Лозница притежава ценни архитектурни характеристики, които се простират от самото градоустройство на града до най-малките детайли в сградите. Важно е всичко това да бъде съхранено и запазено като свидетел на времето си и за следващите поколения, каза в интервю за БТА арх. Зекие Емин.
От края на юни обликът на лудогорското градче беше показан като един от шестте обекта в изложбата “Тоталпроект. Непознатата архитектурна модерност”, която разказва за българската архитектура през периода 1945-1989 по нов и интерактивен начин. На 4 септември от 16:00 ч., по случай деня на Лозница и 100 години от рождението на арх. Стойко Дончев, арх. Зекие Емин и арх. Георги Мърхов от фондация “Ново архитектурно наследство” ще представят проучванията си за Лозница във фоайето на читалището в града. Презентацията ще бъде последвана от архитектурна обиколка, на която архитектите ще разходят всички любопитни из сградите на арх. Стойко Дончев и ще разкажат повече за техните достойнства. 
„Избрахме Лозница да бъде един от „героите“ на изложбата“ на първо място заради нейните високи архитектурни качества, а на второ - заради нейната непознатост за широката публика“, разказа за БТА арх. Емин. Тя добави, че най-голямото предизвикателство при проучването, анализирането и документирането за Лозница е била липсата на архивна информация. „За мен най-ценното, което открихме в архитектурата на Лозница е нейната комплексност“, посочи младият архитект. По думите ѝ това е един град, създаден изцяло наново, точно каквито са и принципите на модернизма - от градоустройството до най-малките детайли. 
Следва текстът на цялото интервю: 
Художественото оформяне на град Лозница е обект на изложбата „ТОТАЛПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност“. Проучването, анализирането и документирането за лудогорското градче е направено от Вас, заедно с колегите Ви от „Ново архитектурно наследство“. Защо избрахте точно Лозница да бъде един от „героите“ на изложбата?
- Избрахме Лозница на първо място заради нейните високи архитектурни качества, а на второ - заради нейната непознатост за широката публика. Всъщност ние като колектив също сравнително скоро попаднахме на Лозница, а разкрихме по-дълбоко нейните ценности едва когато започнахме проучванията за изложбата. 
За първи път посетих Лозница преди две лета, по време на стажа, който правих към центъра за проучвания в Университета по архитектура и лекционния курс на арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева - основоположници на инициативата “Ново архитектурно наследство”. Тогава бях изключително впечатлена от белите, изчистени фасади с елегантни бетонни решетки, наподобяващи дантела. Още тогава направих паралели с примери от модернизма в Германия, което ме предизвика да започна да търся повече информация за тези сгради. 
Когато от РЦСИ “Топлоцентрала” ни поканиха да подготвим изложба за българската следвоенна архитектура и решихме непознатата модерност да бъде нейния основен фокус, нямаше как да не направим Лозница част от нея. Изложбата “ТОТАЛПРОЕКТ” се опитва да покаже тоталния подход към архитектурата в следвоенна България. Именно такъв подход открихме ние в работата на арх. Стойко Дончев в Лозница.
Кое беше най-голямото предизвикателство при проучването, анализирането и документирането за Лозница?
- Най-голямото предизвикателство е определено липсата на архивна информация. Първо в Лозница изцяло липсва архив, който доколкото знам е бил наводнен в началото на 2000-та година. Поради тази причина започнах да търся в архива в Разград, където също нямаше информация. Заедно с колегите ходихме дори в централния архив в София, но отново безуспешно. За Лозница нямахме никаква информация, освен името на архитекта, затова се наложи сами да направим целия архитектурен и исторически анализ. Достигнахме до известна информация в публикации от 70-те години в сп. „Архитектура“, а колегата ми арх. Георги Мърхов успя да се свърже с негова бивша колежка, която ни даде поглед към личността и професионализма на арх. Стойко Дончев.
А кое е най-ценното, което открихте за архитектурата на Лозница?
