Младите хора в Сърбия като цяло нямат доверие на институциите, а четири пети нямат доверие на нито един политик, показва проучване на Кровна младежка организация (КОМС), което е част от най-новия Алтернативен доклад за положението и нуждите на младите хора за 2022 г., пише вестник "Данас". КОМС прави това изследване от 2017 г. и въз основа на неговите резултати организира дейността си. 
По скалата от едно (никакво доверие) до пет (високо доверие) нито една институция не е получила среден резултат над три, което показва, че младите хора са напълно недоверчиви и се чувстват пренебрегнати, се посочва в доклада.
С най-малко доверие се ползват медиите (оценка 1,47) и политическите институции - президентът на републиката (1,62), правителството на Сърбия (1,59), парламентът (1,61) и кметовете и председателите на общините, от които са респондентите (1,61).
Важните за младите ресорни министерства (младежта и спорта, образованието, здравеопазването) получават малко по-висока средна оценка, като спрямо миналата година оценката на министерството на младежта и спорта се подобрява от 1,97 на 2,15.
Най-голямо доверие (или по-правилно е най-малко недоверие) младите хора имат в армията (2,88) и в църквата (2,72).
Само църквата значително е подобрила имиджа си и доверието на младите в нея (2,72) спрямо същото изследване преди пет години (2,1).
Що се отнася до личностите, които са начело на споменатите институции, младите хора дават най-висока средна оценка, също по скала от едно до пет, на патриарха на Сръбската православна църква Порфирий, който получава 2,71, докато най-зле е оценена премиерът Ана Бърнабич с резултат 1,46.
Бившият председател на парламента Ивица Дачич получи оценка 1,58, а президентът на Сърбия Александър Вучич - 1,59.
Спрямо предходната година доверието е по-високо към вече бившия председател на Скупщината Ивица Дачич (от 1,42 на 1,58) и към президента на Сърбия Александър Вучич (от 1,46 на 1,59).
Проучването показва, че младите хора се интересуват малко повече от политиката и политическите събития в сравнение с предходната година.
Тези, които следят политическите събития, се интересуват най-много от околната среда (53,4 процента), следвани от икономически теми - заетост и инвестиции (46,7 процента) и национални теми - Косово, ситуацията в региона, външната политика на Сърбия (45,9 процента). Спрямо предходното изследване се наблюдава спад в интереса на младите хора към теми, свързани с корупцията и престъпността.
Политиката на местно (общинско/градско) ниво се следи редовно от едва 14,3 на сто от участниците в изследването, от време на време се следи от 56 на сто, а 30 на сто изобщо не я следят.
Тази година младите хора бяха попитани в анкетата дали гражданското образование трябва да бъде задължително в средните училища. Най-много респонденти (59 на сто) смятат, че трябва да е задължително, малко по-малко от една трета смятат обратното, а една пета не са решили.
На последните избори тази година са гласували 57,8 на сто от анкетираните. Неучаствалите в изборите обясняват решението си с мотива, че изборите не могат да променят нищо (21,7 на сто от анкетираните), че всички политици са еднакви и не работят в интерес на гражданите (21,2 на сто) или че в момента нямат за кого да гласуват (20 на сто).
По-голямата част от участвалите в изследването не са активисти на политически партии.
Младите хора смятат, че има значително чуждо влияние върху провеждането на политиката в Сърбия, като 72 процента от участниците в проучването смятат, че изборите в страната не са свободни и честни.
Само 44 на сто от младите хора смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, докато 23 на сто смятат обратното, а една трета нямат отговор на този въпрос. 57 процента от анкетираните са убедени, че Сърбия се нуждае от силен лидер. От друга страна, всеки пети участник в проучването смята, че Сърбия трябва да бъде монархия, а 45 процента не са съгласни.
Младежите ценят най-много личната свобода (среден резултат 4,72), следвана от опазването на околната среда (4,57), а след това солидарността и подпомагането на икономически слабите (4,45). Религия и принадлежност към религиозни групи (2,95), нация и принадлежност към нацията (3,49) и политически плурализъм (3,51) са получили най-ниска оценка.
Около една трета от младите хора подкрепят влизането на Сърбия в ЕС, 41 процента са против, а 26 процента от младите хора не знаят. Това е значително увеличение на противниците на членството с осем на сто в сравнение с 2021 г., според доклада.
Младите хора бяха попитани защо според тях Сърбия все още не е станала член на ЕС и според тях това е така, най-вече защото Сърбия не иска да признае Косово (60 процента - почти без промяна в сравнение с 2021 г.), защото страната не иска да се откаже от добрите отношения с Русия и Китай (53,3 процента - което е увеличение на това убеждение от близо 15 процента спрямо миналата година), както и защото Сърбия не е изпълнила всички реформи, необходими за членство.
Около 43 процента от младите хора смятат, че Сърбия трябва да балансира между Изтока и Запада по въпросите на външната политика, една четвърт от анкетираните смятат, че трябва да разчитат на Русия и Китай, а 14 процента - на САЩ.
Както и в последния алтернативен доклад, повечето млади хора смятат, че Сърбия трябва да продължи да работи за оттегляне на признаването на Косово (24,3 на сто), но веднага след този отговор се нарежда отговорът, че в подходящия момент Сърбия ще си върне властта над Косово чрез военни средства (23, 2 процента).
Противопоставянето на всякакво сътрудничество с НАТО се е увеличило от 51 на 58 процента спрямо 2020 г.