В първоначалната партида от документи, предадени през януари на Националния архив на САЩ от бившия президент Доналд Тръмп, е имало повече от 150 документа, обозначени като класифицирани, което е предизвикало значителна тревога в американското министерство на правосъдието и отчасти е било причина за започването на разследването, част от което беше обискът на "Мар а Лаго" от агенти на ФБР този месец, пише в. "Ню Йорк таймс" като се позовава на запознати източници. Като цяло правителството е иззело от Тръмп повече от 300, обозначени като класифицирани, документа, откакто той напусна поста си, посочва изданието. Този неотразяван досега обем на чувствителните материали, намерени у бившия президент през януари, дава яснота защо министерството на правосъдието се е заело толкова спешно да издирва още класифицирани материали, с които той би могъл да разполага, коментира американският вестник.
Междувременно Тръмп даде начало на своята юридическа битка срещу министерството на правосъдието във връзка с изземването на документи от  имението му "Мар а Лаго", като поиска независим съдебен служител да прегледа материалите, иззети по време на обиска, коментира в. "Файненшъл таймс". Подаденият вчера иск във федералния съд на Флорида е първият официален ход на Тръмп срещу ФБР след драматичния обиск във Флорида този месец, посочва изданието. В подадения иск адвокатите на Тръмп твърдят, че документите автоматично са обхванати от законовото право на президента на САЩ да поддържа поверителна комуникация с изпълнителната власт при определени обстоятелства и да се противопоставя на призовки и друг надзор на законодателната и съдебната власт относно конкретна информация, свързана с тази поверителна комуникация, тъй като документите са били създадени, докато Тръмп е бил държавен глава, пише "Файненшъл таймс".
Съдебно дело от 2012 г., с решение, по което е отказан достъп до аудиозаписи от Белия дом, съхранявани в чекмеджето за чорапи на бившия президент Бил Клинтън, след като той напуснал поста, може да помогне на юридическия екип на Тръмп в битката му да си върне архивите, които ФБР иззе този месец от "Мар а Лаго", коментира в. "Вашингтон таймс". Съдебното решение, постановено преди десет години от съдийката от Окръжния съд на САЩ Ейми Бърман Джаксън, отхвърля аргументите на консервативна група за наблюдение, която е искала достъп до десетки касети, записани от Клинтън и историка Тейлър Бранч по време на неговото управление, посочва столичното издание.
Съдийката се е произнесла, че касетите принадлежат на Клинтън, въпреки че в записите са били обсъждани широк кръг президентски въпроси, обяснява вестникът. Записите са на обсъждания дали да бъде уволнен директорът на ЦРУ, дали Мадлин Олбрайт да бъде номинирана за държавен секретар, решения в областта на външната политика, както и телефонни разговори на Клинтън с чуждестранни лидери, сенатори и секретари на кабинета. Тогава съдът постановява, че Националната администрация на архивите на САЩ няма право да "изземе контрола върху тях", тъй като Клинтън е използвал правомощията си съгласно Закона за президентските архиви, за да обяви записите за част от своите лични архиви.
"Това, което става ясно от съдебното решение е, че съгласно закона и предишните правни позиции на министерството на правосъдието, ако Клинтън е притежавал записите, се приема, че те са лични", заяви пред "Вашингтон таймс" Том Фитън, президент на групата "Джудишъл уоч". Неговата група е подала отхвърления съдебен иск за получаване на записите на Клинтън, посочва изданието. Според Фитън решението на съда от 2012 г. означава, че президентът има правомощието да обявява дали неговите архиви са лични и това би могло да повлияе на предстоящата съдебна битка за иззетите от имението на Тръмп документи.