- За мен най-ценното в Лозница е нейната комплексност. Какво имам предвид - това е един град, създаден изцяло наново, точно каквито са и принципите на модернизма - от градоустройството до най-малките детайли. Той е развит, проектиран и оформен от делото на един-единствен архитект, който успява чрез умелото използване на определени детайли и тяхното елегантно преобразуване да създаде един истински модернистичен град. Засега ние не сме успели да открием друг град в България, който е създаден от един архитект и то с такива творчески подбуди и отношение към архитектурата и детайла.
Стойко Дончев използва в сградите си в Лозница цветни витражи, които завършва с разнообразни бетонни решетки, предвижда цветни настилки, разделителни решетки в сградите си с разнообразни декорации. Той използва еднакви детайли, но ги променя така, че всяка сграда да носи своя специфичен дух. Именно това прави архитектурата на Лозница толкова ценна.
На 4 септември, по случай деня на Лозница и 100 години от рождението на арх. Стойко Дончев, Вие и Георги Мърхов от фондация “Ново архитектурно наследство” ще представите проучванията си за Лозница във фоайето на читалището в града. Какво бихте искали да остане в съзнанието на хората, които ще посетят събитието?
- В съзнанието на хората искам да остане това, че Лозница притежава наистина ценни архитектурни характеристики, които се простират от самото градоустройство на града до най-малките детайли в сградите и че е важно всичко това да бъде съхранено и запазено като свидетел на времето си и за следващите поколения.
Именно затова ние се казваме “Ново архитектурно наследство”, защото точно това ново за нас наследство като общество трябва да бъде осъзнато, трябва да се разберат неговите ценности и то да бъде ефективно опазено и съхранено. Трябва да стоим далече от типови проекти за топлоизолация и енергийна ефективност, които масово увреждат ценностите на сградите ни от този период, вземете за пример случая с театър “София”. Трябва да започнем да правим културни реконструкции с индивидуален подход към сградите. Опазването и адекватното модернизиране на тези сгради е отговорност, както на общините, администрацията и собствениците, така и на обществото, което активно трябва да изразява своята позиция при потенциални неправилни намеси, а това може да стане само чрез разбиране и осъзнаване на ценностите им.
Накратко казано, в съзнанието на хората от Лозница и на всички нас искам да остане делото на арх. Дончев и неговото успешно съхраняване.
Как възникна интересът Ви към архитектурата, какво Ви дава тази професия?
- Интересът ми към архитектурата съществува още от много малка. Винаги ми е било интересно как живеят хората и как изглеждат градовете ни и защо всъщност изглеждат така. Може би това е и въпросът, който ме е интригувал най-много. Мисля, че причината за това е фактът, че съм изследовател по душа. Освен това винаги търся и начини да споделям тези открития с другите около мен. Може би именно това ме привлече и в дейността на фондация “Ново архитектурно наследство”, защото ние търсим съвременни, интерактивни начини, по които да разкажем за новото наследство и неговите качества.
Архитектурата за мен е много ценна, тя ми дава едно съвсем различно разбиране за света, който обитаваме. Тя отразява т.нар. дух на времето - социалните, политически, културни изживявания на всеки период от човешката историята и на практика е физическото отражение на времето върху нашата реалност. А съхраняването на тези ценности ме вдъхновява да работя в тази посока.
Проявявате особен интерес към опазването и популяризирането на архитектурното наследство. В поредица от публикации запознахте обществеността с архитектурните забележителности на Разград и района. Какво Ви мотивира и вдъхнови да „докоснете“ точно тази тематика?
- Интересът ми към културното наследство днес, предполагам, е логичното преобразяване на очарованието ми от историята още от ранна детска възраст. В училище имах особен интерес към историята, активно участвах във всички олимпиади и състезания по предмета. Когато попаднах в университета по архитектура, мисля, че съвсем логично този интерес ме притегли към катедра “История и теория на архитектурата”. В един момент започнах да пиша и собствени анализи за архитектура в медията Stroiinfo, която до днес продължаваме да развиваме с моите колеги. Тогава ми хрумна да разкажа повече за моя град и културните ценности, с които съм израснала. Освен това не намирах почти никаква чисто архитектурна информация за тях и затова започнах да проучвам сама в тази посока. Освен че имам личен интерес към културното наследство, за мен е много важно и тези натрупани познания и направени открития да достигнат до всички, защото няма как да пазим нещо, ако не познаваме неговите ценности, именно това ме вдъхновява.
