Врящи и уханно димящи тенджери, примамливо цвърчащи скари, много усмивки и закачки, софри с доволни хора, безкрайна опашка пред казаните с рибена чорба, певци и танцьори на фолклорната сцена, много гости, голямо хоро, купичка вкусна рибена чорба от домакините за всеки, сготвена от румънски майстор в специална рецепта и всичко това обгърнато с аромата на риба, девисил и други уханни подправки - така накратко може да се опише поредното издание на Рибния фест в Бръшлен. Това, разбира се, са само щрихи от картината, която може да се пресъздаде, но е най-добре да се преживее.
Кметството и местното читалище „Братство“, подпомогнати и от Община Сливо поле, за пореден път се показаха като отлични организатори и гостоприемни домакини на най-емоционалното и живописно събитие в селото през годината. А кметът на общината Валентин Атанасов не само им благодари в приветствието си, а и обеща съдействие фестът да се разраства и всяка година в края на август да привлича все повече хора.
На всички, които се бяха записали да готвят, беше осигурена предостатъчно като количества и безупречна като качество дунавска риба. Как е станало това при сегашното маловодие на реката, само рибарите си знаят, но е факт, че се бяха справили напълно със задачата си.
Най-оспорвана и с най-много участници по традиция беше надпреварата за най-вкусна рибена чорба.
Напълно заслужено сляпата дегустация спечели Силвия Василева от Бабово.
„Нищо тайно няма, подправката прави чорбата. И многото видове риба“, каза пред „Утро“ след награждаването Силвия.
„Подправката е девисил, но има и някои тънкости.  Първо задушавам зеленчуците, не ги слагам като другите сурови в бульона. Използвам чушки - червени, зелени, жълти, моркови, лук... И накрая слагам малко брашно, за да не е толкова бистра чорбата, да стане малко по-плътна“, щедро разкри тайната на превъзходната си чорба майсторката. 
Печен шаран донесе първото място в категорията на щастливия дядо на шестима внуци Борислав Йорданов от Бръшлен. Опитният кулинар бе подпомогнат от цял отбор усмихнати момчета, които се радваха на успеха повече от него. А той като истински дядо посочи тях за победители, защото според него точно те са свършили всичко, той само помагал.
И Борислав си има тайна, която, както си му е редът, ще остане в семейството и ще помага на бъдещите шампиони в печенето на риба. Все пак Борислав подръпва леко завесата.
„Правя марината. Има някои тайни съставки, но важен е девисилът. Трябва да се счука в олио - така си пуска сока. После, по време на печенето, рибата се маже с нея с четка, за да поема вкусовете“, разказа шампионът. Той е разрязал шарана на две половини и благодарение на многото жар го е приготвил само за петнайсетина минути. Както често се случва не само в печенето на риба и в готвенето въобще, доста по-дълго е била подготовката, която е предшествала успеха.
В тази категория имаше още един победител, макар и официално класиран на второ място - Георги Георгиев, Бабово.
Неговият метод за печене беше една от атракциите на събора - шаранът, нанизан по специален начин на плосък шиш, стоеше изправен до огъня, леко наклонен навътре и бавно придобиваше неустоим вид и вкус.
По подобен начин шаран пекат арабите, но Георги го е усвоил не в Близкия Изток, а на няколко километра на северозапад - в Ряхово. 
„Методът се нарича цакалия, от ряховските рибари го знам. Те така пекат мренки на плоски шишове и ги забиват около огъня. Пуйчета им викат. Рибата само се осолява, други подправки няма. Колко време ще се пече зависи от огъня, понякога и два часа отиват, но рибата става един път“, усмихва се Георги.
В едно друго атрактивно състезание - за чистене на риба, победи майстор от Бръшлен, но сериозна конкуренция му беше Васил Василев от Юделник.
„Рибар съм от 1979 година - със спининга, после имахме рибарник, но всичко приключи. Коренно се промени рибата в Дунава. Риба имаше, но в момента, последните 3-4 години, намаля, направо изчезна“, разказа Васил. 
Неговото обяснение не се различава от това на всички около реката - голяма заслуга за изчезването на рибата имат бракониерите, които преди я трепеха с бомби, а през последните години предпочитат тихото и безпощадно електричество. Но и заводите нагоре по течението, които замърсяват реката, също вършат своето. Затова от две години ветеранът не е излизал за риба - мъчно му е да гледа реката без живот под повърхността.
„Има чалъм в чистенето. Трябва да боравиш добре с ножа и умът ти да работи. Всичко следва едно след друго, с времето се автоматизира работата. Защо се казва, че рибата се вмирисва от главата, а се чисти от опашката? В главата са най-чувствителните органи - хриле, очи, мозък... Бързо се развалят. А се започва от опашката, защото винаги се чисти срещу люспата“, казва Васил, който има дълга практика с ножа като работник в някогашния свинекомлекс в Юделник.
Четвъртата състезателна категория на феста на пръв поглед няма много общо с рибата, но само на пръв поглед. Защото какво може да е по-хубаво от една дъхава рибена чорба с чашка-две пивка ракия? Две рибени чорби с 3-4 чашки ракия, както би казал Мечо Пух.
За най-добра беше обявена ракията на Марин Маринов, която той на шега, но не съвсем, нарича „Бръшленски бисер“ - по подобие на някогашната гордост на русенския винпром - бисерната ракия.
„Залагам основно на сорта афузалия /който от 1937 година у нас се нарича болгар - б.р./, има и други видове, например бяла перла за аромат. Тайната е при насипването в казана на 250 килограма материал да се добави половин буркан омния, може и малко повече, смлян кориандър. След това в готовата ракия слагам черница за цвят“, разказа гордият с успеха Марин Маринов.