвател работя усърдно, заедно с моя екип, е да съхраняваме вековните традиции на България в розопреработката, като разработваме нови приложения и рецепти, които отговарят на съвременния начин на живот на хората.
 
-------
Владимир Стоянов е розопроизводител и преработвател на висококачествено розово масло. Ръководената от него "Розара груп" (Rozara Group) се нарежда сред топ 5 на износителите на българско розово масло, сертифицирано от Държавната лаборатория "Българска роза" за периода 2012-2022 година. От 1997 година трупа опит като предприемач в сферата на транспорта и строителството, а от 2008 година розите са негова работа, хоби и страст. Постепенно разширява няколко реда с насаждения от роза Дамасцена до над 150 декара в най-западната точка на розова долина на България – село Буново, в сърцето на Средногорието. Междувременно изгражда и една от най-успешните в последните години розоварни в България, което му позволява и да преработва продукцията на по-малките производители в региона. Участва активно в процесите и инициативите на браншовите представители за стабилизиране на розопроизводството и преработката в страната и приема за своя мисия да възстанови лидерството на България на световния пазар на розово масло. През 2021 основава Сдружение "Българска розова долина" и става инициатор на "SOS Българска роза". Първата по рода си дарителска кампания подпомогна над 165 малки семейни розопроизводители от Стрелча, Клисура и Средногорието, които пострадаха най-тежко от кризата в сектора през 2021.