Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител в СУ „Христо Ботев“-Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Ботевата поезия е един от най-високите върхове на българската възрожденска литература. Този факт обуславя интереса както към нейните естетически достойнства, така и към езиковите ѝ особености. В следващите бележки от рубриката „Езикови ситнежи“ ще разгледам някои интересни откъм форма и/или смисъл думи, фразеологизми и изрази от поезията на великия възрожденски творец.
Ботевото стихотворение „Елегия“ започва със следното обръщение на лирическия човек към народа: „Кажи ми, кажи, бедний народе, / кой те в таз робска люлка люлее?“ В предложената кратка бележка ще разгледам смисъла на думата „люлка“. 
Народът в стихотворението „Елегия“ е оприличен на малко дете, което спи в люлката, а сънят е метафора на чуждото владичество и на примирението с него. Тя се среща и в Ботевото стихотворение „Борба“: „в гърди ни любов, ни капка вяра, / нито надежда от сън мъртвешки / да можеш свестен човек събуди!“.

Метафоричното означение на чуждото владичество и на примирението като сън е въведено в нашата възрожденска литература от Неофит Рилски. През 1835 г. този бележит народен будител публикува 4 книги, най-важна от които е „Болгарска граматика Сега перво сочинена“. Книгата е отпечатана в сръбския град Крагуевац и е една от най-ранните възрожденски граматики на българския език. В нея о. Неофит включва пространно „Филологическо предуведомление за Славеноболгарската Граматика“ (с. 1 – 72), в което пише: „В това истото владение и под това иго живеят и греците, защо да не придобиваме и ние това учение на своят природний язик в нашето си отечество, което придобиват они; кой ни возбранява; докога заблуждение! Докога невежество! Докога сон глубокий! Стига толкова спавание, що е спавала нашата Болгария доволни векове. Собудете се поне оттука натам.“ (Неофит Рилски. Болгарска граматика Сега перво сочинена. Крагуевац, 1835, с. 71). Контекстът ясно показва, че дълбокият сън в случая се свързва както с невежеството, така също с примирението и с чуждото владичество.
Метафората „сън“ се открива в редица произведения на българската възрожденска литература. Ето и примери: „Стани, стани, юнак балкански, / от сън дълбок се събуди, / срещу народа отомански / ти българите поведи! / Но сълзи кървави пролива / във робство милий наш народ“ (Добри Чинтулов); „Вятър ечи, Балкан стене, / сам юнак на коня / с тръба зове свойте братя: / Всички на оръжие! / Дойде време, ставайте, / от сън се пробуждайте, / доста робство и тиранство, / всички на оръжие!“ (Добри Чинтулов); „Хей народ поробен, / що си тъй заспал? / Ил живот свободен / теб не ти е мил?“ (Стефан Стамболов. Возвание, 1876 г.); „Народа няма днес нужда / Стреснато да са събужда / От сладостния си сън! / Нека си спи той спокойно, / Съня е нещо достойно, / Съня възражда, ум дава, / Душата преобразява; / Съвестта са наслаждава, / Сърцето са възхищава, / Нощта когато е тъмна / И със мрачни сянки пълна!... / Нека спи, нека почива / Народа!“ (Стоян Михайловски. Към моите братя българи, 1877 г.)
Ботев разработва сатирични мотиви за пръв път именно в „Елегия“. Тук народът е пасивен, той не се бори за свободата си. Именно заради това и „робската люлка“, свързана с метафората „сън“, вярно предава неговото състояние под чуждото владичество.

Иво БРАТАНОВ