Рядко се протестира срещу изграждането на жилищен блок - поне в Русе. Но точно това се случи в „Родина 3“ - квартал, който по данъчните тарифи се води в широкия център, иначе си прилича на покрайнина, за която властта, която и да е тя, рядко се сеща. Недоволството, за което говорим, започна да набира сили през 2014 година, когато беше обявено, че на общински терен на улица „Белмекен“ с европейски пари ще се строи сграда със социални жилища. Стигна се до серия протести, че на няколкостотин метра от Централния пазар започва да се оформя гето, но проектът продължи да се развива - като в поговорката за лаещите кучета и вървящия керван.
Тъй нареченият Блок за бедни беше официално открит миналата година, а след като започна заселването му, стана ясно, че притесненията за това как той ще промени ситуацията в квартала са били силно преувеличени. И днес
осемнайсет семейства без дом, многодетни родители, самотни майки с деца с увреждания се радват от година на нов живот
в модерни социални жилища в Русе. 
„Четириетажната сграда с 28 апартамента е построена по европроект на обща стойност 1,9 млн. лева. Всяко от жилищата разполага със самостоятелен санитарен възел и тераса. Има мебели, легла, както и кухненско обзавеждане - готварска печка, хладилник“, обяснява Таня Тодорова - началник на общинския отдел „Образование, спорт и младежки дейности“ в Русе. 
Отоплението и горещата вода се осигуряват от три източника - газ, ток и собствена соларна система, чиято цел е да намали разходите за електричество.
Задължително условие е потребителите на услугата да нямат собствено движимо или недвижимо имущество и средният доход на член от семейството за предходните 12 календарни месеца от всички източници да е по-нисък от двукратния размер на гарантирания минимален доход за страната, определен с акт на Министерския съвет. Те трябва да бъдат мотивирани също да започнат работа или вече да работят на територията на община Русе. 
Идеята на услугата „Социални жилища“ е да осигури подслон и нормални условия за живот на преференциални цени за уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението. 
Настанените заплащат 20 лева месечна такса на член от семейството, както и направените комунални разходи.
Договорите с одобрените наематели се сключват за година, като има възможност за увеличаване на периода, но за не повече от три години.
Тодорова обяснява, че първото семейство е настанено през септември миналата година. 
Семейство е принудително изведено от социалните жилища заради скандал
„Досега през социалната услуга „Социални жилища“ са преминали общо 21 семейства. От тях три са отпаднали по различни причини. Едно от семействата напусна по собствена воля, друго не успя да се интегрира - т.е. не пожела да промени начина си на живот, а третото беше принудително изведено заради битов скандал“, отчита пред БТА Тодорова. 
По думите й като цяло няма проблеми с настанените семейства, част от които са от малцинствата. 
„Рядко се случва да има проблем, но органите на МВР реагират много бързо. Основно става дума за неспазване на обществения ред - например, силна музика. Веднъж получихме оплакване и от живеещи в района. Веднага направихме забележка и повече сигнали не е имало“, разказа Тодорова. 
В модерната жилища сграда има все още свободни апартаменти
В сградата има все още осем свободни апартамента, като общината набира кандидати за тях. 
„Незаетите апартаменти са за хора с увреждания. Има и по-големи жилища за многодетни семейства. Повечето от кандидатстващите имат по-висок доход от изискването, тъй като получават различни социални придобивки“, обяснява Тодорова. 
Част от живеещите вече имат и работа, което е едно от условията. 
Петима души работят като хигиенисти и общи работници в Университетската болница „Канев“, която е партньор по проекта. Има и майки, които се занимават с надомна работа към неправителствена организация. 
„Те са с деца с увреждания и това не им позволява да бъдат наети на друго място. Изработват книжки, материали за базари“, казва Таня Тодорова.
Майка с две деца: Чувстваме се добре в социалните жилища
31-годишната Антония Евтимова живее в социалното жилище с двете си деца от февруари тази година. 
„Всичко стана съвсем случайно. Разбрахме за проекта, след като се върнахме от Германия с мъжа ми, който вече не живее с нас. Беше немислимо да си купим апартамент, квартирите също са скъпи. Кандидатствахме и ни одобриха. Всичко в социалното жилище е ново. Чувстваме се добре. Доволна съм от грижите, които полагат за нас. Имам двама сина - на 4 и на 10 години. На децата им харесва тук. Играят постоянно. Имат си и приятелчета, с които се разбират“, обяснява Антония. 
Тя не работи, защото е личен асистент на по-малкия си син, който е с детски аутизъм. 
„Справям се колкото мога. Заминахме за Германия да работим, когато големият ми син беше на година. Върнахме се оттам заради децата най-вече. Там е по-стегнато. Тук децата имат повече свобода“, посочва разликите младата майка. 
Денят им преминава като на всички други обикновени семейста. 
