Здравей, Петя! Може би аз съм много чувствителна към някои явления в обществото като това, как хора, които са популярни личности, се държат. Напоследък се ядосах на поведението и думите на много от депутатите в Народното събрание, което се разтури. Тези хората не осъзнават, че като са все пред камерите и микрофоните, следва да са образец в обществото особено за децата и младежите. Такова замеряне с вулгарност, такова заяждане на всяка цена и напук, ми напомни перченето през пубертета и юношеството. Според мен тези хора са повече ръководени от лични интереси да са като супергерои пред електората си и между своите в партията си, отколкото от интересите на народа, които само си слагат за параван. Надявам се, че има много като мен, които сме чувствителни към поведението им, и да знаят онези пред трибуните, че ги наблюдаваме много добре! Премного цинизъм изливат пред народа! Сред учениците има толкова агресия и арогантност, каквито преди години не са били познати. Затова и популярните личности от всички възрасти би трябвало да бъдат отговорни за поведението си. А какво - техните агресивни прояви не биват наказвани! Внучката ми беше при мен, когато по телевизията даваха кадри от Народното събрание преди закриването му. За новините журналистите бяха направили мозайка от финалните им речи. На детето му се разшириха очите, като чу някои от тях и ме пита: „Бабо, защо тези хора казват неприлични думи? Сега няма ли да се извинят?“. Ако така продължава в бъдеще, какво ни очаква? Почувствах надежда, когато видях по телевизията един преподавател от София, който със студентите си анализира речи на български политици. Мисля, че журналистите по-често трябва да дават думата на такива хора, защото онези от трибуните се самозабравят. Трябва да показваме на децата, че не сме толерантни към грозните прояви на хора, придобили някаква власт, включително и към тези, придобили популярност чрез таланта си. Може да звучи черногледо, но ми се струва, че ако търпим все така, растейки, децата ще приемат аномалията за нормалност! Срещу това трябва да се изправят не само онези студенти с техния преподавател, но и родителите, учителите като мен, изобщо всички други чувствителни граждани! Отпорът да е навременен и такива хора да поемат отговорност за поведението си пред народа - да подават оставки, да се извиняват своевременно и сами да порицават проявите си. Иначе с дългото си задържане във властта и в каквато и да е популярност започват да приличат на насилника в клас, който подчинява съучениците си чрез страх да му се опълчат, за да не би да бъдат набити или унизени. А не е ли така и с избиратели, които продължават да гласуват за хора, които ги контролират поради страха им?! Но да не забравяме, че нищо, което е постигнато с насилие върху други хора (историята го показва - дори с човешки жертви), не трае вечно! Не знам дали това, което написах, е проблем за психологична подкрепа, но приемам, че това е мой проблем, с който ми е много трудно да се примиря! Рени, 59 г

Здравей, Рени! В писмото се саморазкриваш като чувствителен човек към поведението на публичните личности. Ядосваш се за това, как очакванията на хора като теб тези личности да имат съзнанието, че са пример за подрастващите и младежите, се разминава с демонстрираната от тях безотговорност, защото от неприличното им държание не произтичат последствия и така
лошият пример се закрепва във впечатленията на младите като ненаказуем
„Може би аз съм много чувствителна към някои явления в обществото като това, как хора, които са популярни личности, се държат.“ Като че ли допускаш, че твоята чувствителност към всичко това може да надхвърля поносимостта на повечето хора. Може да си представим например, че често реагираш вътрешно - наум, или пред близки. Вероятно те тревожи, че тази тенденция вместо да е рядка, като че ли става заразителна, преминава в характерен тон, превръща се в стил на сбор от хора, които винаги са пред нас чрез медиите, както се получи със състава на това Народно събрание, особено когато се закриваше. Не посочваш конкретни личности, чието поведение те е възмутило, от което изпъква твоята
реакция срещу проявите без пристрастие към отделни личности
и партиите, които те представляват - „всички, било то политици или артисти“. Словесната агресия при закриването на последното Народното събрание в голяма степен е усилила гнева ти и е станала повод да напишеш писмото, защото може би е преляла чашата на търпението ти.
