Български учен за първи път в света събира задълбочени данни за орнитофауната не само в Северен Виетнам, но и в цял северен Индокитай. Проф. д.б.н. Златозар Боев от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН) работи върху темата в продължение на 27 години. За изследването си на фосилните птици отпреди хилядолетия проф. Боев разказа пред БТА.
Повече от 200 кости от над 50 вида се оказват пред изследователя, след експедиция на български археолози във Виетнам. През 1985 г. екип от български археолози прави комплексни археологически разкопки в две пещери - пещерите Дию и Макса I, намиращи се в провинция Тханхоа в Северен Виетнам. Сред събраните материали са и костни останки от птици. 

По онова време БАН поддържаше връзка с академиите на социалистическите държави, каквато беше и Виетнам и нашите археолози се оказват там в резултат на една спогодба между двете академии, разказа Боев. При разкопките в палеолитните пещери, които са разположени близо една до друга, са събрани разнородни материали. След края на теренните работи, у нас започна проучване на материалите. Междувременно социалистическата система се разпадна и контактите между българските и виетнамските учени се затрудниха. Онова, което бяха донесли нашите археолози, се оказа много интересно и сред костните останки, които бяха насъбрали тогава, имаше и останки от птици, които ми предоставиха за проучване като специалист по фосилните птици, разказа още той. 
Ученият отбеляза, че проучването е изключително интересно, защото това е екзотична фауна от другия край на Евразия. Работата е трудна и сложна, защото той е специалист за птиците в европейския и балканския ареал, но успява да се справи благодарение на упоритостта си и много посещения на музеи с богати сравнителни остеологични колекции в чужбина - в Европа и в САЩ. Започва изследването си през 1994 г. при посещение в Лионския университет “Клод Бернар” с проучването на техните колекции, по-късно продължава работа, посещавайки  Краков, Москва, Ленинград, Мадрид, Вашингтон, Лондон. В началото на тази година приключва работата по ръкописа на статията, публикувана в научното списание Quaternary.
Получените пионерни резултати са повече от интересни, отбелязва професорът. Те за първи път осветляват страни от природната обстановка в този район, определян досега като почти незасегнат от плейстоценските климатични влияния.
Изследваният материал (207 кости и костни фрагменти) от 53 таксона на птици от две праисторически човешки пещерни жилища е датиран между 22 000 ± 1000 и 7400 ± 100 пр.н.е. Той разкрива, че 49,0% от видовете/таксоните птици са изчезнали от съвременната фауна на птиците в провинция Тханхоа; 39,6% са изчезнали от съвременната фауна на птиците на Северен Виетнам (с изключение на провинция Тан Хоа); 33,9% са изчезнали от съвременната фауна на птиците на Виетнам (с изключение на Северен Виетнам); 28,3% са отпаднали от съвременната фауна на птиците на Индокитай (с изключение на Виетнам); и 52,8% са изчезнали от съвременната фауна на птиците в Югоизточна Азия (с изключение на Индокитай). Това предполага по-значително влияние на климатичните събития от късния плейстоцен върху околната среда и фауната на птиците, отколкото се приемаше досега в източната част на Индокитайския полуостров през последните 24 хилядолетия.

В материалите най-добре са представени кокошоподобните птици. От 39 вида от този разред в Югоизточна Азия, в пещерите са установени 18 вида/таксона (46,2 процента от състава). Те съставляват 34 процента от всички таксони на птици, регистрирани в двете пещери. 
Бореалните видове, открити в двете пещери, представляват по-голям интерес, тъй като повечето от тях маркират най-южното им разпространение в Югоизточна Азия, смята ученият. Такива видове са ястребовата сова (Surnia ulula), хвойновият дрозд (Turdus pilaris) и беловеждият дрозд (Turdus iliacus), които са екзотични за съвременната локална орнитофауна на Виетнам. Въпреки че представляват само 5,7% от разкритата късноплейстоценска орнитофауна в региона, тяхното присъствие е много ясна индикация за тогавашните по-студени условия на природната среда, отбелязва професорът. Установява се, че не само “бореални” птици са изчезнали от съвременната орнитофауна на Северен Виетнам. От съвременната авифауна на района са изчезнали и някои типични обитатели на субтропичните гори като фазани, птици носорози, бързолети, кълвачи и др. Изчезването на тази втора група през холоцена се обяснява с мащабното обезлесяване на големи площи през последните хилядолетия. Редица фазани, дневни грабливи птици, птици носорози и брадатки също са оттеглили ареалите си на юг. Обратно, тракийският (всъщност азиатски) кеклик, обикновеният мишелов и косът (черният дрозд) днес са разпространени много по на север, отколкото преди 24 000 - 9 000 години. 

“Оказва се, че повечето от видовете птици, които са установени като плячка на палеолитните хора в Северен Виетнам, днес не се срещат не само в Северен Виетнам, но не се срещат и в цялата страна, някои от тях не се срещат и в Индокитайския полуостров, и дори в Югоизточна Азия. Изчезнали са”, разкодира научните изводи пред БТА проф. Боев. По думите му част от тях са изчезнали, а други са променили ареалите си в резултат на климатичните промени и на тоталното обезлесяване през последните хилядолетия.  
Все пак много от установените птици и днес все още са разпространени в Северен Индокитай, но ареалите им се изместили с по няколкостотин километра от района на изследваните пещерни находища.  Това изследване напълно потвърждава някои допускания, че в обширните райони на северните предели на индонезийската биогеографска провинция през късния плейстоцен климатът е бил по-хладен и сух, което е ограничавало разпространението на влажните гори до много ограничени площи. Ученият отбелязва още, че е твърде вероятно разпространението на някои от южните форми да е било улеснено от съществуването на периоди на широка сухоземна връзка през плиоцена и плейстоцена, вероятно през сегашните акватории на Зондския шелф, каквито предположения вече са изказвани по отношение на фауната от бозайници.

И двете проучени находища - пещерите Дию и Макса I, установяват широкото използване на птиците от местната фауна като хранителен ресурс от къснопалеолитните им обитатели. Според изследователя населението се е прехранвало чрез неспециализиран лов и събирачество, използвайки разнообразните животинск ресурси в околностите на пещерите.
Това е първо надникване в плейстоцена в тази част на Индокитай, каза проф. Боев и предположи, че статията ще се търси и ще се цитира, защото досега няма нищо изследвано и публикувано за тази част от Земята по отношение на фосилните птици. 
Интересът и любовта към знанията, към науката, са това, което кара един човек да се занимава толкова продължително с подобно изследване, разказа за мотивите си проф. Боев. “За мен тази работа е една интрига,  провокация, която ми се иска да разгадая, да надникна, ако мога, да докажа това, което предполагам. Другите да ми повярват, като го напиша и като го прочетат”, допълни още той. “Буквално любов към науката, колкото и да ви изглежда безсмислено или самохвално. Това са нещата, които карат и не само мен, но и моите колеги, които работим тук. За заплатите в БАН на практика никой не стои, защото те са повече от мизерни”, заключи професорът. 
Boev, Z. Late Pleistocene and Early Holocene Birds of Northern Vietnam (Caves Dieu and Maxa I, Thanh Hoa Province) - Paleornithological Results of the Joint Bulgarian-Vietnamese Archaeological Expeditions, 1985–1991 (Paleoavifaunal Research). - Quaternary 2022, 5, 31.