В момента ние сме в постлиберално състояние, в което авторитетите са напълно унищожени и може би ще се изграждат нови, каза пред БТА журналистът Димитър Стоянович. Вчера той представи книгата „Ние, другите” на Иван Стоянович (1930 – 1999). Събитието бе част от празниците на изкуствата „Аполония” в Созпол. 
„Ние, другите” излиза за пръв път в началото на 90-те години на миналия век и днес се преиздава. Инициатори са двамата синове на автора – Петър и Димитър, подкрепени от издателя Иван Гранитски. Книгата излиза с нова редакция и осъвременен вид. 
На представянето в Созопол участва и Иван Гранитски, а актьорите Емануела Шкодрева и Рашко Младенов четоха откъси от тома.
Пред БТА Димитър Стоянович  разказа защо са решили да преиздадат „Ние, другите”, каква е ролята на съвременните интелектуалци в културата, както и какво влияние оказва фестивал като „Аполония” върху изкуството в страната. 
Г-н Стоянович, на „Аполония” представяте преиздание на „Ние, другите” на Иван Стоянович. Как се стигна до този момент – да запознаете съвременните читатели с тази книга? 
- Тази книга, не само защото, както се казва, сме пряко свързани с автора като наш баща с брат ми Петър, а на първо място, защото това е една изключително хубава книга – една от първите хубави мемоарни книги, които излязоха след промените. Именно защото това се случи в началото на нашия мъчителен преход – 1990 година, когато имаше голям взрив на невъзможна за публикуване до този момент литература, каквато беше книгата на Иван Стоянович. Тя, естествено, изключително бързо се изчерпа.
Имаше безкрайно много несъвършенства – липса на качествена редакция, липса на качествено оформление, липса на качествена корица, на всичко, каквото човек може да се сети. Като наш синовен дълг е най-естественото нещо, а и вече аз като професионален редактор, каквато ми е работата, а и сме историци двамата с Петър.... Решихме и с нашето издателство „Захарий Стоянов” това се случи. Според мен стана много хубаво. И е много важно, още повече, че тя не загубила нито грам от актуалността си, а чувство за хумор няма как да се губи, което беше най-присъщата черта на нашия баща. 
Каква е ролята на съвременните интелектуалци в сферата на културата в България? 
- Ролята на съвременните интелектуалци би трябвало да е ключова. Но това са много тежки и екзистенциални въпроси на нашата съвременна цивилизация, на българската имам предвид, в частност. Не съм сигурен доколко нашето съвременно общество върви напред със своите интелектуалци. То е цинично, смята, че вече знае абсолютно всичко, отговоря на всеки, който би трябвало да му е авторитет с „Ти ли ще ми кажеш?!”, което до голяма степен обезсмисля интелектуалното богатство. Най-малкото, защото широката маса много трудно го приема и е много критична към това.
Не знам, може би ще дойде момент, в който авторитетите ще се завърнат. В момента ние сме в постлиберално състояние, в което авторитетите са напълно унищожени и може би ще се изграждат нови. 
Тъй като сме на „Аполония”, няма как да не Ви попитам какво е според Вас влиянието на подобен тип фестивали върху развитието на литературата и на културата в страната? 
- Аз не мога да кажа, че те имат съзидателна роля за изкуството въобще в страната, но са много важни за поддържането на общия интерес, на вълнението на по-широка публика, отколкото за затворени общества в различните градове, най-вече в София.
Децентрализираната фестивална проява е нещо изключително важно, за да могат хората от цялата страна да се срещнат с него, още повече в една такава прекрасна обстановка, каквато винаги е била Созопол. А и, в крайна смета, има много малко действащи фестивали с такива големи традиции, не само в България, а в цял свят.
„Аполония” е един наистина стар, наистина традиционно добре работещ фестивал. За мен той винаги ще има място в нашето общество. Това е пак, до голяма степен, затворен кръг от хора, но е много важно, че и тях ги има. Това е като една стара, хубава книга, която винаги и с удоволствие препрочиташ отново и отново.