Известният в близкото минало футболист и треньор на „Дунав“ Никола Христов бе сред зрителите на загубения от русенския отбор с 0:1 домакински мач срещу „Янтра“ /Габрово/. Часове след двубоя „Утро“ разговаря с опитния и доказан специалист.

- Г-н Христов, за нашите читатели ще е любопитно да узнаят какво видяхте на Градския стадион.
- Аз не съм човек на крайните мнения и оценки, но откровено казано, очаквах да видя много повече от отбора на „Дунав“. Тимът се стара, факт, но всичко ставаше много, много бавно - като преливане в атака и обратно, а топката непрекъснато се връщаше към вратаря.  Не вярвам мотивацията да не е била на достатъчно ниво, но ми се стори, че отборът не беше свеж в чисто физически план. Може би момчетата са поуморени. Няма как при толкова мудно изнасяне на топката да изненадаш съперника си. Понякога се получаваше така, че двама футболисти на „Дунав“ се озоваваха в атака срещу бързо прибрани в защита шестима играчи на „Янтра“. Е, как да стане! Мирослав Будинов хвърли много сили, но получаваше топката основно с гръб към вратата. Да не забравяме, че вратарчето /Цветелин Енчев/ спаси още две-три сериозни положения.
- Един загубен домакински мач нали не бива да е повод за излишни драми?
- Разбира се. Само че в един момент всяка загуба започва да тежи. Освен това отборът е млад - и като треньорско ръководство, и като футболисти. Явно всички в пакет се нуждаят от по-бърза адаптация към нивото на игра във Втора лига. Ясно е още, че един дебютиращ в по-горна група тим не може да е застрахован от аномалии в представянето си. Според мене тази загуба идва навреме, за да подскаже, че трябва де се работи в много посоки.
- Като човек с опит какво трябва да се направи на първо време?
- „Дунав“ не разполага с две-три суперзвезди, футболисти, които могат да дърпат отбора решително напред в този момент. Последната ми работа ще е да критикувам някого и да се натрапвам със съвети. Като треньор с опит ще подскажа обаче, че основната задача на младия треньорски екип е да направи обстоен анализ за качествата на хората, с които разполага и да изцеди, така да се каже, върха на възможностите им. Има хора, които могат едно, други - друго. Важното е всеки да се използва така, че да е полезен на отредения му пост.
- Как да завършим този разговор?
- Не бива да настъпва униние. Няма да е лесно, но аз съм оптимист. Пожелавам успех на отбора и треньорите. И само „Дунав“!