Здравей, Петя! Аз съм от поколението, което навремето, докато се зарадваме, че започва ваканцията, получавахме списъка да изпълним няколко норматива - да изчетем списъка с книгите, да събираме лайка и да я издадем, да събираме вторични суровини - определени килограми хартия и желязо, и да ходим и на градски лагер. Като добавим към това и лагерите, в които родителите ни изпращаха на море или планина, оставаше по-малко от месец време, в което да играем с топка и на много други забавни игри с тайфата от квартала. Сега ми изплува от спомените как дори и ние, момчетата, скачахме от време на време с момичетата на ластик. Мислехме, че е женска игра, но им завиждахме, затова ги дразнехме и те ни включваха в играта си и така мирясвахме всички. Гледам децата в какъв капан попадат в днешно време. Аз имам къща на село и като съм там с внуците, мисля, че те изобщо не скучаят, но като се съберат с други деца, като хванат телефоните, стават като обладани. Как обаче мислят някои родители! Млада майка на едно от тези деца, другарчета на моите внуци, се оплака от учителка, която дала на класа си да правят някакъв ваканционен проект. Майката каза: „Пак ни дадоха домашно!“. Ядосах се, като я чух. Значи тя или мисли, както ти описваш в друга консултация, че е вредно и за развитието на детето - като неотделна от него, или е от родителите, които вършат работата на детето си, понеже защо да не си почивало то поне през ваканцията! Откъде накъде ще изземва заниманието на детето си? Ами то сигурно така прекарва в почивка и учебното време, ако тя все му прави проектите. Винаги, дори и през лятото, има по някой дъждовен ден, в който не става да се ходи на басейн или да се кара колело - тъкмо като за проекти, даже повече проекти да имат! Не е ли ваканцията времето, в което най-много да се пробват сами за нещо ново или трудно, за което няма да им пишат оценка както в учебно време? Ще се понаучат на самостоятелност и това ще им свърши работа през новата учебна година. Да ме извинят младите родители, ако им се струвам старомоден, но ако детето няма идея за проекта си или как да си го изработи, означава, че не умее и да играе. Който може едното, може и другото - така мисля аз. Цецо, 54 г.

Здравей, Цецо! В разгара на лятото, връщайки се към спомени от твоето детство и посредством впечатленията ти на дядо, който разнообразява свободното време на внуците си, споделяш твоите
възгледи за смислено прекарване на голямата ваканция
Реакцията ти към гледната точка на други родители, която се различава от твоята, е емоционална - възмущаваш се, и вероятно с писмото би искал да свериш своите представи за полезното за децата дали са меродавни, или са отживелица, казвайки „Да ме извинят младите родители, ако им се струвам старомоден“. Тук ще се опитам да обоснова някои твои изводи, с които да улесним повечето родители в разбирането на ползата от разнообразните занимания за децата през ваканциите. Моите наблюдения са, че какъвто и да е духът на времето, непосредствените съвместни игри и други дейности, за които поощряваш внуците, винаги ще бъдат
най-естественото и със сигурност добро средство за физическото и психическото здраве на децата
Ето защо в днешно време, ако някои от тях са били в дефицит при деца, при които се отчита проблем в развитието, пак посредством тях се извършва наваксване в развитието, а също и психотерапия; предоставят удоволствие и от играта, и от натрупващия се опит, подсилват
самочувствието и увереността за справяне в най-различни ситуации
които са им нужни и сега, и в живота занапред.
„Аз съм от поколението, което навремето, докато се зарадваме, че започва ваканцията, получавахме списъка да изпълним няколко норматива - да изчетем списъка с книгите, да събираме лайка и да я издадем, да събираме вторични суровини - определени килограми хартия и желязо, и да ходим и на градски лагер.“ Припомни на всички ни от твоето поколение как през лятото имахме и пионерското поръчение, в изпълнението на което в пунктовете за вторични суровини ни вписваха в едно тефтерче издадените килограми и ни слагаха подпис и печат. Сега май няма такива ръководени и организирани акции на деца, но в детската градина и в училище изучават разделното събиране на отпадъци, значението на видовете контейнери и екологичния ефект от преработката на суровини. Спомням си как с брат ми прочиствахме стария ни шапрон от ненужни железа и опаковахме изчетените вестници за издаване. Тогава обаче както ние имахме пионерско поръчение, така и нашите родители по указание от управите на предприятията се абонираха за тогавашните вестници и това ни осигуряваше на нас децата добър обем хартия за издаване.
