В навечерието на Солунския международен панаир, който тази година ще се проведе между 10 и 18 септември, в гръцките медии се увеличават информациите, но и спекулациите за съдържанието на икономическия пакет, който традиционно ще обяви премиерът Кириакос Мицотакис в началото на най-голямото ежегодно търговско събитие в страната.
След отмяната на панаира заради пандемията през 2020 г., през 2021 г. той се проведе, но все още под сянката на ограниченията и със слабо международно участие. Тази година очакванията бяха 86-ото му издание да отбележи реалното възстановяване на силния икономически растеж в Гърция, особено на фона на подобрените публични финанси и приключването на засиленото наблюдение от ЕС през лятото. През настоящото издание на изложението страната-почетен гост ще бъдат Обединените арабски емирства, което говори и за завръщането на чуждестранните участници. Войната в Украйна и енергийната криза обаче помрачават този оптимизъм.
Както коментира АНА-МПА, конкретните параметри на икономическия план, който ще представи Мицотакис в Солун, ще се определят от икономическите данни за развитието на гръцката икономика през второто тримесечие на годината, които ще станат известни в началото на септември.
Очаква се, че бюджетните възможности ще бъдат ограничени в случай, че се задържат увеличените нужди от субсидиране на сметките за електроенергия. Въпреки това ако положителната тенденция в туристическите и публичните приходи се запази, възможно е обхватът на мерките, които ще бъдат обявени, да се разшири.
В икономическия щаб на правителството цари оптимизъм, че ще има възможност да бъдат обявени съществени решения с хоризонт 2030 г., като се обмислят както временни, така и постоянни мерки.
Една от мерките, които се обсъжда, е т.нар. „чек за поскъпването“. Това е мярка, насочена към подпомагане на уязвимите обществени групи, които са подложени на най-голям натиск от увеличението на цените и инфлационния натиск.
Сред постоянните мерки, които се смята, че ще бъдат приложени със сигурност, е отмяната за държавните служители и пенсионерите на т.нар. „вноска солидарност“ – допълнителен данък, който беше въведен по време на финансовата криза в Гърция.
Останалите мерки все още се обсъждат, но окончателно решение не е взето. Сред тях са увеличаване на минималната заплата, увеличаване на пенсиите, намаляване на патентния данък с до 50 процента, както и нов кръг на субсидиране на цените на горивата.
Министърът на финансите Христос Стайкурас изрази оптимизъм за публичните финанси в интервю за телевизия Скай, като конкретно за туризма заяви, че при прогноза за приходи от 15 млрд. евро е вероятно те да достигнат тази година до 18 млрд.
В изказване в началото на заседанието на правителството във вторник обаче самият Мицотакис не звучеше толкова оптимистичен и предупреди, че не трябва да има прекомерни очаквания.
„Над международната конюнктура за съжаление са надвиснали черни облаци, които вещаят една изключително трудна зима. Войната в Украйна продължава вече шест месеца, Русия вече атакува като цяло Европа с оръжието на природния газ“, каза гръцкият премиер.
Той предупреди, че ресурсите, с които разполага Гърция, не са неизчерпаеми, макар че държавата е в състояние да подпомага с 2 млрд. евро месечно разходите за електроенергия на домакинствата и бизнеса. Затова мерките, които ще обяви в Солун, ще бъдат премерени и „без моментните нужди да подкопават националните необходимости“. „Казвам го, защото чувам и чета (…) за „цунами“ от предстоящи социални плащания, което често създава неоправдани очаквания“, каза Мицотакис.
Той заяви, че „действителната инфлация не се бори с фалшиви инфлационни обещания“. „Ако до момента успяваме да подкрепим ефективно обществото в рамките на възможностите си, това е именно защото изчерпваме финансовите възможности, без обаче да ги надхвърляме“, подчерта гръцкият премиер.