Всяко усилие в посока на това да се утвърждава един подобен фестивал има смисъл. „Аполония” е фестивал с традиции, не са много тези, които имат подобен имидж и реноме, каза пред БТА режисьорът Антон Угринов. Снощи той гостува на театралната сцена в Созопол със спектакъла „Госпожица Юлия”, който бе част от програмата на Празниците на изкуствата. 
Пред зрителите, дошли в читалище „Отец Паисий” в морския град, се представиха актьорите Виттория Николова, Боян Младенов и Лили Шомова, които изпълняват ролите в „Госпожица Юлия”. Това е една от най-поставяните пиеси на шведския писател и драматург Аугуст Стриндберг. Тъй като текстът е писан през 19-ти век, Стефан Иванов помага за неговото адаптиране и осъвременяване. 
Пред БТА Антон Угринов разказа какво го е провокирало да започне работа по пиесата „Госпожица Юлия” и как произведенията с висока художествена стойност не са подвластни на времето. 
Г-н Угринов, как решихте да поставите „Госпожица Юлия”, с която гостувате в Созопол, на театрална сцена? 
- „Госпожица Юлия” е един текст на Стриндберг, който много дълги години ме вълнува с темата, която има, и начина, по който Стриндберг я развива. По някакъв начин усещам, че през тези текстове в много голяма степен мога да говоря за неща, които ме вълнуват. Така че го предложих и заедно с актьорите на театър „Възраждане” – Виттория Николова, Боян Младенов и Лили Шомова, решихме да направим този текст заедно на камерната сцена на театъра. Там пространството е съвсем различно от това, което е тук, в Созопол, и човек се чувства като един воайор, като някой, който все едно е влязъл в дома на тези хора. Тук сцената е по-различна и ще бъде по-различно представление. Но аз чувствам голямо удовлетворение от процеса и от резултата, който постигнахме преди време, когато беше премиерата. 
Авторът на пиесата е творил през 19-ти век. Труден ли беше процесът на осъвременяване на текста? И какво послание отправяте към публиката с него? 
- Не отправяме послания, защото не използваме театъра за това - да морализаторстваме или да смятаме, че знаем как един човек трябва да живее по-добре. Но задаваме въпроси. Аз за това използвам общо взето текстовете в театъра. Можеш през тях да терапевтираш себе си и можеш да зададеш правилните въпроси. Един от въпросите, който мен ме вълнуваше много, е как го мечтаем този живот, а по колко обратен начин го живеем. 
В много голяма степен човекът, който много помогна за процеса на осъвременяване на този текст, е поетът и драматург Стефан Иванов, с когото работихме заедно. Това, че е писан през 19-ти век, не означава, че не е съответен на днес. Хубавите, сериозните, успешните текстове - това е класика, така да се каже, не са преходни. Така че сигурно и след един век ще може да се каже много с този текст. 
Созополската публика е публика с традиции, благодарение на „Аполония”, която се стреми всяко лято да обогатява културния живот в града. Как очаквате да реагира тя на този спектакъл? 
- Не мога да кажа, че имам конкретно очакване. Когато гостуваме някъде, а и не е нужно да гостуваме, винаги, когато едно представление се играе вечерта, е вълнуващо, защото театърът е среща. Това е като да държиш на някого и да се видиш с него - би искал да прекарате добре. Така че се вълнувам, това мисля, че е вярно със сигурност. Както аз, така и актьорите, всички се вълнуваме и се надяваме да се случи среща. Пак казвам, че тук ще бъде по по-различен начин, защото е камерно представление, а в Созопол сцената е от друг тип. Наистина се надяваме да се срещнем през тези текстове и това, което ние сме направили, с хората, които ще бъдат долу. Би било чудесно всеки да преживее това представление по начин, който да му донесе смисъл и радост. 
Какво място заема според Вас „Аполония” в културния живот на страната? 
- Всяко усилие в посока на това да се утвърждава един подобен фестивал има смисъл. И „Аполония” е фестивал с традиции, не са много всъщност тези, които имат подобен имидж, реноме, фестивали с история. И се надявам това да продължава година след година. Защото тези срещи имат смисъл не само за хората, които участват, но и за културния живот на една държава. 
 
Програмата на Празниците на изкуствата в Созопол днес е изпълнена с музика, литература, кино и театър. Издателствo „Колибри” представя книгата „Колко е лесно да бъдеш обичан”, която включва 25 истории, разказани от учениците на актьора Стефан Данаилов. Актьорът Валери Йорданов ще се представи пред созополската публика в необичайно амплоа – на писател. В Художествената галерия предстои днес той да представи своята книга „Гризачи”. 
Кино предложението в четвъртия ден на „Аполония” е филмът „Рибена кост”. За любителите на театъра е сценичната адаптация на Варненския драматичен театър на романа на Теодора Димова „Поразените”. 
Два концерта включва програмата за деня. От 19 ч. започва изпълнението на клавирното дуо Иво Върбанов и Фиамета Тарли от Италия. А от 21 ч. рок групата „Ахат” ще свири пред зрителите в амфитеатъра.