За рожденна дата на българския телефон се смята  26 ноември 1884 г., когато в София е инсталиран  първият 5 линеен телефонен номератор (централа), система „местна батерия“. Първите пет абоната на централата са дворецът, кабинетът на министър-председателя (тогава Петко Каравелов), Главна дирекция на пощите и телефоните, 4 полицейски участък и търговският представител на фирмата „Круп“.
Първата междуселищна телефонна линия в България влиза в действие на 13 януари 1892 г. между градовете София и Пловдив.
Свързването на най-големия, напредничав и кипящ от живот
български град на Дунав с столицата става малко над три години и половина по-късно.
В изключително тържествена обстановка преди 127 години се открива телефонната линия между Русе и София. От гледна точка на днешните комуникации, мобилни връзки и напреднали информационни технологии този факт за някои може да звучи доста архаично. За значимостта на събитието преди повече от век обаче достатъчно красноречиво говори специалното височайше присъствие в нашия град на княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза и престолонаследника Борис. Пък и освещаването на това техническо чудо е донесло достатъчно емоции и забавление на  съгражданите ни от края на XIX век.
Монархът и неговото семейство, придружени от министър-председателя Константин Стоилов, военния  министър полковник Рачо Петров, министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията Михаил Маджаров и министъра на правосъдието Димитър Минчевич, пристигат в Русе на 20 август (по стар стил) 1895 година. 
От Свищовски, Силистренски и Шуменски окръзи идват депутации
в състава на които влизат народни представители, кметове, граждани.
Още същия ден княжеското семейство присъства на литургия в черквата „Св.Троица“, отслужена от Негово Високопреосвещенство митрополит Григорий. След това Фердинанд приема приветствия от  градския кмет Георги Михайлов, от Русенското дамско общество и множество благотворителни общества и корпорации. Хрониките отбелязват, че на Нейно Височество са поднесени букети повече от 10. През целия ден в Русе е имало увеселения от края на града до железопътната станция (днес Музей на транспорта и съобщенията).
Откриването на телефонната линия става на следващия ден - 21 август, в салона на Военния клуб. Освен князът и министрите присъстват и председателят на Осмото обикновено народно събрание - русенецът Теодор Теодоров (1894-1896), по-късно министър на правосъдието (1896-1897) и на финансите (1897-1899) в правителството на К. Стоилов, делегации от други градове и поканени   граждани. След молебена, извършен от владиката, министърът на съобщенията произнася тържествена реч и
моли Негово Височество да благоволи да открие „телефонното съобщение“
Височеството благоволява да започне разговор с министъра на финансите Иван.Ив.Гешов в София. После новата техническа придобивка изпробват всички присъстващи министри, председателя на Народното събрание и кмета. От телефона се разнасят звуците на химна „Шуми Марица“, изсвирен от военната музика на на 1- и полк. Княз Фердинанд произнася следната реч:
„Господа,
Господин министърът на обществените сгради Ни предава днес тук свършената телефонна линия София-Русе. Аз му благодаря, като същевременно в негово лице изказвам и Височайшето Си особено задоволствие, като напълно оценявам труда, когото са положили господа чиновниците, натоварени с постройката на тая линия. Това учреждение си показва само чрез себе си важността на всичките отрасли на народно-икономическия ни живот и Аз съм щастлив, че мога да предам лично на русенци тоя клон от Нашите общи комюникационни учреждения.
Уверен съм, че верният Ми Русенски окръг, че любимите Ми русенски граждани
ще видят в това още един нов знак от постоянните грижи, които Аз и Моето правителство полагаме за всестранния напредък в полза на Нашия енергичен и работлив народ.
Негово Високопреосвещенство ще моли Всевишния да закриля това Наше начинание и Аз предавам телефонната линия София-Русе на общо уползотворение, като от тук, от Нашия важен търговски град Русе, я обявявам открита“.
След гръмкото „Ура“ започва телефонният концерт от столицата - военната музика свири потпури от операта „Аида“, а в Русе звучи от 375 км гласът на примадоната на гостуващата в София италианска трупа г-ца Батеро.
Всички се възхищават на звука, който се чува „много хубаво и ясно“
Тържеството е съпроводено както подобава на такива случаи със закуска, наздравици и благи пожелания.
Вечерта на същия ден Градският общински съвет дава банкет, на който са поканени 120 души. Тук присъстват митрополит Григорий, председателят на Народното събрание, народни представители, министрите, княжеският дипломатически агент в Букурещ г-н Станчев с г-жа Станчева, окръжни управители и кметове на Русе, Търново, Силистра Шумен, Разград, Свищов, началникът на щаба на Пета Дунавска дивизия, видни русенски граждани и гражданки.
На десерта Фердинанд благоволява да „напие“ наздравица за процъфтяването и напредъка на град Русе
посрещната с „Ура“.
Кметът Михайлов произнася тост за здравето на „Техни Царски  Височества Господаря, Господарката и почетний гражданин на гр.Русе Негово Височество Престолонаследника Княз Борис“ (тогава ненавършил 19 месеца). 
Оглушително „Ура“ изпълва залата. Фердинанд, видимо доволен от изказаните верноподанически чувства, подава ръка и благодари на кмета. След изящния банкет княжеската двойка излиза на балкона на Военния клуб за да наблюдават фойерверките, светещите вензели и бенгалските огньове, които се сипят на дунавския бряг. В 11 ч. вечерта княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза се отправят към двореца (днес Куклен театър) по улиците „Александровска“ и „Княжеска“ под радостните овации на „двадесет хилядното“, както пише тогава един местен вестник, разхождащо и веселящо се множество. (По това време населението на Русе наброява близо 30 хиляди души.)
Другия ден, 22 август, техни височества прекарват в града, а полунощ отпътуват за Евксиноград със специален трен.
През 1897 г. е открита телефонна линия между  Русе и Разград, а през следващата година е продължена до Варна.

Хачик ЛЕБИКЯН