В твоето писмо ми звучи твоят граждански протест на интелигентния чувствителен човек, който реагира на поведението на другите. В същото време, Рени, не цитираш и конкретни думи и изрази, които са те разгневили. Предполагам, че са ти се запечатали и в разговор ти би ги цитирала, но тук ги премълчаваш, за да не се преповтарят и набиват във възприятията на четящите. Напомняш ми
как преповтарянето на определени изрази в медийното пространство ги превръща в хит
който на принципа на наслагването с лавинообразен ефект може да изопачи съдържанието на даден израз или дума, както преди време се възприе преповтаряната дума „джендър“, след като една европейска конвенция срещу насилието над личността се изтърколи като ябълка на раздора в обществото ни. Спомних си и репортаж с известен бизнесмен и спонсор на наш нашумял футболен отбор, когато преди години беше попитан да коментира отпуснатите държавни пари за нова трибуна на стадиона на този отбор. Видимо не напълно трезвен, той обстреля спортния журналист с обидна дума, която повтори поне пет пъти. Тогава се опасявах, че сред феновете на отбора, сред които безспорно има и деца,
обидната дума може да влезе в обръщение като рикошет срещу всеки неудобен въпрос
на който нямат отговор. И аз като теб, Рени, сега премълчавам тази дума, но да отбележа, че назованият тогава като малоумен с нея репортер наскоро спечели престижна чуждестранна награда за журналистическо разследване в спорта.
„Тези хората не осъзнават, че като са все пред камерите и микрофоните, следва да са образец в обществото особено за децата и младежите. Такова замеряне с вулгарност, такова заяждане на всяка цена и напук, ми напомни перченето през пубертета и юношеството.“ Да, нека допълним, че в пубертета и юношеството психиката е възприемчива на
речник, който се използва кодово - влиза в жаргона на дадена група, дори в разговорната реч на цяло поколение
От твоите разсъждения не изпъква впечатление, че тези хора нямат способност да се самоконтролират - допускаме, че са достатъчно интелигентни и знаят какво правят, а са „повече ръководени от лични интереси да са като супергерои пред електората си и между своите в партията си, отколкото от интересите на народа, които само си слагат за параван“. Може би ти се струва, че те пренебрегват по-голямата част от хората, оставени като в един техен мъглив фон, а с думите си искат да покажат колко са смели сред своята група - партия и електорат, пред които демонстрират преданост. 
„Премного цинизъм изливат пред народа!“ Това твое възклицание е като обратна връзка как се възприема и дейността им като цяло, която не се отличи с конструктивизъм по актуални главни проблеми за държавата, около които всички можеха да се обединят. Вместо това Народното събрание на моменти приличаше на
арена на взаимни словесни престрелки с прахосано време за важни решения
Споделяш твоите общи за страната, а вероятно и конкретни впечатления на учителка: „Сред учениците има толкова агресия и арогантност, каквито преди години не са били познати“. Изразяваш виждането си, че говоренето с агресия пред микрофоните се превръща във фактор, който още допринася за тази негативна тенденция. „Затова и популярните личности от всички възрасти би трябвало да бъдат отговорни за поведението си“. По-нататък конкретизираш идеята си за справяне с този проблем: „Трябва да показваме на децата, че не сме толерантни към грозните прояви на хора, придобили някаква власт, включително и към тези, придобили популярност чрез таланта си“. Да, към „популярните личности от всички възрасти“ е правдиво да имаме предвид и
тийнейджъри и младежи, които имат влияние върху публиката си
- певци, млади писатели, актьори и така наречените инфлуенсъри в социалните мрежи.
По повод на възмущението ти - „А какво - техните агресивни прояви не биват наказвани!“ - разказваш как внучката ти е възприела думи на политиците от репортажи, отразяващи закриването на Народното събрание: „На детето му се разшириха очите, като чу някои от тях“. Децата реагират на такива изрази, защото още в детската градина вмъкването в речта им на обидни думи бива санкционирано със забележки от учителките,
малчуганите започват взаимно да се контролират, а после и да се самоконтролират
в използването им срещу другите. Ето обаче как авторитетите народни представители саботират този възпитателен процес. Естествено, че внучето ти е очаквало да има последствия за тях: „Бабо, защо тези хора казват неприлични думи? Сега няма ли да се извинят?“.
