Старинният храм „Успение на Пресвета Богородица“ във Варна отбеляза своя празник
Легендата за изграждането на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ във Варна е преразказана от братята Карел и Хермин Шкорпил. Те описват как в разкошен кът с два големи бряста, върху едното дърво „хвръкнала“ иконата на Света Богородица - от село Джиздаркьой до град Провадия. Събрали се християните от цялата околия да я свалят, за да я занесат в града. Две коли не могли да потеглят, натоварени с нея – сякаш тежестта ѝ ги възпирала. При третия опит успял един праведен турчин да я закара до града, докато колата сама спряла на едно място. Хората го възприели като знак, че иконата иска да остане там и местните първенци измолили да бъде построен на мястото храм. Годината била 1602-а.
Църквата е вкопана в земята, според тогавашните правила у нас. Била е дълга 7 и широка 8 метра първоначално, но после е престрояваната няколко пъти. Камбанарията е от дърво. През 1640 г. храмът пострадва от пожар, но не след дълго е възстановен и разширен. Основен ремонт е направен през 1896 г. До 1914 г. църквата е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924 г., след идването на българския ѝ предстоятел, е отворена отново.
Иконостасът е богато орнаментиран. Направен е през 1896 г. и се предполага, че е дело на майстори от Дебърската художествена школа. В храма има десетки икони от различно време, като много от тях имат ръчно изработени сребърни обкови. За иконата на Пресвета Богородица (Умиление) съществуват множество свидетелства за чудодейно изцеление на християни, които отправят молитви към Божията майка. Тук се намира и икона на Св. Георги с житийни сцени от 1766 г., на Иисус Христос от 1816 г., Св. Йоан Кръстител (XVIII в.), Св. Харалампий (XIX в.), Св. Апостол Петър (XVII в.), Св. Димитър и Св. Мина (1831 г.), Св. Благовещение от (XIX, и от XVII в.), Св. Успение Богородично (XIX в.), Св. Николай Чудотворец от XIX в. с житийни сцени.


Следете новините ни и в GoogleNews