А как виждате архитектурата на Разград? Как може градът да стане по-привлекателен и какво бихте променили?
- Честно казано, за мен Разград е един сравнително добре организиран, озеленен и поддържан град с архитектурни образци от различни исторически периоди. По време на проучванията ни за Лозница с колегите ми от “Ново архитектурно наследство” направихме и обиколка на Разград. Те останаха доста впечатлени от духа на града. Според мен за това усещане спомага доброто озеленяване в града, съществуването на няколко по-спокойни площадни/паркови зони, например тези около новия и стария театър. Тук е мястото да отбележа, че асфалтирането на алеите на градинката до библиотеката наскоро е негатив за второто пространство. Смятам, че обществото трябва да започне да обръща внимание и на такива уж дребни, но негативни намеси в средата, които я променят и увреждат нейния дух. 
Голям потенциал за развитие в Разград крие изоставеният строеж на полицията от края на 80-те години. Той може да стане обект на архитектурен конкурс, който да обвърже сградата с другата част на реката - към малката градинка срещу хотел “Централ” и да промени изцяло усещането на зоната около пазара, която също се нуждае от облагородяване. Като цяло пазарът, зоната около коритото на реката в тази част и затворената за автомобили улица от другата страна на реката до Филхармонията, заедно с градинката пред нея, могат да станат една прекрасна градска зона, ако бъдат предприети адекватни намеси. Тази зона в момента, бих казала, има по-скоро негативно усещане и не е привлекателна за населението, а това може да се промени с един добър проект, комбиниращ градоустройство, архитектура и ландшафтен дизайн.
Според мен Разград изостава от другите градове в България именно с липсата на проекти и конкурси за обществени сгради и пространства. Добрич например скоро организира архитектурен конкурс за пазара, а тази година започва нов такъв за централната част на града. Така управата на града събира различни идеи за неговото развитие и заедно с това дава шанс на свежите идеи на млади архитекти да изпъкнат и да предложат нови начини за обитаване. Тук, разбира се, не говоря за обществени поръчки, а за истински архитектурни конкурси - публични и прозрачни. За мен и Разград се нуждае от подобен подход и бих се радвала, ако управниците предприемат стъпки в тази посока.
Биографични данни:
Зекие Емин е родена в  Разград. Учила е в ОУ „Васил Левски“, след което завършва ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ с английски и немски език. През 2021 г. се дипломира като специалист по архитектура в УАСГ към катедра „История и теория на архитектурата“. Дипломният ѝ проект е за архитектурно-историческия резерват „Сборяново“, където предлага изграждането на интерактивен музей и ситуирането на различни архитектурни намеси из целия резерват. 
Една година от обучението си по архитектура прекарва на обмен по "Еразъм" в престижния технически университет в гр. Аахен, Германия, където също работи върху проекти, свързани с история, теория и опазване на архитектурното наследство. 
От 2018 г. пише за архитектура в дигиталната медия Stroiinfo и към медията за културното наследство на Разград и региона, публикува и в местни медии. 
От края на 2021 г. е част от екипа на фондация „Ново архитектурно наследство“, която се занимава с популяризиране и опазване на следвоенното архитектурното наследство в България. Част е от екипа на изложбата „ТОТАПРОЕКТ. Непознатата архитектурна модерност“, която е първата в България експозиция, посветена на този период. Заедно с екипа на „Ново архитектурно наследство“ продължава да работи по книгата „ТОТАЛПРОЕКТ“, която ще бъде издадена през 2023 г. и ще събере в себе си историята на архитектурата от периода 1945–1989 г.