В днешно време много родители предпочитат да четат безотпадно новините
от сайтове, дори и със самоограничението и риска да не попаднат своевременно на важни за тях материали, каквито има в книжните издания. През страниците в уебсайтовете получават повече - на вниманието им изскачат безброй нови заглавия на дописки. Четенето там се възпрепятства я с реклама, която може да не ги интересува, я със съобщение за бисквитки съобразно европейския регламент за лични данни, което няма как да подминат, без да отразят избора си чрез съответния бутон - че ги приемат или че ги отхвърлят.
С твоето описание на „нормативите“ за лятото си спомних как се учехме грижливо да събираме цветовете от лайка с помощта на гребенче. Тогава със сигурност в билковите аптеки пакетите лайка са били пълни повече с чист цвят, събиран старателно от детските ръце, отколкото, както сега се случва - и с клечки и осили от други растения.
Летните лагери в нашето детство
бяха с по-продължителни смени. В първите дни по-малките лагерници изпитваха затруднения, ако не са се откъсвали от семействата - да си подреждат самостоятелно багажа, да си оправят леглото по един модел с всички останали десетина деца от стаята, да се справят с тоалета си в различна от дома обстановка - тоалетна, общи бани и умивалници, с храненето заедно с много други в стола на лагера, под надзора на често непознати учители. По-големите ученици се включваха активно в организацията на вечерните концерти, конкурси за рисунки, за бързо сгъване на оригами и други предизвикателства, в морските лагери се правеха състезания по плуване и морско кръщение при посрещането на Нептун. Опознаваха се деца от различни училища и създаваха нови приятелства. Всички участваха в дежурства в стола за сервирането на храната и за почистването му след това -
опит, който се пренася и у дома
за разлика от сега, когато много родители споделят затруднения да научат децата си да подреждат и чистят вкъщи дори и собствените си стаи.
В днешно време у нас децата задължително ходят на детска градина, което в голяма степен ги подготвя за колективния живот извън къщи, както е във ваканционните лагери. Поради късите смени обаче, за да са по джоба на повечето родители, докато децата се адаптират там и се опознаят, лагерът свършва. Друго предизвикателство за придружаващите ги учители са телефоните им заради трудно преодолимия стремеж да са в непрекъснат контакт с родителите си. „Гледам децата в какъв капан попадат в днешно време.“ Ти, Цецо, описваш същото, наблюдавайки групичката другарчета на твоите внуци - „Аз имам къща на село и като съм там с внуците, мисля, че те изобщо не скучаят, но като се съберат с други деца, като хванат телефоните, стават като обладани“. В контраст на това да си представим
колко различни неща могат да правят децата в двора на село 
- да берат домати, които в този момент зреят най-много, също и плодове и да ги ядат направо от дървото, да ходят на бостана за дини и пъпеши и да се учат от баба и дядо как да познават узрелите, да виждат вечер големи звездите далеко от градския смог, да ловят риба, ако има рекичка, да си правят „заровено съкровище“ - малки предмети и написана бележка да скрият в метална кутия от кафе и да я закопаят някъде в двора, „на неизвестно за възрастните място“, и на следващото лято да си го „намерят“ и разгледат с вълнение.
Споделяш, че в онова време е оставало около месец само за игри. И аз си спомням как момчетата играеха на мач, а заедно играехме на игри с топка на стена, на ДЦарю честитиУ, на жоменка вечер, когато беше най-интересно.
