„Аполония” е един пристан, на който акостира българското изкуство за десет дни, за да зареди трюмовете с морална амбиция, с емоционален заряд, със самочувствие. Това каза пред репортер на БТА кинокритикът Божидар Манов, който откри снощи кино програмата на Празниците на изкуствата. Първата прожекция в рамките на фестивала бе на носителя на наградата „Златна роза” „В сърцето на машината”. Режисьор на филма е Мартин Макариев, а сценарият е дело на Борислав Захариев. Александър Сано, Юлиан Вергов, Христо Петков и Христо Шопов са сред актьорите, които вземат участие в продукцията. 
Запитан каква панорама на българските филми представя подборът на заглавия, които ще бъдат прожектирани в рамките на „Аполония” тази година, проф. Манов посочи, че селекцията се ограничава от рамката на календарните дни – осем, максимум девет дни, според продължителността на празниците. Допълни, че в ограничение се превръща и фактът, че в град Созопол няма кино, поради което и прожекциите се случват единствено в лятното кино. „Това е проблем, който съществува, но в рамките на тези осем дни представяме всяка вечер нови български филми, които са най-доброто от годишната продукция. Принципът е да бъдат филми, които вече са се откроили, а по една или друга причина хората са ги пропуснали”, каза кинокритикът. Той допълни, че в програмата се включват и филми, които имат безспорен принос в областта на документалното кино, а по изключение тази година на фестивала ще бъде представен и анимационен филм. 
„Това са филми, които вече са защитили себе си с някои фестивални участия и награди. Както например „В сърцето на машината”, с който откриваме тази година филмовата програма на „Аполония”, защото той получи и наградата „Златна роза” за най-добър български игрален филм миналата година. В подборката са също така филми, които вече са получили определена публичност и награди – като „Рибена кост” или „Бягство” на Виктор Божинов. Имаме и дебютен филм – „Жири” на младата режисьорка Петя Йосифова”, каза пред БТА проф. Манов. По думите му, за да бъде картината по възможност по-цялостна, в програмата на фестивала тази година са включени и два документални филма с висока стойност: „Единият е „Гео Милев в лабиринта на времето” – това е филм на режисьора Костадин Бонев. Много силен документален филм за огромния поет, интелектуалец и талант Гео Милев. Г-н Бонев умее да прави такива филми, ще припомня предишния – „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел”, великолепен филм”, каза професорът.
Другият документален филм тази година е „Гладиатор”. „Защото става дума за един мъж, който умее да се бори – в прекия и преносния смисъл. Това е документален портрет на великия български борец Боян Радев, два пъти олимпийски шампион – човек, който е доказал, че може да се бори”, посочи Божидар Манов. Допълни, че филмът обаче разглежда и непозната страна от личността на бореца. „Когато приключи спортната му кариера, той се оказа и днес е един от най-активните колекционери на българско изобразително изкуство – картини и скулптури. Така че Боян Радев в две лица – като спортист и като колекционер. Известно е, че той има огромна колекция, разширява я непрекъснато и тя е изключително ценна”, каза кинокритикът. 
По думите, изреждането на филмови заглавия не е най-важното, особено след като за тях има достатъчно информация в социалните мрежи, в интернет и в специализираните сайтове. „По-важно е, че тук се поддържа един дух на уважение към изкуството, на уважение към създателите на изкуство и на някаква много важна морална подкрепа за авторите на тези филми”, посочи проф. Манов. Допълни, че в Созопол идват хора, включително и от чужбина, за да гледат българско кино всяка година през десетте фестивални дни на септември. „Това е една огромна морална подкрепа, защото кинематографистите, известно е, не са нито богати, нито лениви, но много трудно се правят филми в България по ред причини”, посочи кинокритикът. Той допълни, че в момента отново се задава много сложна криза за българското кино. „От една страна, по всички схеми за финансиране има достатъчно средства. Може би, грубо казано, са около 40 милиона, което за една година не е малко. От друга страна, част от тези средства са блокирани заради съдебни процедури след проведените конкурси за проекти”, каза той. Според проф. Манов това се случва, защото при конкурси, в които участват няколко десетки проекта, финансиране получават едва няколко от тях. „Тези, които не получат финансиране, са, разбира се, огорчени, ощетени се чувстват и завеждат съдебни дела с насрещни искове, което юридически блокира изпълнението на процеса. И тогава се оказва, че тези няколко филма, които са получили одобрение и финансиране, не могат да бъдат направени, защото процедурата е отминала”, посочи кинокритикът. По думите му, така възниква ситуацията не просто на едно творческо бездействие. „Възниква ситуацията, ако това съдебно дело в Административния съд се проточи дълго, парите да не бъдат усвоени, а да бъдат загубени,  защото това са пари на държавния бюджет. Ако те не се усвоят в текущата календарна година, се губят”, каза професорът. 
За срещите между киното и зрителите в рамките на „Аполония” Божидар Манов посочи, че те се провеждат в една празнична обстановка, когато хората са с лятна нагласа, по-отпуснати са и са по-спокойни. „Тази подкрепа на зрителите, тази отзивчивост, интерес и аплодисменти имат изключително важно значение за емоционалното и психологическо състояние на авторите. Те получават подкрепа”, каза той. Проф.Манов допълни, че в този смисъл Празници на изкуствата „Аполония” не са просто календарно събитие, а са част от изключително полезната и важна творческа атмосфера в областта на изкуствата. По думите му, винаги можем да се мечтае за повече – например да има закрит киносалон, в който през деня да могат да се правят по няколко прожекции, а не само по една, вечер в лятното кино. „Но въпреки всичко 38 години „Аполония”, от амбицията да подаде ръка на изкуството, вече се оказва един пристан – използвам това, че сме на пристанищен град. „Аполония” е един пристан, на който акостира българското изкуство за десет дни, за да зареди трюмовете с морална амбиция, с емоционален заряд, със самочувствие”, каза кинокритикът. Той допълни, че именно тук е голямата мисия на Празниците на изкуствата, заради която фондация „Аполония” получи специален плакет от Министерството на туризма за принос към развитието на културния туризъм.  Отличието, придружено с грамота, бе връчено от министър Илин Димитров на Маргарита Димитрова, артистичен директор на „Аполония”, по време на официалното откриване на фестивала в неделя вечер.
„Ето, значи понякога и държавните институции могат да постъпват разумно, креативно и толерантно. Защото, в крайна сметка сега сме на пристанище Созопол, но иначе всички заедно – и хората на изкуството, и държавните институти, и зрителите, сме в един кораб, който не бива да се лашка по морето на случайността, а да знае своя път и да го следва в името на изкуството”, каза пред БТА проф. Манов. 
Програмата на Празниците на изкуствата за днес включва литературни премиери, музикални концерти, театър и кино. Издателство „Колибри” ще представи две заглавия в Художествената галерия на морския град -  книгата „Монолози” на Мария Касимова-Моасе и сборникът „Любовта за напреднали”, чийто съставител е Светлозар Желев. На сцената на читалище „Отец Паисий” ще се играе спектакълът „Госпожица Юлия” на театър „Възраждане”.  В лятното кино ще се прожектира филмът „Гео Милев в лабиринта на времето”. Музикалната програма представя два концерта – клавирен рецитал на пианиста и композитор Джулиън Тревелиян от Великобритания, който ще звучи в Археологическия музей, както и концерт в амфитеатъра на Иво Папазов – Ибряма. Както писа БТА, Иво Папазов е тазгодишният носител на ежегодната награда на „Аполония”. Днес предстои да му бъде връчена и статуетката „Аполон Токсофорос”.