„Имаме абсолютно всичко. Като влязохме в апартамента, имаше хладилник и готварска печка. Купихме си и микровълнова печка“, обясни Евтимова, която живее с минимален доход. 
„В момента съм изцяло на заплатата за социален асистент и обезщетението, което получавам за детето. Наемът е нищожен. Плащаме общо 60 лева за трима ни, но сметките за газ са ми високи. За последния месец платих 200 лева, отделно 39 лева за студената вода и 70 лева за ток“, обяснява Евтимова. 
Таня Тодорова казва, че се работи по 
включването на алтернативни източници на отопление чрез фотоволтаична система
за да се намалят разходите на потребителите. 
„Очакваме в рамките на няколко седмици това да е готово. Сметките за газ са много високи и потребителите трудно се справят с тях“, казва Тодорова. 
Инак Антония се разбира добре и със съседите си, но пред нея стои предизвикателството да завърши прекъснатото преди години средно образование. 
„Прекъснах, тъй като трябваше да работя и да гледам децата си“, обяснява Антония. 
„Сега й помагаме да завърши средното си образование. Направихме постъпки да продължи да учи в самостоятелна форма“, обясни Таня Тодорова. 
31-годишната жена иска да учи в Професионалната гимназия по облекло. Тя има завършен 11-и клас в СУ „Йордан Йовков“. 
„Имаше нужда да бъде подкрепена и получи насоки, тъй като не знаеше какви са процедурите. Надявам се с общи усилия да успеем. В социалните жилища имаше и друго момиче, което беше прекъснало средното си образование, но вече го завърши“, каза Тодорова. 
Целта на Антония е да уреди живота си. 
„Ако ни одобрят, ще останем още две години тук. Искам да уредя живота си, но с малкото дете ми е трудно, защото само аз мога да се справя с него. Мисля да започна работа. Няма да остана вечно тук. Искам първо да си стъпя на краката“, каза Евтимова. 
Таня Тодорова допълва, че от общината са подали запитване към Министерството на образованието и науката за осигуряване на помощник на учителя, който да работи с деца със специални образователни потребности и по специално с деца с аутизъм. 
„Очакваме становището на министерството, защото тези родители по никакъв начин не могат да бъдат самостоятелни и работещи“, обясни Тодорова. 
Големият син на Антония Роберт е много добър ученик. Хвали се, че знае и чужди езици. 
Малкият Роберт казва, че знае германски и турски език, учи и английски
„Харесва ми тук и мама ме слуша, а аз й помагам с каквото мога - хвърлям боклука и й помагам да чисти. Тази година ще бъда четвърти клас. Завърших трети клас с петица. Един от любимите ми предмети е английският език“, обяснява Роберт, който осем години е живял в Германия и казва, че може да говори също немски, та дори и турски език. 
Сега детето се подготвя за първия учебен ден. 
„Имам три раници. Не, четири са, защото едната е от Германия, но нея вече не искам да нося“, споделя с усмивка детето и с малка топка в ръка се запътва към детската площадка зад жилищната сграда, където го чакат приятелите му. 
Майка му пък си пожелава да са живи и здрави. 
„И да продължим напред. Трудно, лесно - такъв е животът. Силно се надявам малкият ми син да проговори“, казва Антония. 
Ползите от проекта
Таня Тодорова споделя и ползите от проекта за потребителите. 
„От една страна те получават елементарна подкрепа - за осъществяване на ежедневните битови дейноси, а от друга - за повишаване на родителския капацитет. Общината се старае да ги подкрепя и мотивира, за да се интегрират. За да попаднат в социалните жилища, очевидно нещо се е пропукало в тяхното развитие като личности и граждани. В проекта са включени повече от 15 специалисти от различни организации. Много е важно, че с потребителите на услугата работят и образователни институции. Така децата, настанени в социалните жилища, получават допълнителни уроци по български език. Част от тях имат проблем да говорят на родния език, тъй като не им е майчин“, обяснява Тодорова. 
По проекта майки и бащи биват включени в тренинги за родители, с което им се повишава родителския капацитет. 
„Когато приемем дадено семейство, му правим социална оценка - какви са дефицитите и набелязваме мерки, като на тримесечие проследяваме плана за развитие. Има майка с дете,  която е с липса на всякакъв родителски капацитет. Тя бе учена в началото как да отглежда детето си, а сега специалистите я проследяват дали се грижи за него правилно“, обяснява Тодорова. 
По думите й проектът показва посоката на тези семейства как да се реализират в обществото. 
„От тях зависи дали ще продължат по този път“, казва Таня Тодорова.
По думите й вече имало родители, които са трайно на работа, а децата им посещават редовно училище. 
Тодорова посочва, че Русе е една от първите общини в страната, която е успяла да осъществи в срок този проект.