С танци, песни, раздумки и обичаи на етносите в Лудогорието премина вторият народен събор „Събрало се е наше село“
Председателят на читалище „Самообразование 1894“ Йонета Карастоянова поздрави гостите и участниците. Тя им пожела да продължат да пазят и да възраждат красотата на българския фолклор, традициите и обичаите и да ги предават на бъдещите поколения. Приветствия към участници и публика отправиха областният управител Драгомир Златев и зам.-кметът на Община Разград Добрин Добрев.
Началото на всенародното веселие дадоха вокалната група при читалището-домакин с химна за Побит камък. Заселено около 1800 година от преселници, балканджии от Габровския край разградското село получава наименованието си от побития камък, който се намира в центъра.
На сцената след това магията на българските народни танци и песни представиха самодейци от фолклорни групи към читалищата в Пороище, Дряновец, Топчии. Гостите на празника потропнаха на гайдарските мелодии на малките гайдари при читалище „Напредък“ в Разград, на сцената излязоха и капанците от вокалната група към читалището. Пъстротата бе допълнена от участието на Детската танцова формация при читалището в Ловско. С аплодисменти публиката посрещна изпълненията на групата към читалището в Брестовене и на потребителите на Комплекса за социални услуги за пълнолетни лица с увреждания в Просторно.
Посетителите на събора се насладиха на вкусни местни гозби, като баницата на пещ, млина и маджунената каша, приготвени от балканджийките в Побит камък.
За БТА бившият председател на настоятелството на читалище „Самообразование 1849“ в Побит камък Богдан Стоянов, чиято е инициативата за провеждането на фолклорния празник, каза, че съборът „Събрало се е наше село“ е доказателство за едно по-добро общуване между живеещите в Лудогорието етноси. По думите му събитието дава възможност на самодейци от различни етнографски групи от региона да се срещнат на една сцена и да покажат как музиката и танците сближават хората. "Хората в селата, освен да се трудят могат и да се веселят, да изпитват сладостта на живота в песните, танците и в народните обичаи", каза още Стоянов. Той изрази задоволство от това, че съборът се провежда в Етнографския комплекс, защото по думите му няма друго по-хубаво място, което да бъде символ на изконните традиции и извор на фолклорна памет.