52 години д-р Миленка Димитрова ходи на работа по едни и същи пътеки
Какво означава целият ти професионален път да премине на едно място? Една от малцината, които знаят всеки детайл от работата си и всяко ъгълче от работното си място, е ветеринарният лекар д-р Миленка Димитрова.
Била е само на 24 години, когато с още топлата диплома от тогавашния Висш ветеринарно-медицински институт в София пристига в русенското село Голямо Враново. Защо тук? Защото вече имала съпруг, който е родом от това село и като стипендиант на ТКЗС-то бил длъжен да се върне там, откъдето е тръгнал. Така вече 52 години д-р Миленка Димитрова всеки ден е на работа в свинекомплекса в Голямо Враново. С нея говорим за по-важните събития от професионалния й живот. Умишлено пропускаме темата за онази страшна африканска чума по свинете, която нанесе най-големия удар на промишленото свиневъдство в България.
- Д-р Димитрова, как така се случи шопкиня да дойде в Голямо Враново?
- Когато завършихме ветеринарна медицина в София, с мъжа ми, с когото вече бяхме женени и имахме син, дойдохме в Голямо Враново. Аз започнах в този свинекомплекс, а той отсреща, в ТКЗС-то, там им беше ветеринарен лекар.
- За колко прасета се грижехте тогава?
- Тогава, когато ние дойдохме, вече беше предвидено да се прави нуклеус /генетично усъвършенствани животни/ и старата ферма трябваше да се ликвидира. През 1972 година заредихме първите прасета от Англия.
Ние сме първият нуклеус на България, който започна да усвоява хибрида „Кембъроу“
През септември започнаха да идват първите прасета и аз съм получавала от тогава всичките животни. Тъй като англичаните усвояваха лиценза, бяха командировани тук няколко години да ни обучават.
- Как така в социалистическа България идват англичани?
- Имаше сключен договор между държавите, защото тогава започна да се формира в България хибридното свиневъдство и това беше върха на пирамидата. Този нашият свинекомплекс е първият нуклеус в България.
Първите прасета, които дойдоха от Англия, имаха страшно много проблеми, въпреки че по договор трябваше да дойдат само здрави. Да, но първите имаха бъбречни заболявания. Отделно нашите хора, като са ремонтирали помещенията, не са загладили подовете на боксовете. Там, където стъпват прасетата, не трябва да е грапаво, защото копитата им са нежни и се нараняват. Почнаха и копитни заболявания и аз се бях видяла в чудо. Отидох при преподавателя ми проф. Захари Горанов и му се ожалих, че не мога да излекувам копито. Тогава той ми обясни какви са изискванията за бокса и
доста рано разбрах, че профилактиката е най-важна
за отглеждането на животни. Да им създадеш такива условия, че да не се разболяват.
- Как работехте в годините на социализма?
- На мен никой не ми е пречил да работя. Който си обича работата, може да работи. Наистина не съм станала директор, но в края на краищата аз съм била лекар и то уважаван лекар.
- Как станахте главен изпълнителен директор на свинекомплекса?
- Още през социализма нашето Обединено предприятие по хибридно свиневъдство /ОПХС/ беше най-голямото в България. Имахме 300 000 прасета. В цялото предприятие имаше десет ветеринарни лекари и когато главният ветеринарен лекар се пенсионира, той трябваше да посочи наследник в работата. Тогава той каза „Само Димитрова може да ме замести, никой друг!“. Аз останах много изненадана, защото бях единствената жена. Това беше през 1986 година, когато аз станах главен ветеринарен лекар на ОПХС.
През 1993 година предприятието фалира, разделиха го на филиали и всички свинекомплекси станаха ЕООД-та. Обявиха конкурс за ръководители на комплексите. Явих се и спечелих за Голямо Враново.
Можех да спечеля за всеки един, защото като главен лекар познавах цялата технология навсякъде
и бях на „ти“ с цялото производство на свине в целия регион. Така тук, в Голямо Враново станахме ЕООД, след това АД. Отначало бяхме в забранителния списък за приватизация, а след като ни извадиха от списъка, целият колектив направихме най-напред кооперация. Започнахме да събираме пари, за да можем да си купим свинекомплекса. Оказа се, че не сме избрали най-точната форма и направихме акционерно дружество. Така участвахме в приватизацията - нашето работническо-мениджърско дружество придоби комплекса през 1998 година. Тогава беше интересно, че никой от кандидатите за купувачи на комплекса не можеше да си докаже произхода на парите. Само ние можехме, защото сме си ги събирали между всички хора и си ги внасяхме в банката.
Работниците си купихме свинекомплекса и никой не можа да ни събори
От тогава аз съм изпълнителен директор.
- Значи това е пример за успешна приватизация.
- Да, категорично да. Продължавам да твърдя, че това беше пътят, който трябваше да се измине в този преход. Собствеността трябваше да премине от една форма в друга, без да се унищожава. Знаете какво стана с ТКЗС-тата, как ги унищожиха и ликвидираха. Всички хора можеше да си станат акционери с техните земи.
- А защо не стана?
- Много неща бяха изкривени. Аз даже не съм искала да купувам земеделски земи, обаче нямахме къде да хвърляме торта. Хората не искат свинската тор, тъй като тези малки семенца на плевелите отиват в торта и после - в почвата и посевите им. Понеже и ние нямахме какво да я правим, започнахме да купуваме земи.
Хората започнаха да си продават земята за 60 лева декара
На мен чак ми се е плакало, когато видя някой да има десет декара или четири декара и да ги продава. Продава ги за нищо пари и остава съвсем без нищо. Е такова нещо беше - дива работа.
- Сега би трябвало да сте горда със свинекомплекса, който сте изградили.
- Да, разбира се, че съм горда, но и ми е много мъчно, че не можем да си възстановим позициите, които имахме преди африканската чума.
- Ако искаме да си купим качествено месо, къде да го търсим?
- Купувайте от тези магазини, които държат суровината! Аз или колегите ми нямаме интерес да слагаме боклуци и да си хвърляме месото.
- Полезно ли е все пак свинското месо?
- Абсолютно! И сланината също.
- Нали трябва да го ограничаваме заради лошия холестерол, килограмите...
- Това е голяма измама! Ние тук правим изследвания на работниците си всяка година. Идва докторката от трудовата медицина и ми казва „Сега ще видим как ви светят черните дробове!“. Да, но се оказа, че
никой от работниците няма затлъстял черен дроб, а нашите хора ядат почти всеки ден свинско месо
в столовата.
- Искате да кажете, че е полезно?
- Ами да! Това е чист протеин, който ви дава сила и ви възстановява. Липсата на селен може да се набави само от сланината и свинската мас. За лошия холестерол е същото - това е лоша обмяна на веществата, а не от храната. Моят съвет е да си хапвате всичко, нормално, без преяждане. Това е здравословния начин на живот - разнообразие и умерено количество.