Десетки южнокорейци, изпратени на датски родители като деца през 70-те и 80-те години на миналия век официално поискаха правителството на Южна Корея да разследва обстоятелствата около осиновяванията им, предаде Асошиейтед прес. Според осиновени процедурата е била съпроводена със системни практики на фалшифициране или прикриване на произхода на децата.
Комисията за истина и помирение в Сеул разполага с до четири месеца, за да реши дали да одобри колективен иск, подаден днес от 53 осиновени южнокорейци. В иска се посочват редица оплаквания и се подчертава, че много деца са били отнети от техните семейства поради небрежност или без това да е било необходимо, в условията на слаб правителствен контрол и липса на надлежни проверки. Вероятно най-същественото оплакване е, че специалните закони в страната, чиято цел е била насърчаването на осиновявания, на практика са позволили на ориентирани към печалбата агенции да манипулират архивите и да заобикалят законовите изисквания за отказ на родители от децата им.
Повечето от изпратените за осиновяване в чужбина южнокорейци са били регистрирани от агенциите като сираци, намерени изоставени на улицата, въпреки че те често са имали роднини, които лесно са можели да бъдат идентифицирани и открити. Това е позволило децата по-лесно да бъдат изпратени за осиновяване в чужбина, тъй като агенциите са искали да изпратят на Запад повече деца колкото се може по-бързо.
В разгара на осиновяванията в края на 70-те и средата на 80-те години на миналия век, агенциите агресивно набирали новородени или малки деца от болници и сиропиталища, често срещу заплащане. Те управлявали и родилни домове, където на самотни майки бил оказван натиск да се откажат от бебетата си. Служители на агенциите за осиновяване обикаляли районите около заводи и квартали, в които живеели хора с ниски доходи, за да търсят семейства в затруднение, които биха могли да бъдат убедени да се откажат от децата си.
Агенциите били ръководени от хора, близки до лидерите на военните, които по онова време били на власт в страната. Военните смятали осиновяванията за инструмент за намаляване на населението, което трябва да изхранват, както и за премахване на нежелани елементи от обществото, като децата на неомъжени майки.