Спомням си реакция на Жорж Ганчев от едно друго Народно събрание преди години: „Това не е парламент, това е детска градина!“. Тогава си казах: „Ако парламентът е като детска градина, в него щеше да има добре спазван от „учителите“ (в лицето на народните представителни) дневен ред с изпълнение на всичко нужно в отделните „режимни моменти“ (сесиите), и за „децата“ (хората от народа), животът по-често щеше да е песен и „развиваща игра“ - да просперират в работата си и да умножават благата за общата полза“.
В думите ти личи
гражданска загриженост
„Ако така продължава в бъдеще, какво ни очаква?“. Малка светлинка на надежда си открила, попадайки по телевизията на интервю с преподавател, който със студентите си изследва речи на български политици. „Мисля, че журналистите по-често трябва да дават думата на такива хора, защото онези от трибуните се самозабравят.“
По радиото и по телевизията съм слушала коментари и на езиковеда Владко Мурдаров, също и на психолози, но ми се струва, че ги чуват предимно чувствителните хора към използването на езика ни. Може би
на такива анализи би било добре да се предостави честа и редовна трибуна
в медиите, за да се изгради в обществото масова чувствителност към употребата на думите - хората да разпознават ефекта от значенията, които те придобиват в определена комбинация, включително и манипулативната цел чрез внушенията, които те предизвикват. Така срещу едно манипулиране на общественото мнение има шанс да се създаде нова обществена нагласа за отхвърляне на преднамерените заблуди, които имат за цел да приспят ума на гражданите, да подменят впечатленията им, да ги подчинят в обслужване на определени интереси.
„Може да звучи черногледо, но ми се струва, че ако търпим все така, растейки, децата ще приемат аномалията за нормалност!“
Притъпяването на сетивата към дадени въздействия, когато са постоянни и постепенно наслагващи се
действително може да доведе до привикване, което да наруши трайно реактивността по отношение на тях - да не ги забелязваме, да не ги чуваме. Да сравним това и с ефекта от придобилия популярност „синдром на сварената жаба“ - ако бъде пусната в гореща вода, тя веднага отскача и се спасява, но ако я пуснат в хладка вода, която постепенно бъде нагрявана, жабата се адаптира към силните градуси и постепенно се сварява.
Може би за да не се сварим като жабата, ти, Рени, ти посочваш
начини за противодействие на явления, към които би трябвало да бъдем непримирими
На мен ми се струва, че на тях реагират и много журналисти, например със споменатата от теб „мозайка от финалните им речи“ на народните представители те отразиха духа на тази парламентарна сесия, емоционалния градус и стила в речите на депутате, които се увлякоха да се наддумват. Ти посочваш: „Срещу това трябва да се изправят не само онези студенти с техния преподавател, но и родителите, учителите като мен, изобщо всички други чувствителни граждани!“.
Струва ми се, че повечето депутати с образование в хуманитарната сфера са наясно, че поведението и думите на популярните личности са материя в лекциите и упражненията на изучаващите психология, социология, педагогика, филология. Но важното е, както посочваш, Рени,
реакцията да е навременна, каквито са очакванията и на децата
както на твоята внучка в детската градина или в училище: „Отпорът да е навременен и такива хора да поемат отговорност за поведението си пред народа - да подават оставки, да се извиняват своевременно и сами да порицават проявите си“. Без отпор, както ти се струва, небрежните към поведението и думите си популярни личности, които задълго се задържат пред нас чрез властта или чрез друга популярност, „започват да приличат на насилника в клас, който подчинява съучениците си чрез страх да му се опълчат, за да не би да бъдат набити или унизени“. Такъв ти изглежда ефектът на спечелени при избори гласове за някои партии поради страха на избирателите. „Но да не забравяме, че нищо, което е постигнато с насилие върху други хора (историята го показва - дори с човешки жертви), не трае вечно!“ Да, ако не след месеци, то след години или след много години 
историята разбулва истини, от които и управляващите, и управляваното общество следва да приемат като уроци
и апел бдителност да не се повтарят в настоящето.
„Надявам се, че има много като мен, които сме чувствителни към поведението им“ - присъединявам се към теб, Рени, а предполагам и много други граждани, които четат тези редове, заедно с посланието ти: „и да знаят онези пред трибуните, че ги наблюдаваме много добре!“.