Признаваш какво е било изкушението вие, момчетата, да се впишете в скачането на ластик с момичетата - „Мислехме, че е женска игра, но им завиждахме, затова ги дразнехме и те ни включваха в играта си и така мирясвахме всички“. Наистина, че различните нива на играта - както му се казва сега, бяха с
нарастваща трудност на скокове и постепенното все по-високо
с вдигането на ластика по-нагоре. Така интензивната двигателна активност беше гарантирана в игра между няколко деца, в гоненките из квартала и сред катерушките на детската площадка, където преходите се съчетаваха с висове по маймунски и с падане и с ожулени колене. Е, при това всеки получаваше собствен урок за своята невнимателност, за личния си праг на умора, за бързината на рефлексите си. Дори сами си измивахме раните и си слагахме лепенки, за да се върнем пак в играта, ако не като участници, то поне като публика, докато зарасне малко раната. В тези игри - момчешките и момичешките, които често приключваха в смесен състав по пол и възраст, 
пълноценно се учехме да общуваме
- да спорим и да убеждаваме, да приемем загуба и да признаем победата на друг, да се скараме и да се сдобрим, цялата група да поседнем до пострадал приятел.
Сега много деца ходят на спорт в клубове, в които прекарват точно определени часове, и естествено, че няма достатъчно време всичките тези взаимоотношения да се развият и да се включат по естествен начин в социалния им опит. Често деца и родители биват мотивирани от стремежа за висок състезателен успех и ако такъв не се постигне навреме, се отказват.
Но да се върнем, Цецо, към нещо много интересно, което учителката на другарчета на внуците ти е възложила на класа си - „да правят някакъв ваканционен проект“. За разлика от теб, който се грижиш ежедневието на децата да е пълно и те
да се учат сами да го осмислят с нещо приятно и полезно
си се изненадал от реакцията на друг - „Как обаче мислят някои родители!“. Ето как  е възкликнала на това една майка: „Пак ни дадоха домашно!“. Като че ли това изразява: през учебно време - домашни, че и сега домашни. Споделяш, че си се ядосал от тези думи. Допускаш, че тя или мисли като „неотбита майка“ от детето си, на което обърнахме внимание в други консултации във вестник „Утро“ - че по този начин се възпрепятства развитието на детето в социално и емоционално отношение, или пък е от този тип свръхгрижовни родители, които вършат работата на детето си вместо него. Ти пресъздаваш с нескрито възмущение начина, по който е възможно тази жена да съчувства на детето си - „понеже защо да не си почивало то поне през ваканцията!“. За отношението на родител към ангажирането на детето с творческа задача се ядосваш: „Откъде накъде ще изземва заниманието на детето си?“. Мислейки по връзката причина-следствие, допускаш, че: „Ами то сигурно така прекарва в почивка и учебното време, ако тя все му прави проектите“. Нямам какво да прибавя към коментара ти
за ползите от творчески задачи през погледа на възрастен, който е същински загрижен за децата
„Винаги, дори и през лятото, има по някой дъждовен ден, в който не става да се ходи на басейн или да се кара колело - тъкмо като за проекти, даже повече проекти да имат!“ Следващите ти разсъждения в тази посока също е излишно да ги коментирам. Не знам какъв си по професия, но твоите мисли и изводи са напълно в унисон с професионалното прозрение за ефекта от такива задачи на педагозите и психолозите: „Не е ли ваканцията времето, в което най-много да се пробват сами за нещо ново или трудно, за което няма да им пишат оценка както в учебно време? Ще се понаучат на самостоятелност и това ще им свърши работа през новата учебна година“.
Надявам се мислещите по друг начин, Цецо, да приемат, че не си старомоден с виждането ти, че, играейки, детето се развива и в интелектуално, и в социално отношение - „ако детето няма идея за проекта си или как да си го изработи, означава, че не умее и да играе“. Ако погледнем казаното теб в обратен ред,
отдаването на играта е в пряка връзка с творческия процес
В играта детето намира нови решения как удовлетворително да я продължи, кога да спре да играе, как да развие дадена игра - все качества, които са нужни за изпълнението и на детските проекти, и тези, които планират и изпълняват и възрастните, когато пълноценно са играли в детството си. Затова приключвам тази консултация с твоята мисъл: „Който може едното, може и другото“!