Африканските мигриращи птици са застрашени от променящите се модели на времето в централната и източна част на континента
По-горещите и по-сухи условия заради изменението на климата затрудняват мигриращите видове, които губят своите водоизточници и места за размножаване, като много от тях вече са застрашени или са принудени да променят изцяло миграционните си модели и да се заселват в по-хладни северни райони.
Около 10 процента от повече от 2000 вида птици в Африка, включително десетки мигриращи птици, са застрашени, а 28 вида, като мадагаскарския орел рибар, сокола от Таита и качулатите лешояди, са класифицирани като "критично застрашени". Повече от една трета от тях са особено уязвими към климатичните промени и екстремните метеорологични условия, се казва в анализ на екологичната група BirdLife International (Бърдлайф интернешънъл).
Мигриращите птици са засегнати повече от други групи птици, защото трябва да се движат, което прави по-вероятно мястото, на което те разчитат по време на пътуването си, да е влошено по някакъв начин.
По Африканско-евразийският прелетен път - коридор на птиците, които пътуват на юг през Средиземно море и пустинята Сахара за зимата - има над 2600 места за мигриращи птици. Според проучване на агенцията на ООН за околната среда и природозащитната организация за влажните зони Wetlands International (Уетлендс интернешънъл) 87 процента от африканските убежища на птиците са изложени на риск от изменението на климата, което е повече, отколкото в Европа или Азия.
Африка е по-уязвима от изменението на климата, защото е по-малко способна да се адаптира, казва Еванс Муколве, пенсиониран метеоролог и научен директор в Световната метеорологична организация. Бедността, намаляващото биоразнообразие, екстремните метеорологични явления, липсата на капитал и достъп до нови технологии затрудняват континента в опазването на местообитанията на дивите видове, обяснява той.
По-високите температури, дължащи се на предизвиканото от човека изменение на климата, и по-малкото валежи свиват ключови влажни зони и водоизточници, на които птиците разчитат по време на миграционните си пътувания.
"Езерото Чад е пример за това", казва Кен Мватхе, координатор на BirdLife International. "Преди да прекосят Сахара, птиците спират до езерото Чад, а след това се придвижват към Северното или Южното полукълбо. Но езерото Чад се свива през годините, което застрашава способността му да поддържа птиците".
Обезводняването затруднява полета на птиците, а това се отразява на способността им да се размножават.
Немигриращите птици също се борят с променящия се климат. Те са принудени да пътуват по-далече в търсене на храна.