„Струва ми се, че специално на художниците никой не обръща внимание. Ние сме в дълбоките сенки. Съществуваме, работим, чували са за нас и толкова… Това се дължи на концепцията на държавно ниво за културата, или липсата на такава“, каза пред БТА художникът Атанас Мацурев.
Той спечели златна награда от международния конкурс за акварелисти Rockwell international watercolor competition в Канада. Отличието му бе присъдено за картината „Камъни и солена вода“. Рисувах я през лятото на 2020 година. Не съм убеден, че това е точно конкурсна работа, но явно журито я е оценило, от което съм поласкан, казва Мацурев.
За международния конкурс той кандидатства през есента на 2021 г. по покана на главния спонсор на форума. В надпреварата са участвали над 2000 акварелни произведения. От тях наградени са общо 119 -  89 на художници от Китай и 30 - от други страни.
„Участието в такива конкурси е важно, защото художникът прескача собствените си бариери. Състезава се с артисти от много високо ниво от цял свят и разбира в каква посока върви“, коментира още българският художник.
Следва цялото интервю: 
Г-н Мацурев, как премина участието Ви в конкурса Rockwell international watercolor competition? Какви отзиви получихте от журито?
- Поради редица трудности, свързани с ковид пандемията, както много други конкурси, така и този се проведе онлайн. За участие бях лично поканен от главния спонсор. Така всъщност и разбрах за него. Кандидатствах миналата есен, участваха над 2000 работи, от които бяха избрани 330. Наградените творби са 119 - 89 на китайски художници и 30 на художници от други страни.
Получих изцяло положителни отзиви от журито. Благодарение на социалните мрежи и интернет, този вид събития стигат много бързо до много хора по целия свят и набират популярност. Това е първото издание на конкурса и мисля, че тепърва ще се утвърди.
Защо избрахте да участвате с картината „Камъни и солена вода“? Какви емоции свързвате с нея?
- Избрах да участвам точно с тази картина, защото за мен тя е много емоционална и с особен заряд. Там е нарисувана моята свобода. Обичам безкрайното движение на морето, сложните форми и светлина върху мокрите скали. Рисувах я през лятото на 2020 година. Не съм убеден, че това е точно конкурсна работа, но явно журито я е оценило, от което съм поласкан.
Защо е важно участието и признанието на български артисти в конкурси като Rockwell international watercolor competition?
- Участието в такива конкурси е важно, защото художникът прескача собствените си бариери. Състезава се с артисти от много високо ниво от цял свят и разбира в каква посока върви. Разбира се, всяка оценка е относителна. Не на последно място, това е реклама и представяне на българския акварел по света.
Успяхте ли да видите произведенията на останалите участници в конкурса и, предвид тази международна селекция - какви са актуалните тенденции в света на акварелното изкуство?
- Успях да видя част от наградените творби и, по мое мнение, нивото на участниците е много високо. Акварелът става все по-популярен в последните 10-15 години. Това е техника с безкрайни възможности и тенденциите са в целия спектър - от абстрактни до хиперреалистични творби.
Казвате, че акварелът не търпи спокойствието на автора. Защо е така?
- Често казвам, че акварелът е повече чакане на точния момент, отколкото рисуване. Това е една изключително трудна техника, сложна за контролиране, изискваща максимална концентрация и отдаденост, така че художникът не може да си позволи спокойствие, докато рисува. Поне при мен е така.
С какво природата провокира въображението Ви?
- Природата е съвършена и тя е най-добрият учител. Всичко е прекрасно композирано, хармонично, балансирано. Не мога да кажа, че провокира въображението ми. Провокацията е  да нарисувам сцени, моменти, които ме вълнуват по най-добрия начин и според възможностите ми.
Казвате, че търсите красотата навсякъде – кое е най-необичайното място, на което сте я намирали досега?
- Красотата наистина може да бъде намерена навсякъде. Обикновено я откривам в един миг, който отминава много бързо, но се запечатва у мен - като кратък сутрешен сън, който се помни до обяд. В центъра на София имаше една жълта стара, изоставена къща със счупени прозорци. Минавал съм покрай нея много пъти. Един ден беше огряна от слънцето и видях великолепие от цветове и сенки. Сякаш това беше друга къща. Не можех да не я нарисувам.
Красотата за мен е в простите неща и в отпечатъците на изминалото време.
„В националната култура не се случва нищо интересно. Хем е трудно, хем е скучно. И най-печалното е, че никой не се интересува от тези факти“, казвате преди пет години. Промени ли се оттогава състоянието на българската култура?
- Не мисля, че нещо се е променило. И за да не говоря за цялата ни култура, някак ми се струва, че специално на художниците никой не обръща внимание. Ние сме в дълбоките сенки. Съществуваме, работим, чували са за нас и толкова… Това се дължи на концепцията на държавно ниво за културата - или липсата на такава, на огромни празнини в образованието, както и на това, че галериите и музеите изнемогват.
Атанас Мацурев е роден през 1975 в гр. Банско. Завършва техникум с профил дърворезба и вътрешна архитектура. Мацурев работи изцяло в областта на акварела, като предпочитани теми на творбите му са пейзажи, натюрморт и портрети.
Илюстратор е на две книги, издадени в Канада, а негови картини са притежание на частни колекции и галерии в България, Испания, Tурция, Великобритания, Гърция, Холандия, Белгия, Канада, Норвегия, Франция, Унгария, Италия, Китай, Русия, Германия и САЩ. Член е на IMWA (International Masters of Watercolor Alliance/ Международен алианс на майсторите на акварела) и представител на България в организацията.