„Ти си ми болка, ти си ми цяр!“ Почти като рефрен от този стар градски романс прехвърчали искрите на любовта между младия школски директор и училищната медицинска сестра - класика в жанра. Още щом за пръв път я видял, получил „почти хронично главоболие“ и беналгинчето било единственото му спасение за работните дни от седмицата. Тя му предложила да вземе направо блистера, но къде ти! - предпочитал тя да му дава хапченцата едно по едно. Как иначе щял да я вижда? Болката в главата поутихнала, но сърцето му било разбито завинаги. За него лек била самата тя. Повече от две десетилетия двамата живеят щастливо, обичат се страстно, радват се на деца и внуци, а за Гергьовден ще посрещат гости. Ще им се напълни къщата, на масата ще има агнешко и ще остане поне до следващия ден, защото и двамата имат повод да почетат смелия християнски войн св.Георги - закрилникът на семейството им.
Тя е Галина, а той Галин.
Като че ли съдбата ги е търсила много внимателно
допускала е грешки, но се е поправила и е дала терен на любовта да покаже какво може и до колко й стига силата. Съвпадението на имената е само знак, който те разгадали малко след първата им среща. Тези имена, макар да не звучат съвсем по георгиевски, имат точно такъв корен.
Галин Ганчев, добре известен като директора на СОУ „Васил Левски“, е кръстен на дядо си Ганчо - виден строителен предприемач от Трявна, чието дело са повечето от сградите във Враца. Гергьовден се тачел в семейството му повече от всичко. Събирали се всички високо в планината, в село Койчевци, колели агнето, отрупвали масата и се радвали на сплотеното си семейство.
Галина Ганчева пък носи името на баща си Георги и баба си Ганка. Тя е израснала в квартала до Симовата мелница и един от хубавите й детски спомени е как на Гергьовден мъжете мелничари връзвали люлка и залюлявали в песни и смях колежките си. После отсекли дървото, след това и мелницата спряла, но празникът в сърцето на Галя продължавал да връзва пъстрата си люлка. Сега, когато са двамата с Галин, първо сутрин са на църква, а след това отварят вратите за гости. Освен приятели, покрай тях са и тримата им сина Владислав, Симеон и Николай, както и тримата им внуци Боян, Асен и Кристиян. В този мъжки отбор вече мечтаят за момиченце с кукли, роклички и плитки, което да им оцвети рода и да направи по-нежен живота.
В семейство Ганчеви всичко се върти около девиза „Само Левски!“
и това важи както за футболните пристрастия, така и за училищната конкуренция в Русе. Нещо повече - най-големият син във фамилията Владислав е роден на 18 юли - рождената дата на Апостола на свободата. Най-малкият от синовете - Николай, е ученик в „Левски“ и учи японски и биология усилено. Амбицията му е да стане лекар и да специализира в Япония - страната, от която идва най-съвременната и прецизна техника.
Освен че е успешен директор на училище, Галин Ганчев е прекрасен баща, категорична е Галя. Грижовен, отговорен и стабилен. Дава на децата си свобода, но е на мястото си, когато те имат нужда от подкрепа, съвет или просто разговор. Двамата с Галя са истинско християнско семейство и редовно могат да се срещнат в храма „Св.Възнесение“. Точно в християнски дух и ценности възпитават и отглеждат децата си.
Тя е голямата ми любов, признава Галин за Галя
От 1990 г. сме заедно и мога да кажа, че никакви чувства у мен не са отмрели или затихнали, допълва романтично съпругът. Казва, че благодарение на спокойствието и уюта вкъщи успява да се справи с трудностите на работа и обществения живот. Тази мисия, която той има, си заслужава усилията, казва съпругата.
Стигнал съм до убеждението, че ако ти не се занимаваш с политика, политиката се занимава с тебе, коментира Галин Ганчев и така обяснява дългогодишната си дейност в редиците на радикалдемократите. Сега се е дистанцирал, но не защото е уморен, а защото се е концентрирал в училището си, за което има наистина големи планове. Господ ми е дал такъв голям шанс - цяло училище, за което само съм мечтал - а аз да не отдам всичките си сили, ще е грехота, признава сега Ганчев. Това го казва след като няколко мандата бе общински съветник и председателства комисията по образование. Следващата стъпка по стълбата на „Левски“ ще е да се прибави в програмата още един източен език и голяма ограда за защита на децата. Това обаче са все още планове.
Работата на Галя също не е лесна. Тя е психолог в „Левски“ и
в кабинета й често децата плачат, докато разказват за семейните си проблеми
и насилието, на което стават неволни свидетели. Често крият, таят в себе си, страх ги е, търпят и трупат, докато всичко това не ескалира и не създаде огромни трудности, разказва Галя. За съжаление семействата, които са склонни да послушат съветите й на психолог, са малко и децата отново са пуснати в джунглата на самостоятелното оцеляване. Не би сменила училището с никое друго и не защото мъжът й е директор, а защото го помни от времето, когато било толкова окаяно, че на някои от класните стаи слагали одеяла вместо врати. Цялото обновление на сградата и вкарването на техниката за работа с децата е преживяла лично, в семейството си.
Едно от най-приятните места за почивка на Ганчеви е Трявна - родния град на Галин. Там е и майка му Венета, която категорично отказва да замени поне за зимата прекрасното градче с шумния Русе. Неслучайно царица Йоанна кани експерти от Италия и Германия да преценят къде в България може да се построи болница за туберкулозно болни и те избират Трявна. Градчето им е за почивка, но за работа и изява си остава Русе - градът, чийто покровител е и техният семеен светец Георги Победоносец.